Където АНГЕЛИТЕ образуват ТАЙНСТВАТА.
Където Херувимите прелитат върху нищото за нас. Където Истината образува веществото на материята и се спуска мрак за сетивата. Където мисълта е изоставена, а душата(духът ни) продължава. Където се събират пътищата за живот в пространството, а смъртта реализира начина (това да стане). Където Слънцето го няма въпреки че има топлина, доловима покрай нас.
Където ХЕРУВИМИ образуват ТАЙНСТВАТА.
Където Ангелите се пренасят през материята нежно. Където сетивата се допират до сетивна част, а разумът ни продължава в необятното. Където са стихиите на времето като пътечка през пространството, позволяващо ни да сме живи в нереална част, единствена за нас. Където хиляди слънца безименни се стрелват без да ги познаваме, доказващи на знанието радости с Вселенски знак.
Където ТАЙНСТВАТА достигат АНГЕЛИТЕ.
Където пътищата се събират до "междинна гара", а нататък всеки получава по достатъчност каквото пожелае. Където няма нито време, нито място за да го докажем съществуващи съзнателно. Където сме достигнали до прага, а оттатък се намира вечността. Където най-накрая* Царството на АНГЕЛИТЕ спира всякакво познание, за да остане тишината с власт върху СВЕТА. Където различаваме отдолу мрак и нищета върху понятията (както се напрягаме при изразяване), докато тук сме в пълна и тъждествена хармония.
Където ТАЙНСТВАТА на ХЕРУВИМИТЕ са в облаците покрай нас.
Където дверите от кадифе на тайнствени молитвени предели, а отвътре крепости са станали за нас.
Където няма мярка за доказване на знанието, за да не проникнат тайните му към неадекватни, или сиромаси.
За да бъдем истински и да заслужим хляба си от ГОСПОДА, КОЙТО е приготвил доказателствата на причастието.
За да станем част от общото Вселенско благо с Дух и Истина, носители на пламенни езици и на огнени отвари с мисълта, доказваща че сме Христовите последователи и всъщност, правилно сме ГО разбрали.
Където АНГЕЛИТЕ И АРХАНГЕЛИТЕ са пред ГОСПОДА, за да се молят пред видението на ПРЕСТОЛА.
Вечерта и през деня на вековете, имащи един единствен ден, един единствен спомен, безличен вопъл. (нашият живот)
BLOGSPOT 
