Още няколко любими мой стихчета : несобствени
Да си припомним едно стихче от учебниците по английски за езиковите гимназии само че в превод на български:
Прекосявайки ръжта
Робърт Бърнс
Идейки си запъхтяна
Вечерта веднъж
Джени вир-водица стана
В цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла
Джени пламва изведнъж
Бърза мокра до колене
В цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
В цъфналата ръж
И целуне този някой
някого веднъж
То нима ще знае всякой
де кога веднъж
Някого целувал някой
В цъфналата ръж!
-----------------------------------------------------------------------------------
Обичам любовната лирика на Дамян Дамянов. Ето едно малко късче от нея:
КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ
Дамян Дамянов
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
