Почти половин България е заплашена от воден режим, ако населението в тези региони не пести питейната течност и я използва за напояване на домашните градини. За това предупредиха в понеделник експертите по водите в екоминистерството. Заради намалялото ниво на реките и подземните води най-проблемни остават населените места, за които няма изградени язовири. Също в понеделник земеделското министерство обеща на фермерите еднократно безплатно напояване на засетите площи, за да се осигури необходимата влага за застрашената реколта от зърно.
Експертите на екоминистерството предупреждават, че нивото на подземните води е най-ниското от 2000 г. насам. Тогава имаше тежък режим на водата в различни градове. Затова и хората в Добруджа, крайдунавския район и Горнотракийската низина трябва да я използват само за битови нужди, съветват от екоминистерството.
Нивото на подземните води в Софийската котловина например е намаляло с 210 см, на тези в терасата на Дунав с 110 см, в Хасковския басейн с 170 см, в Горнотракийската низина с 60 см. Дебитът на карстовите извори в Дунавския район е намалял с 300 литра/сек., в Източнобеломорската част - с 130 л/сек., а в Черноморския район - с 100 л/сек. На практика това означава, че почти цяла Северна България (особено районите на Троян, Ловеч и Плевен), Добруджа, голяма част от Горнотракийската низина (Пловдив, Пазарджик, Панагюрище и др.) и Югозападна България (Благоевград, Дупница, Кюстендил) могат да останат без вода, обясни Асен Личев, началник на отдел "Ползване на водите" в Министерството на околната среда (МОСВ)...
Към момента питейните язовири са пълни на 72% от общия си обем, което според експертите е достатъчно да се дочака до октомври - следващия валежен сезон, ако водата се използва само за пиене. Ако хората обаче започнат да поливат зеленчуците с тази вода, ще си вкарат автогол и накрая няма да имат за пиене, предупреди Личев. Като превантивна мярка екоминистерството е забранило използването на питейни язовири за напояване и производство на електроенергия от ВЕЦ-ове.
Обезпокоително обаче е нивото на язовирите, които се стопанисват от държавното дружество "Напоителни системи" към земеделското министерство и са предназначени за напояване. По данни на МОСВ едва 47% от общия им обем са запълнени. Въпреки това земеделският министър Нихат Кабил разпореди държавата да покрие разходите на фермерите за едно безплатно поливане на всички площи без оризовите в регионите, където има действащи напоителни системи. Извънредната заповед на министъра е до регионалните клонове на "Напоителни системи". Безплатното напояване ще става по заявка на производителите, които трябва бързо да депозират исканията си в регионалните земеделски служби.
Решението на агроминистерството е доста закъсняло, но поне частично ще реши проблема, особено в териториите с недотам изсъхнали култури, коментираха фермери. Най-силно засегнати от сушата досега са Видинско, Врачанско, Търговищко, Добричко и значителни площи в Южна България. Последните данни на земеделското министерство показаха, че половината от есенниците са засегнати. През есента стопаните засяха малко над 10 млн. дка с пшеница и над 1.7 млн. с ечемик. Безводието е поразило по-силно ечемика, който се развива и по-рано. Силно застрашени са и обработените с торове площи, тъй като те изискват повече влага.
Асоциацията на земеделските производители алармира за проблема още преди две седмици, но едва преди дни Кабил сформира кризисен щаб за компенсиране на щетите от сушата. Производителите поискаха държавата да покрие разходите за напояване, за да може да се спаси поне част от засятото. Проблемът е, че от тази година цената на водата е увеличена три пъти и за кубик гравитачно напояване се плаща по 19 ст. при 7 ст. през миналата година. Помпените поливки пък се плащат по 32 ст. за кубик.
Българските фермери прогнозират почти двойно намаление на тазгодишната зърнена реколта заради продължаващото безводие. Вместо по 350 кг среден добив от дка те очакват добивите да паднат до 100 кг. Това означава, че реколтата ще намалее до 2 млн. т, което е на ръба за осигуряване на вътрешния зърнен баланс. Въпреки големите запаси от зърно на Испания и Унгария, с които България се надява да покрие дефицитите си, специалистите в бранша предвиждат поскъпване на брашното и хляба. В световен мащаб експертите също отчитат спад на зърнените запаси и тези песимистични прогнози са свързани с глобалното затопляне .
Воден режим в Испания, Франция и Италия
Испания, Франция и Италия вече въведоха воден режим. Пресъхването на рeка По, която е жизнено необходима за Северна и Централна Италия, принуди правителството на Романо Проди да обяви извънредно положение в страната. Ще се намалят количествата вода, подавани за земеделски нужди и за ВЕЦ-овете. Рим започна кампания и за пестене на ток. Очаква се тази година щетите от сушата да счупят рекорда от 5 млрд. евро, поставен през 2003 г. В Испания са въведени строги рестрикции както за населението, така и за земеделието, енергетиката и курортите. Във Франция засега е въведен режим на водата в седем от 96 департамента. Ограничени са подаваните количества за поливане, забранено e да се пълнят басейни и да се мият коли. В специален доклад ОИСР призова правителствата по света да повишат цената на водата, което да доведе до пестене. |
