Бойко Пенчев*, "Литературен вестник", за бригадата за производство на фалшива реалност
Христо Калчев продължава да събужда скандали с творчеството
си, макар да си отиде от този свят преди половин година. Виктор Пасков и други приятели на писателя обявиха току-що издадения последен негов "вулгарен" роман "Вълчи капан" за фалшификат, дело на издателя Владо Даверов. Стана малко шоу с цветисти писателски ругатни, макар че така и не се разбра дали е имало ръкопис и какво Владо Даверов е редактирал. Но поне научихме, че БНТ е имала планове да снима сериал по първите романи на Калчев, които пък вече имат статута на "жанр", изобретен при това от самия него.
Тук е мястото да отбележим, че "вулгарните романи" са стандартно булевардно четиво, в което обаче Христо Калчев навремето гениално се сети да вкара познатите от медиите "герои на нашето време" - мутри и политици. Всъщност поне десет години преди "СИА Адвъртайзинг" Христо Калчев изобрети един литературен "ВИП Брадър", в който преходният български човек си помисли, че най-сетне е намерил "голата истина": какво ядат, с кого спят и най-важното - какво си мислят Васил Илиев, Илия Павлов или Бойко Борисов например. Романите на Калчев разкриват в чистия му вид модела на българското публично пространство от последните 15 години - имитацията на воайорство. Развитието на българския т.нар. медиен и шоубизнес не е нищо друго освен разширяване и технологично усъвършенстване на това уж-разкриващо-всичко надничане.
Големият номер при Калчев и сродните му медии е скриването на посредника - един вид ние нищо не пипаме, показваме ви нещата такива, каквито са. Всъщност и медиите, и Калчев, и Биг Брадър непрекъснато вкарват сценарии и сюжети, конструират онова, което после ще ни поднесат като "неподправена истина". Пределът на това псевдо-всеразкриване беше снимката на голия труп на Андрей Луканов на първа страница на в."Нощен труд" - самата гола истина, направо от масата в моргата. Десет години след убийството на Луканов някой да е разбрал защо той беше убит? Такива са всичките "истини" в българската публичност - илюзии за реалност, зад които няма нищо.
В същата бригада за производство на фалшива реалност работят и т.нар. социолози с техните "проучвания" и "сондажи". Те пък ще ни кажат какво мисли "народът" и как щом "народът" го мисли, не може да не е вярно, т.е. не може Първанов да не е добър президент. В днешния добър за евроинтеграцията ден Кънчо Стойчев и Кольо Колев едва ли са пропуснали да посочат как оценката на "народа" и оценката на Еврокомисията съвпадат - в България всичко е нормално, правителството трябва да изкара пълен мандат, а Първанов втори. (С риск да досадя, ще кажа нещо, което съм твърдял още преди месеци - положителното за България решение на Еврокомисията е неизбежен резултат на политиката на Брюксел и има много малко общо с българските реалности).
В този завладян от популизма свят може би не е зле да припомним откъде идва максимата "Глас народен, глас божи", с която социолози и демагози ни бият по главите. Vox popili, vox dei са думи на съветника на Карл Велики, монаха Алкуин, който в едно писмо до краля си, горе-долу по времето на хан Крум, пише: "И да не слушаш онези, които все казват "Глас народен, глас божи", защото страстите на тълпата са винаги близки до лудост". Та България ще стане нормална държава не на 1 януари 2007 г., а когато гражданите започнат да се вслушват в думите на Алкуин.
* Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети Не можеш да добавяш файлове към форума Можеш да сваляш файлове към форума