Юзбаши Мнения: 352
|
Тя е жената, която първа успя да щракне бебето на Том Круз и Кейти Холмс за "Венити фейър". И да докаже, че то съществува. Наричат я Кралицата на портретната фотография. Музеят "Бруклин" откри тези дни салоните си за нейния вернисаж. Изложбата, подходящо наречена "Ани Лейбовиц: Животът на фотографа, 1990-2005", представя повече от 100 изображения на знаменитости от шоубизнеса. Невероятното умение на камерата ги е превърнало в еталони за съвършенство и визуализация на характера. Затова години наред Ани е топфотографът на списанията "Ролинг стоун" и "Венити фейър".
Родена в Кънектикът, тя е едно от шестте деца във фамилия, в която цари военна дисциплина. Бащата е лейтенант от военновъздушните сили и семейството често се мести. Ани е под влияние най-вече на артистизма на майка си, инструктор по танци. Затова още в гимназията е завладяна от различни изкуства, композира музика и свири. Завършва артинститут в Сан Франциско. Интересът й към фотографията започва, след като документира свое пътуване при семейството си, което тогава е във Филипините. Освен таланта да открива необичаен ракурс към обекта, оттогава окото й вижда какво ли не по света. На 20 Лейбовиц заминава за Израел и няколко месеца живее в кибуц. Участва в археологическите разкопки на храма на цар Соломон, а на 21, през 1970-а, вече снима за сп. "Ролинг стоун". Три години по-късно е №1 в занаята. Затова през 1975 г. групата "Ролинг стоунс" се доверява единствено на Лейбовиц да документира световното й турне. После идва признанието да бъде първа камера и на "Венити фейър", подрежда дебютната си изложба и издава книга с най-добрите си фотоси. Има честта да я канят световните рекламни агенции "Гап" и "Американ експрес". Наградите идват една след друга - фотограф на годината (1984), официален кореспондент на световните игри в Мексико (1985), призът "Нововъведения във фотографията" на Асоциацията на американските списания (1987), първа награда за приложно фотоизкуство от Международния фотоцентър.
Днес Ани Лeйбовиц е от най-стилните портретистки на музиканти, актьори, политици, спортисти. Методът й на работа е да накара човека да й съдейства, а не да остане дистанциран. Уникална е със стремежа си да щракне всяка публична личност с характерен за нея предмет или поза. Улавя мига не само в лицата, но и в тялото, най-често в движение, без предварителна постановка. Портретите й не остаряват и са неповторими. Те са много внимателно конструирани върху определена идея, която пасва най-добре на характера на обекта. Светлината обикновено е дифузна и пада върху тях от различни източници.
Дългогодишно приятелство свърза прочутата фотографка с известната писателка и есеистка Сюзън Зонтаг. Запознават се още през 80-те, но Ани не обича да говори за отношенията им. Тя твърди, че Сюзън оказва голямо влияние върху нейното усъвършенстване в професията. Когато есеистката умира, сп. "Нюзуик" пише: "Те никога не са живели заедно, но прозорците на апартаментите им бяха едни срещу други." А в предговора на автобиографичната си книга, излязла неотдавна, Ани Лейбовиц признава, че "със Сюзън беше любовна история". Знаменитата фотографка има 5-годишна дъщеря Сара и осиновени близнаци Самюел и Сюзън (2004), кръстена на любимата й приятелка.
Стандарт 31.10.2006 г.
If you a baller, nigga I'm a hall of famer
Lion tamer, with two fo'-fifth flamers
Understand, that yo' life's in danger
Didn't your momma, tell you not to talk to strangers
|