Горната снимка би накарала всеки немец да сведе глава и да се умълчи. Тя от немски вестник, в който е публикувана статия за Аушвитц (поправете ме ако съм го написал грешно). Рекламата под нея гласи „EON се има грижата днес за газта за утре“. Доста неудачно поставена.
Немците наистина ги е срам от това, което са направили през войната. В крайна сметка самите хора са били погнусени от военните престъпления, но никой не е направил нищо за да ги спре. Завчера в столът на работа една колежка руския обясняваше на други колеги как е заживяла в Германия. Историята започваше с това как семейството и се е преместило в източна Германия след войната във връзка с някакви репарации. Стана ми интересно и се заслушах. Видях как само за секунди немците на съседните маси се умълчаха. Стана им неудобно.
Преди четири години имах същият случай в час по немски. Учителката обясняваше какви разрушения е имало в Darmstadt по време на войната. Тъй като по-голямата част от курса бяхме българи, веднага контрирахме, че и немците са рушели много и посочихме как София не се е отървала леко. (бележка: да знам, че София е бомбандирана от съюзниците) Отношението и веднага се промени и почти започна да се извинява.
В същото време има голяма скрита ненавист към чужденците тук. Естествено е, когато толкова много емигранти заливат страната да има напрежение. В Германия обаче никой не би изразил недоволство по въпроса от страх да не го обявят за расист. А че са си расисти е ясно. Всъщност всеки е малко или много. Обикновено това се дължи на предразсъдъци, а те се изчистват най-добре, чрез диалог. Тук има диалог, но той е някак насилствен и ефектът се губи. Усещам, че едва ли не насилват хората да бъдат толерантни. В същото време всеки ден съм свидетел как в автобуса е пълно с чужденци от всички краища на света, а немците стоят мирно и неудобно. Личи им, че се чувстват като окупирани без право на съпротива. Да си призная в голяма степен ги съжалявам.
Слава богу в регионът, в който съм аз положението е добро. Въпреки, че има страшно много емигранти и чуждестранни студенти, отношението на хората е някак положително. Може би това се дължи на факта, че са врече претръпнали. Разказвали са ми истории как в други части на Германия е било опасно да се движиш сам по тъмно. Особено ако си по-тъмен и говориш високо на някой източен език. В малките градчета скинарите били донякъде толерирани. Не съм го виждал, но мога да си го представя. Добре, че предотвратиха онзи атентат във Франкфурт, че и тук щеше да стане така. Страхът прави страшни неща.
Като правило обаче национализмът е мръсна дума тук. Добре, че беше световното, че малко да изпитат национална гордост. За първи път виждам толкова немци да скандират за Германия.
[tags]германия, неудобно, война, расизъм, емигранти, чужденци[/tags]
Само да ти кажа, че София са я бомбардирали съюзниците, а не немците.
Да, знам. Тогава акцентирахме върху разрушенията и страданията на хората, а не кой на кого ги е направил. В крайна сметка излезе, че немците нямат право да се оплакват.
Така е – страшен срам берат и се спичат страшно при споменаване на каквото и да е за Втората световна и холокоста. Явно така са възпитавани през последните 50-ина години… но напоследък, т.е. последните 10-ина има пропукване – започват да се заглеждат в миналото, да говорят за него мааалко по-свободно, да го анализират.
Типичен пример как маркетинговият отдел на медиата я управлява, а журналистите просто наливат някакво съдържание, колкото да не е без хич и нямат идея какво друго има на страницата. Впрочем, примерът е по-типичен за българските медии, при германците това е случаен гаф поради недоглеждане от дежурния редактор…
Поздравявам ви за публикацията, много точно попадение!
На български се пише Аушвиц 🙂
Всъщност тези неща отдавна се обсъждат. Проблемът е, че обсъждането е твърде едностранчиво и звучи малко като извинение. Дебатът се върти около това колко са лоши нацистите и се повтарят едни и същи неща, само и само да се убеди останалият свят, че Германия и немците се разграничават изцяло от стореното и че са се поправили.
Също така се стараят да покажат толерантност и да не се забранява идеологията, но ефективно това се прави. Позволени са демонстрациите на нео-нацистите, но на съседната улица се организират анти-демонстрации с 20 пъти повече хора. Ако опитате да купите Моята Борба на Хитлер в Германия, ще намерите само рецензирани копия, в които коментарите и психологическите анализи върху авторът са повече от оригиналният текст. Знам, защото веднъж реших да си купя книгата първо за да видя какво толкова пише, и второ да видя дали лилипутите ще ми почукат на врата да видят к’ъв съм. Наричам така полицаите, защото униформите им са в зелено.
за 10-20 години след войната са си възстановили повечето сгради, а ние, държавата на три морета, не можем да вдигнем толкова за вече 60г
„веднага контрирахме, че и немците са рушели много и посочихме как София не се е отървала леко“ – разрушенията в София по време на войната са били от бомбардировките на британскато и английската авиация в края на 1943- началото на 1944 година.
Не го казвам, за да оправдавам немците – имат си достатъчно прегрешения, няма защо да им се приписват още неща, които не са направили.
Според мен германците доста прекаляват с толерантността си, но за времето, в което съм живял там (а пък индиректно съм свързан с страната от 1984, понеже майка ми избяга там) категорично не съм се сблъскал с дискриминация. Напротив, смятам че тук в България е доста повече разпространено това нещо. Но не се говори за това. Защото дискриминация е относително понятие. И да си кажа честно (поне според мен) по-добре там като чужденец и от време на време да прекаляват малко с любезността, показнността и толерантността си, отколкото тук, където директно и и индиректно почти всички се дуржат с човек като с … животно. Защото наистина един живот има различна цена тук и там. Там е по-ценен. В смисъл българите все още не са наясно какво точно е животът, камо ли да го ценят.
А пък аз просто съм безмълвна пред рекламата…
@3.14f – Знам – прочети първият ми отговор.
@Mr. Mahony® – не съм съгласен, че живота се цени в Германия повече от в България. Цената на живота – да. Дискриминация може да не си виждала, защото тук, в Германия, не я показват. Хората не са толерантни за такива неща, за които ние сме почти дебилни – визирам циганите. Не казвам, че ние сме много по-добре, но ние можем да говорим свободно за това и го правим. Така мисля, че по-лесно ще се изчистят предразсъдъците. Пък и съм забелязал, че повечето хора, които се изказват расистки обикновено не мислят така. Ако кажеш, че някой „лъже като циганин“, обикновено използваш израза, а не обиждаш циганите. В този смисъл евала му на Слави за подхода.
На български десетилетия беше Освиенцим, мисля че така е на полски.
Сега в България превежда кой ли не и може да бъде всякak. Снощи на един филм преводачът беше показал, че не е знае как се наричат главите в Библията … „О неразумни и юроде…“ – беше превел Генезис.
Горното беше лирично отклонение, а сега по темата:
Много ги е срам от концлагерите, ама много!
Преди години, през 1985 бях в културната столица на Германия – Ваймар.
Бухенвалд е на шест километра. Когато в него са горяли пещите в града са падали бели сажди (уви има и такива) и се е носела нетърпима смрад.
Въпреки, че имаше много време съпровождащата ни немкиня докара от девет кладенчета вода, за да ни накара да не отидем „… Там има само скучни бараки и … сигурно сте го виждали на кино … и „.
Да целият свят (някой де) го е виждал на кино, но тази млада жена ужасно се срамуваше от сътвореното от предците и.
И ние я разбрахме, не настоявахме повече и дори и съчувствахме.
Но такъв е животът. Всеки носи кръста си. Дори и цели нации като Германия.
Само американците се гордеят с Хирошима и Нагазаки – за сега.
Историята ще им е съдник. Колкото и да се пренаписва според вкусовете на властващият режим, в крайна сметка всичко излиза наяве. За Германия пък хората ще си спомнят, че е родила Хитлер, но и как е процъфтяла след това. Надявам се само след 100 години споменът за конфликтите в Европа да се възприемат така, както ние възприемаме борбите между феодалите преди Германия да стане едно – като древна история.
Сигурно има повече дискриминация в Германия – не знам, а и не мисля, че може да се мери. За мен е важно как се държат с теб, как се отнасят и дали те уважават. Аз лично не съм имал проблеми, майка ми също (която беше там от 1984), брат ми също (там е вече 23 години).
Под „по-ценен“ имах впредвид, че тук в България нивото на култура е малко по-различно и за много хора има по-важни неща от опазване и развитие на живота. Разбира се, тези хора не го осъзнават и твъдят обратното. Ама нали знаете, че и Хитлер е бил християнин все пак.
А че Германия е родила Хитлер (според моите скромни познания, той е с австрийско и малко еврейско потекло), не мисля ч е е фатално. Други са родили много много по-големи убийци. Да … германците са го избрали, ама … и в България някой си избират дон БоБо или Царо.
Някъде пишеше за дебат и говорене. Точно това ми харесва в Германия – че се дискутира и говори много. Тук да се говори за режима, който съсипа България?
А иначе историята, респ. времето е съдник. Много вярно.
P.S.: Много далече съм от идеята да защитавам този режим. Напротив, аз съм един от най-големите противници на комунизма (което е същото), но се дразня, когато хората говорят за Хитлер, но и дума забрават, по-големите убийци.
Май не си разбрал много какво съм написал. Доколкото разбирам сравняваш Царя и БББ с Хитлер. Звучиш ми малко като ОКДС – Озлобени от Комунизма Дядовци и Сополанковци. Дядовците е ясно кои са. Сополанковците са хора родени след 1970-та година, на които основната част от професионалното им развитието е било по времето на кризата. В тази връзка приписват на комунизма неизгодите в живота си, дори и тези, които са си тяхна вина. Също така обвиняват в конспирация със старият режим всички, които са на различно мнение от тях или просто не им харесват. Смятам, че всички са наясно, че за да потръгнат нещата в България, трябва старото поколение, което е живяло в комунизма, да си отиде. Те са първите от ОКДС-тата. Аз мисля, че и сополанковците трябва да си отидат, за да не търсят под вола теле, когато воловете са изчезнали. Впрочем един известен пример за ОКДС e Ангел Грънчаров.
Обратно към темата. Ти сравняваш Германия и България от преди 20+ години. И двамата знаем, че много неща са се случили от тогава – смяна на режим, икономически и политически кризи, обединения и възраждане. Тези неща се отнасят и до двете държави. Ситуацията в България се е подобрила много през последните няколко години. Колкото и да се мърмори в България, това е факт. Освен това имаш доста идеалистична представа за Германия, както и много други хора в БГ. Може би факта, че живота тук е по-лесен икономически се идеализира твърде много. Който е ходил в щатите по бригади ще разбере за какво става дума.
Ааааа сега ми стана ясно. Извинявам се. Аз съм от тези … сополанковците.
Поздрави … 😉
От това, което си писал, звучи така. Може да не съм те разбрал – няма да ми е за първи път. Фрустрирал съм се от целия негативизъм в България и си го изливам тук, защото на живо много се ентусиазирам и хората ме гледат странно.