Близък и далечен outsourcing

outsourcing.jpg

Или както е английския термин – nearshore и offshore outsourcing. Разликата е, че в първия случай компаниите от западна Европа наемат фирми от източна да им вършат работата, а във втория – фирми от Индия, Китай и околността. Напоследък се забелязвала тенденция повечето компании да на минават на близък outsourcing, което е добре за нас. След влизането ни в ЕС, а и преди това, много компании отварят офиси и заводи в България, за да пестят пари от заплати. Наистина това, което оскъпява стоките в по-богатите държави е човешкия труд, затова повечето компании предпочитат да плащат в пъти по-малко на работниците. Вече дали това е умно в далечен план е спорно – колкото по-малко работа има в една богата държава, толкова покупателната способност на населението намалява и компаниите губят пазар. Неоспоримо е обаче, че така се развиват по-бедните държави и се изравнява нивото.

Всичко това го казвам малко наизуст – от общи впечатления. Не съм спец в тази област и практическия ми опитът в outsourcing-а е никакъв. Причината, поради която започнах да пиша това, е нещо което осъзнах днес. Знаех го от доста време, но днес някак си изкристализира. Не е тайна, че една от причините компаниите да правят близък outsourcing е по-малкото разстояние – едно е 2 часа полет, а друго е – 10. Другата причина е културната бариера.

Днес направихме поредната междинна презентация по един софтуерен проект към университета. В групата сме осем човека – петима българи, двама пакистанци и един немец. Немеца не е информатик, така че не прави нищо. Та днес се падна честта на един от пакистанците да презентира. Имаше време да я подготви. Знаеше за какво става дума. Накрая се наложи да му пренапиша цялата презентация, защото неговия вариант беше неизползваем.

Както и да е – презентацията мина ужасно. Ония не каза почти нищо освен да чете от фолиата. Бяхме преговорили няколко пъти какво трябва да каже, какво трябва да изтъкне и какво да замаже. Нищо не направи. Аз говорих дори повече от него, защото на няколко пъти допълвах или поправях от страни каквото казваше. След презентацията бях бесен, но се замислих защо е станало така. Отдадох го на липсващите му възможности да презентира и мързела му. Това, което ми направи впечатление, обаче е, че всеки с който съм говорил и си е имал вземане-даване с индийци/пакистанци, е имал същите проблеми. Просто са мързеливи. И тук не говорим за вицовете за шопите – „Мога да не копам, па мога и да не копам“.

Може би това е начина им на работа. Може би нещата там стават наистина по-бавно. Не знам какви са им навиците на работа, но са определено много различни от тези в Европа. Това, заедно с начина на мислене, неразбираемия английски и ту високомерно, ту сервилното отношение. Като му казах да говори по-разбираемо английски, той започна да говори по-бавно, защото си помисли, че не разбирам английски. Аз английски знам – индийския му вариант ми куца.

121504_bpo.jpg Това са основните причини западните компании да идват в източна Европа – имаме много общи неща. Начина на мислене е много важен, когато трябва да се разбереш с този човек. Финансовата изгода явно не стига. От това страни като нашата могат много да спечелят, но ми се струва, че има определен риск. Наистина така се внасят много технологии и пари в страната, но в крайна сметка най-големите специалисти в дадена област са прикрепени към чуждите компании. Родните фирми, които нямат толкова ресурси няма да имат шанс в пазара на труда при тези условия.

Може и да греша. Това е само реторика, защото нямам такъв поглед върху бизнеса в България. Знам обаче, че outsourcing фирмите стават все по-агресивни и сами навиват мениджърите на големите корпорации да работят с тях. Като пример – една такава украинска фирма се бяха подвели от профила ми в XING и бяха решили, че давам работа на фирми (оправих профила). Писаха ми обширен мейл с описание какво могат, портфолио, инфраструктура и т.н. Може би нашите фирми могат да се поучат.

[tags]outsourcing, България, фирми, nearshore, offshore[/tags]

10 коментара

  1. Не е само реторика! Прав си за всичко което си написал и за близката култура и за технологиите и за кражбата на професионалисти. Но моето мнение, че българските фирми могат да си позволят нормални за опита и квалификацията заплати просто така се правят нещата.

  2. Ха, прав си – а особено голямо е разминаването между немския и пакистано-индийския манталитет 🙂
    Пакистанците по същия ли начин клатят глава като индийците – нито „не“, нито „да“?

  3. Ами не съм забелязал да клати глава никак. Обикновено се съгласява с всичко, казва че е разбрал, а после се оказва, че и дума не е чул. Другия пакистанец в групата е по-добре, но и той се прави на ударен понякога.

  4. бил съм свидетел как идеално замислен ауторсинг проект се проваля за година в българия и губи доста пари.

    всичко опира до хора, като не се изгради колектив се провалят нещата и в чужбина и тук

  5. Спомням си, че като започвах гимназията (преди 10 години) един от Варна набираше екип като разпращаше кодът на една програма и който го разбереше му даваше работа. Тогава не бях чувал за outsourcing, а той точно това правеше. Разбрах, че е плащал жълти стотинки на гимназисти и студенти.

    Сега знам, че в много фирми начина на мислене е все още да се опитват да излъжат хората, че им плащат. Не стават така нещата. Мисля, че хора с опит в големите компании и такива като мен, които са учили на запад ще оправят нещата – знаем модела на работа и навиците.

    А относно изтичането на специалисти – има го и момента, че някой от тези специалисти може да започнат собствени компании със собствени продукти. Има и доста фирми, които се явяват под-изпълнители на големите компании и разраствайки се могат сами да стъпят на пазара. Въпрос на време и желание. Желанието го има.

  6. Не подценявай индийците. Има нещо в тях, което не ме кефи, но по отношение на офшоринга просто няма да ги стигнем никога. Инфосис и Тата са само две от гигантските фирми там, които с огромен ресурс се занимават с това. Културната разлика е огромен проблем, но като цяло индийчетата са интересчии и пробивни и когато трябва вършат работата. Твоя колега е явно нещо разлигавен в немска среда 🙂

    Иначе, ако те интересува темата и искаш книга на хубав интересен и четим език, прочети The World is Flat (Thomas L. Friedman).

  7. Ония пакистанец не мисля, че може да се разлигави в Германия. Това, което може да стане е да се дисциплинира и да попие малкот тукашния начин на работа. Щом с този индивид имам проблем да работя, не мога да си предстявя какво става с ония в Индия, които не са излизали. Може наистина да съм попаднал на мързел, но като цяло не съм чувал от никой положителни неща за тях, освен че излиза по евтино за компаниите да им дават работа.

  8. Бояне, ако искаш редактирай информацията за near- и offshore outsourcing в Уикипедия. Това, което аз съм писал съм го учил от американци и при тях контекста е друг. Нашият е много по близък до европейския, особено когато се намесят географски определения.
    Обаче има една тънкост: аутсорсинг е изнасяне във външна организация. Това не е непременно фирма в чужбина. Съвсем спокойно може да е например някоя банка да си закрие ИТ отдела и да ползва услугите на фирма, която се намира в същата сграда. Такива примери има много, на мен са ми познати повече от Щатите. Нещо подобво се случи когато Deutsche Bank се преструктурираше (мисля през 2003, Йордан работеше там тогава). Тогава те продадоха ИТ отдела си на IBM, но продължиха да ползват услугите му. Вероятно на по-ниска цена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.