Буш в България

Ще започна с това, че слава богу в България няма толкова строг протокол за държание по време на такива официални срещи. Горкия човек щеше да се омаже съвсем. Щом дори при Британската кралица и Папата се е държал почти като селянин при всичката подготовка и внимание. При нас обаче той пак излезе от протокола и отбеляза, че трябвало следващата среща с Първанов да бъде на плажа. Просто не искам да си го представям заедно с Първанов по бански под някой чадър. Ако не друго – поне ще изчистят плажа.

При посещението си обаче Буш направи няколко изявления:

  • Скоро – след няколко години – ще паднат визите за България
  • За да инвестират повече у нас, трябва да се справим с корупцията
  • Похвали ни за това, че помагаме в Афганистан и Ирак, въпреки че сме бивш сателит на СССР
  • Настрана, че изглеждат уклончиви и по-скоро като потупване по рамото, за мен изказванията на администрацията на Буш и въобще сигналите към т.н. „държави партньори“ са дипломатично казано неискрени. България например участва в мисиите в Ирак основно за да може да си осигури част от бизнес преференциите за да могат нашите фирми да спечелят покрай американските корпорации. Не ми е известно това да се случва. Оставаме си с потупване по-рамото за това че участваме активно в политиката на НАТО. В същото време печалбата за щатите от войната надхвърля в пъти похарчените милиарди.

    В чуждата преса обиколката на Буш е отразена като успешна. Посрещането е било сърдечно, а отношението – близко до любов. АП отбелязва, че не е имало сериозни протести или нарушаване на реда при посещението в София, докато в Албания го посрещали като герой. Тези репортажи по медиите ми напомнят малко на такива които съм чел от комунистическо време – как еди кой си отишъл да утвърдява братството между народите, взаимопомощта и как всичко цъфти и вързва. Всъщност ако се вслушате в речите на Буш и си ги преведете мислено на български, ще забележите натрапваща се прилика с речите през социализма.

    Всъщност има две причини да посрещнат Буш с такава радост в Албания: първо – щатите одобряват отделянето на Косово, което практически означава увеличаване на територията на Албания; второ – той е първия американски президент, който е на посещение в Тирана. Първото е ясно какъв ефект има, но второто е важно от гледна точка на егото – за една малка държава е важно да получава внимание от големите и илюзията, че някой го е грижа за тях.

    От всичко това печели единствено Буш, защото той е този който показва колко приятели има по света и как всички са съгласи с него. Американеца може да не знае къде е Европа и колко е голяма Албания и България, но като чуе това, той веднага си мисли, че Буш е успял в нещо. Пък било то и да си довърши официалния обяд без да се окапе.

    А в действителност има много хора които не одобряват това, което администрацията му прави. България не е доволна от това, че ПРО ще защитава страната частично. Европа като цяло не одобрява поведението на армията им в Ирак и Афганистан. Русия не одобрява плановете за ПРО. Куба не одобрява САЩ по принцип. От тези държави само Русия и Куба смеят да си го кажат публично. Всички останали го смъмрят от притеснение да не обидят Буш, който така ни хвали.

    А в същото време американските агенции продължават да сипят доклади за това как банки и фирми в източна Европа и в частност, България перат пари от трафик и измами. Тези дни обвиниха СИБанк, че пере пари на Северна Корея. От там, естествено пострада Борисов, защото виждаш ли – приятелката му работила за банката. Това обаче е друга тема. Освен това днес писаха, че безмитните ни магазини перели пари.

    Не си мислете, че се пишат такива статии специално за нас и че едва ли не сме рая на измамите. Просто ние обръщаме твърде много внимание на подобни доклади и ги преекспонираме. Такива неща се пишат за почти всички страни в преход. Според мен целта е да се покаже колко е лош света и че положението в САЩ що се отнася до корупция и измами е добро. Това заедно с войните е добре позната стратегия от миналото – когато има проблеми в държавата, вниманието на хората да се изнесе навън.

    Затова призива ми е да не обръщате толкова внимание какво някакъв си вестник оттатък океана писал за нас. Стига сме гледали в чуждата чиния и малко да поработим да напълним нашата. А Буш ще идва и ще си тръгва и това няма да промени нищо. Нито това как му целуваме задника, колко знамена сме развели или това, че сме ги сложили обратно. Важното е как си отстояваме позициите и какво получаваме в замяна.

    [tags]буш, посещение, гафове, папата, кралицата, Великобритания, визи, падане, СССР, корупция, инвестиции, потупване, СИБанк, борисов, първанов, ирак, афганистан, нато, софия, албания, безмитни, магазини, пране на пари, северна корея[/tags]

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.