В началото на промените имаше много въпроси от типа „Какво е това и има ли то почва у нас?“. Въпросът засяга това дали нещо има потенциал за развитие в България. Електронната търговия премахва нуждата от физическата връзка между бизнеса и потребителя. Няма нужда да се поддържат магазини, да се плащат наеми и заплати на продавачки. Единствената физическа се осъществява, когато продукта се доставя на клиента. Търсенето на стоките, купуването и плащането стават в интернет. Някой магазини предлагат дори и сравняване на характеристиките на различни продукти и мненията на други клиенти за определена стока или за търговеца, който я предлага.

Недостатъците на пръв погледа на такъв вид търговия са, че се намалява интереса към отварянето на истински магазини и търсенето на ниско квалифицирана работна ръка (продавачки, носачи, касиерки). В същото време обаче, търсенето на специалисти се увеличава (дизайнери, програмисти, PR специалисти, модератори), а процесите са достатъчно бавни, за да се адаптира обществото и да се обучат достатъчно кадри за новите длъжности. От опита на големите e-commerce компании като Ebay и Amazon можем да научим, че броя на кадрите, които се търсят е близък. Да не говорим колко възможности се създават за други фирми като доставчици, поддръжка или съветници по продажбите. Това някак си трябва да опровергае притесненията за намалените работни места и някой хора.

Дали този метод на търговия работи. Бих ви дал за пример това, което съм научил в Германия. В началото ме беше страх, защото знаех как могат да ме измамят, да ми откраднат данните и да ми изпразнят сметката. Да не говорим, че човек не знае в какво състояние ще му доставят стоката. Затова започнах плахо да купувам неща от нета. Сега вече въобще не се притеснявам и съм си купувал всичко – от книги до компютри и самолетни билети. Всъщност първия ми компютър го купих така, както и повечето допълнения към лаптопа ми.

Като цяло доверието в електронната търговия се засилва с всеки ден и за това помагат законите и ограниченията. Примерно, ако някоя стока ви се достави счупена или не отговаряща на описанието в интернет, можете да я върнете в определен срок, стига да докажете, че не сте я повредили вие. Освен това гаранцията важи както при обикновеното пазаруване и може да получите парите си обратно до две седмици, ако решите че не искате повече купеното. Ако смятате, че някой не регламентирано е изтеглил пари от картата ви, банката в повечето случаи ви ги връща и тя се разправя с нарушителя. По-важното обаче е, че тези правила се спазват и на тях може да се разчита. Ако клиентите решат да спекулират обаче, примерно да си купуват компютър всеки две седмици и да го връщат, закона защитава бизнеса. Важното е, че има норми и те се спазват.

В старанието си да защитят потребителите обаче, в България са стигнали до крайност. Това което са направили на практика криминализира нормалното протичане на една покупка в интернет. Ето откъс от закона:

Чл. 53. Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55.

Чл. 55. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни, считано от датата на:
1. получаване на стоката от потребителя, когато са изпълнени изискванията на чл. 54 – за стоки;

Чл 55 (6) Доставчикът е длъжен да възстанови на потребителя в пълен размер заплатените от него суми не по-късно от 30 дни, считано от датата, на която потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор.

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя. (…)

Смешното е, че тази недомислица в закона е забелязана от повече от година, като аз писах за нея преди 5 месеца, а все още никой не я е оправил. През това време изникналите бизнеси в интернет, които имат потенциала да се развият в истински e-commerce портали, биват закривани заради невъзможността да работят законно. Затова и чуждестранните магазини с доказано реноме и опит, не навлизат в България. Всичко това е просто нелепо и няма да донесе нищо добро на Българския бизнес.

В ерата на интернет ние отрязваме достъпа на бизнеса до този важен източник на клиенти. Може би това се прави от късогледата защита на съществуващите вериги магазини и мега-маркети, а може би и просто от простотия. За да се промени нещо обаче трябва да се направи същото, което бе започнато в защита на торентите. Тук обаче ще се включи и бизнеса и ефекта ще е наистина добър. Освен това това целта не е в т.н. сива зона на закона и не нарушава ничии права.

[tags]e-commerce, bulgaria, инеренет търговия, наредба, права, поребители, закона[/tags]