И аз за учителската стачка

Не ви ли е направило впечатление, че постоянно има стачки. Стачкува транспортът, такситата, болниците, пенсионерите, лесничеите, а сега за пореден път и учителите. Целта на всички е една – по-високи заплати. За целта се изтъква достойнството, съществуването, оцеляването и нуждата от това протестиращите да си вършат работата. Несъмнено системата има нужда от всички звена в нея и когато едното не работи съвсем, останалите се скапват.

Нека да погледнем ситуацията на учителите. Средната им заплата е 320 лева, което е доста под средното за държавния сектор. Дали заслужават повече? – Разбира се, всеки заслужава да има висока заплата, за да живее спокойно. Учителите са важна част от обществото защото подготвят, поне на теория, следващото поколение, което трябва да реши проблемите на това. Какво правят обаче учителите сега? Това, което аз виждам е, че образователната система практически не действа. Не е нормално всички, които кандидатстват за университетите, а в повечето случаи и за гимназиите, да ръсят стотици левове за частни уроци. В 12 клас, когато човек трябва да се подготви за кандидатстването, учениците да се извиняват от училище, за да смогнат с уроците. И аз съм го правил, и други са го правили. Просто това, което се преподава в училището в повечето случаи не стига или въобще не може да се използва. При това аз съм учил в едно от най-добрите училища в Пловдив – Английската.

20070926_mx640_342704.jpg

Има учители, които се стараят да научат децата. Има и доста учители, които просто ги препращат към колегите си, защото е забранено да им преподават самите те на частно. Има и много учители, които до толкова са се озлобили и отчаяли от живота, че с мъчения не може да им измъкнеш материала. Виждал съм от всички видове. Може би това се е случило, заради мизерно съществуване, може да са се пречупили от хаоса – не знам. Ефектът обаче е, че много малко от децата днес знаят защо ходят на училище и учат с желание. Ако учителя е по-свестен и преподава като хората, предметът ти става интересен и научаващ нещо. Това е истината. Когато го кажеш това обаче на учител, а аз съм го правил, той ти се сопва – „Е няма на клоун да се правя, я!“.

Тук идваме и до другия въпрос – квалификацията на учителите. Има един лаф, който е като нарицателено за учителите днес, но напълно неверен по принцип – „Който не разбира от науката става учител.“ За да бъде един човек учител, той трябва не само да знае материала, но и да може да го преподаде на млади и развиващи се умове. Налагало ли ви се е да обясните на някой колега/колежка нещо свързано с работата и той/тя просто да не може да зацепи? И двамата разбирате от материята и от контекста. Може би колегата ви е несхватлив по принцип, но същото се отнася и до децата. Поради невъзможността ви да преведете знанието на елементарен език, не можете да обучите другия. А на учителите точно това им е работата и трябва да го правят добре. За съжаление обаче, това което виждам днес е, че лафа по-горе важи. Липсата на адекватна система на оценяване на учителите и корупцията в образователната система са позволили натрупването на много кал в класните стаи. Точно поради липсата на тази работеща система на оценяване не може да се разбере кой учител си дъвче химикала цял час и кой си върши работата.

Днес прокурорът Велчев призна, че в прокуратурата има тенденция вътрешно да се прикриват гафовете и некомпетентността. Прокурорите го правят от солидарност и това ефективно сваля средното качество на работа и имиджа на службата. Същото важи не само за прокуратурата, но и за всички държавни агенции, както и за по-големите оцелели компании от времето на комунизма, където се е запазил стария модел на работа. При учителите го има също. Защо един добър учител трябва да се примирява с това да получава същата заплата както колегата му в другата стая, който не прави почти нищо? Заради натиска на останалите учители – не може да има отцепници от всеобщата мизерия.

А всъщност много от добрите учители не мизерстват въобще. Бизнесът с частните уроци процъфтява и хиляди лева биват изсипвани всеки месец в джобовете им. Когато един учител е добър, децата го усещат и отиват при него на уроци. Това е схемата и всеки я спазва. Никой не очаква от този учител да се изсипва в училището, въпреки, че е негово задължение. Обикновено новината за добрия учител се разпространява от уста на уста.

Ето за какво трябва да протестират учителите – за реформа в образованието, в която децата ще се върнат в училище, учителите ще имат стимул да преподават и ще се получават заслуженото. Проблемът с такъв протест обаче е, че половината от учителите реално ще стачкуват „Уволнете ни!“, защото точно това трябва ще стане – голяма част от учителите просто не стават. На някой дори въобще не трябва да им се позволява да се приближават до деца.

Останалите, че заслужават добро заплащане – заслужават. Обаче колкото и вода да наливаме в една кофа, пак няма да я напълним като е спукана. Въпросът е и ние, и кофата да разберем, че трябва драстичен ремонт.

[tags]учители, стачка, образователна, система, държава, заплати, училище[/tags]

9 коментара

  1. Юруков, всичко е ОК, но пропускаш очевидния факт, че ВСИЧКО, от което се възмущаваш в този постинг е ПРЯК резултат от лошото заплащане на учителите – и нуждата от частни уроци, и изнервените и неквалифицирани учители и т.н. Иначе казано, лошия резултат от образователната система в момента е резултат от 18 години декапитализация и негативна селекция в училищата! Да не говорим, че е абсолютно безочие и безумие да се изисква качество от човек, който получава 300 лева и материално е притиснат до стената! Нещата са прости – ако обществото иска печалба във формата на добър образователен продукт първо трябва да инвестира – под формата на високи учителски заплати, нови кабинети, хубави училища и т.н. Няма начин да получиш печалбата преди инвестицията, просто няма! Заплатите на учителите трябва незабавно да бъдат увеличени и то много сериозно! Това моментално ще направи професията по-престижна, което пък по съвсем естествен начин ще стимулира позитивната селекция и квалификацията на учителите. След известно време добрите резултати ще излязат наяве. И това ще е възможно най-доброто НАЧАЛО на прословутата „образователна реформа“. И като стана въпрос за реформа – учителите изобщо не са отговорни за липсата на реформа и нямат абсолютно никаква власт да я направят, защото са нейни обекти – по този въпрос търсете единствено МОН и неговия министър.

  2. Atanas, я прочети метафората за кофата накрая на статията. Дори да се вдигнат заплатите с 1000% пак ефектът ще е същия. Просто системата не е наред и трябва да се реформира първо.

  3. Ок, тогава 🙂 Прочетох метафората и първия път и сега. Я сега ти проечети една друга метафора, която не е по-лоша от твоята – никога, ама НИКОГА няма да имаш пълна кофа ако не сипваш нищо в нея.
    Системата безспорно трябва да се реформира, само че това става с политическо решение и стратегическо мислене – от страна на правителството и на образователното министерство. Да искаш от учителите да се „реформират“, за да си заслужат по-високите заплати е все едно да искаш от животните в цирка сами да научат нови номера, за да им дадеш храна. Реформата трябва да ЗАПОЧНЕ с увеличение на заплатите – поради причините, които посочих в предния си пост.
    И нека те поправя – образователната система се „реформира“ на парче вече близо 2 десетилетия и ефектите от хаоса са видими. През това време повечето кадърни хора, за които да са учители е призвание си смениха професията. Вярвай ми, тези хора НИКОГА няма да се върнат в системата, за да я подобрят, при положение, че ще взимат по 300 кинта на месец. Ако сегашното положение продължава (и докато философстваме на тема „пари срещу реформи и кой трябва да ги извърши“), след няколко години учители в държавните училища ще са единствено студенти на стаж и уморени и невротизирани даскали в предпенсионна възраст. Това ли е целта? Това ли искаме – пълна разруха? Ако това е целта значи сегашната ситуация е абсолютно перфектна и нещата бавно, но сигурно изтичат по каналния ред – т.е. в канала.

  4. Никой не ти говори, че не трябва да им се вдигат заплатите. Наистина това, което получават в момента е малко. Но в никакъв случай не трябва да е 100%. А и смятам, че по трябва да се изготви първо метод за оценка на работата и после да се вдигат заплатите на някой. Имаше такъв, но беше саботиран.

    В момента правителството има много погрешна програма за вдигане на заплатите – само след стачки. Поддава се твърде много на изнудване, а стачките са точно това. В тази връзка очаквам все повече стачки, защото хората си мислят, че ще им се вдигнат заплатите само тогава. Много погрешен ход.

  5. Юруков, напълно съм съгласен с последния ти постинг за грешния подход на правителството. Това, на което държа е, че реформата трябва да започне именно с ДРАСТИЧНО увеличение на учителските заплати, ПОНЕ със 100%. Не защото всички сегашни учители го заслужават, а защото това моментално ще създаде идеална среда за въвеждане на диференцирано заплащане, реална конкуренция, привличане на квалифицирани и мотивирани хора в системата и мотивация на учителите да стават по-добри, за да не си губят работата. По един начин можеш да изискаш качество и отговорност от един човек, който взима 300 лева, а по съвсем друг – когато същия човек взима 1000 лева. Във втория случай като минимум ще трепери за работата си (вече престижна и желана) и за неговото място ще чакат няколко човека, по-мотивирани и по-квалифицирани от него. В резултат на този процес (плюс въвеждането на справедливо диференцирано заплащане) позитивните промени ще се усетят още след 1-2 г., дори ако нищо друго не се промени в системата. Както във всяка друга сфера качествено образование може да се прави само с качествени хора. Затова е абсолютно невъзможно да се говори за по-качествено образование, ако ПРЕДИ това не се създаде сериозен стимул за повишаване на качеството. И след като нивото е толкова ниско (300 лева) не виждам какъв е проблемът със стоте процента. В крайна сметка в София хора без никакъв трудов стаж могат да си намерят работа за 500 лева, при това с доста по-ниска степен на отговорност и стрес от учителската. Съжалявам, че се повтарям, но все пак – печалбата НАИСТИНА идва след инвестицията, а не обратното.

  6. Може би си прав за това, че силното увеличение на заплатите ще създаде конкурентна среда. Това наистина ще подейства, но има няколко основни пречки. Първата е учителският съюз, който и без това им пречи само. Ако учителите са обединени, конкуренцията ще отиде по дяволите. Вторият момент е самото създаване на системата за оценка. Независимо дали имат ниски или високи заплати, оформянето на такава система няма да е въобще лесно. Дори ако са по-високи заплатите, ще има по-голяма съпротива от страна на учителите за ограничения, защото ще имат повече да губят. Другият момент е самата образователна система – има много неща в регулациите, които са пълна глупост. Примерно трябва да се въведат матурите и други централни изпити за да се намали корупцията, субективността и изпитите за всеки университет. Така децата ще знаят какво учат и за какво го учат. И най-накрая, от някъде трябва да се намерят тези пари. Не може правителството просто да измъкне от задния джоб няколко стотина милиона. Трябва да има ясен финансов план за увеличенията, а не случайни и спорадични подаяния.

    Съгласен съм, че правителството се е провалило в тази насока. В момента повечето сили отиват в потушаването на стачки и техните последствия, отколкото в решаването на проблемите. Всъщност в провалът им помагат доста и опозицията и синдикатите, които всячески се опитват да спънат всичко, което се прави. Това обаче е константа и всяко правителство трябва да го преодолее.

  7. Юруков, приятно ми е да дискутирам с теб 🙂 За регулациите в образователната система, за матурите и т.н. – просто не бих могъл да съм по-съгласен. За заплатите – изобщо не твърдя, че това е единственото, което трябва да се промени. Но определено смятам, че комбинацията между рязък скок на заплатите и въвеждането на справедлива система за диференцирано заплащане и по-строги критерии за квалификацията и работата на учителите ще бъде един чудесен старт на реформата и сама по себе си ще има добър ефект. А диференцирано заплащане със сигурност трябва да се въведе – и на ниво училища (например на принципа „парите следват децата“) и на ниво учители и т.н. Но само в комбинация със сериозно вдигане на минималното заплащане в системата. Разбира се, че няма да е лесно всичко това, но точно отлагането на тези решения доведе нещата до сегашното дередже. Колкото за „обединението“ на учителите – един вид да се „картелират“, за да искат високи заплати без да си дават много зор – не ги мисли 🙂 След като сега не са единни като съсловие едва ли ще станат по-единни. Освен това си мисля, че личния интерес ще надделее над съсловната лоялност и конкуренция ще има. Поздрави.

  8. Изглежда, че позициите ни се различават единствено в подходът. Всички са наясно, че реформа трябва да има и че много неща трябва да се променят за да заработи системата. Въпросът на момента е дали тук и сега трябва да се вдигат шоково заплатите им. Аз мисля, че не трябва. Ако въобще се вдигат, то трябва да е с не повече от 10%.

    Първата причина е това, което писах по-горе – ако вдигнат заплатите, то това ще е в отговор на изнудване. Стачките са точно това. Една стачка за мен трябва да има за цел промяна в системата, а не договаряне на дребно. Синдикатите не искат това, защото ако системата работи, те няма да имат работа.

    Втората причина е лошото икономическо състояние на страната в този период. Инфлацията е висока, има спекулация с цените, а на всичкото отгоре има банкова криза в Европа, последствията от която ще усетим тепърва. Това не е момент в който трябва да се управляват пари с ултиматуми.

    Реформата в образованието е стара тема и може би една от най-сложните. Говорихме за система на оценка на работата. Подходът, който сега се изпробва тук и който се използва на запад, е тестове. Наистина така може да се покаже в цифри колко знаят децата, но по мое мнение тази система реално не действа. Управниците са доволни, че могат да измерят успехите, както се мери икономическият напредък, но цифрите лъжат. Не може обективно да се измери колко едно дете знае, колко е мотивирано, дали е вдъхновено, дали е научено на възпитание и морал. Това са задачите на образованието и е невъзможно да се измерят.

    В тази насока много ми хареса лекцията на Сър Робинсън в рамките на TED. Там той говори за нуждата да се преосмисли какво и как трябва да преподаваме на децата. Много ми се ще да приложим уроците му в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.