Зима. Празници. Както винаги бях на гости с нашите при баба и дядо за Коледа. Тъй като имах малко за правене се мотаех наоколо и снимах. Открих някои интересни неща. Виждал съм ги хиляди пъти, но този пъти но сега ми направиха впечатление. Тази вечер съм си вкъщи реших да ви ги покажа. Действието се развива в Ракитово, между Велинград и яз. Батак.

Това е подробно разписание за полетите до целият свят на Луфтханза за 1977-ма. Луфтханза е основната авиокомпания на Германия. Не съм сигурен, но по онова време май е била в западна Германия. Нямам никаква идея как това е попаднало у нас. Доколкото знам никой от роднините не е пътувал около тази година в чужбина, пък камо-ли с компания от другата страна на стената.

Тази плетачна машина си има история. С нея преди повече от 15 години работеше баба ми в един малък цех в Добрич. След като фалира я купихме и баба ми започна да прави масово пуловери, шапки и други плетени работи. Беше много добра. По-късно я занесохме на село в Ракитово (другия край на България). Там майка ми я използваше известно време и всички шапки, които нося сега, са направени от нея. От тогава си седи в ъгъла мирно.

Ако не знаете iPhone е в България. Или по-точно iFone. Това пиратско копие е гордостта на един съсед. Донесе ми го за да му обясня нещо. Още щом го видях избухнах в смях. Дъщеря му го пратила от щатите. Когато „джи-ес-ем специалистите“ от Велинград са го видели, са заподскачали от радост и 2 часа са го разглеждали. Това китайско копие е просто невероятно. На пръв поглед има цялата функционалност. Когато обаче поработите с него около … минута ви заболява главата. Насладих се на най-неудобния интерфейс, който може да си представите. Камерата беше по-лоша от телефон на 3 години, а екрана с докосване трябваше да го биеш докато отчете нещо. Иначе си имаше мейл клиент, видео и аудио плейър с икони на добре известни (крадени) икони от Google и Apple.

Това са късметите и питката от Бъдни Вечер. На мен ми се падна „Много любов“ и „Пътуване в чужбина“. Последното ми се пада всяка година и е малко странно, защото се знае, че така или иначе пътувам. Може би това означава, че се сбъдват тези късмети.

Тези две снимки са от вторият етаж на къщата. Това е точно преди залез слънце в деня на Бъдни Вечер. Гледката ми се стори интересна.

Тази шевна машина я чакам да я снимам от четири месеца. Горе долу преди толкова време намерих снимка на тъмнокожа жена (вероятно от Африка или островните държави) с древна шевна машина, която поразително напомня тази на баба ми. Може да я видите на долната снимка вдясно. Реших да ги сравня и извода от това, което се вижда е, че са абсолютно еднакви. Разликата е в шарките. Изглежда тогава са ги правили по калъп. Може би дори са били от един и същи завод. Тази на баба ми е правена в СССР и изглежда е била за износ, щом е написано на латиница.

Много обичам огъня. Една от заглавните снимки на блогът ми е съставена от снимки на огньове. Тези двете са от циганската печка в кухнята на баба ми. На огън храната има някак по-добър вкус, а и стаята се затопля в същото време.

Последните две са от пътя обратно. Колата я гонихме да я снимаме. Беше толкова претрупана, че се чудя как помръдваше. Пейката пък я видяхме пред една къща, на която имаше и закачено българското знаме.

[tags]iphone, ifone, снимки, коледа, село, интересни неща, шевна машина, огън, гледка, късмети, питка, ракитово[/tags]