Идеята на семантичните WS е да описват действието на истинските WS. Трябва до такава степен да разбият аксиомите ни, че машините да ги разберат. Затова се използват и онтологии и не може да не се съгласиш, че има достатъчно мощни reasoner-и, които да си вадят широки изводи от тях.

Ясно е, че не става дума за семантика в смисъла на нашите езици, но метафората с изреченията е добра. Машината няма да разбере смисъла, но може да я накараш да си изкарва изводи на достатъчно висока абстракция, че да не си личи. Prolog или Flogic. Въпрос на време е да се разработят достатъчно много онтологии, които описват определен subset на познанието, за да можем да си говорим с машината на почти свободен език. И тук нямам в предвид онези предварително записани отговори.

В момента си разработвам нещо, и когато стане, ще може да се използва и като dns-сървър. Става дума за огромен каталог на всякакви неща, или на ресурси, както ги нарича RDF. Но лошото е, че такъв каталог е много по-голям и много по-сложен от един списък на web-адреси, каквото представлява dns-сървъра. Всеки ресурс трябва най-малкото да получи URI, да се определи типа му (типовете му), да се определят имената му на различни езици (поне на английски). Източниците на информация са много, но рядко са структурирани добре, и разбира се, всеки е структуриран по различен начин. Английската Wikipedia има над 2,000,000 статии за всякакви неща, но е нужна много допълнителна работа за да се постигне прецизност, подходяща за SW. DBLP ) – за книги и публикации, към 1,000,000 позиции; freedb (http://www.freedb.org/) – за музикални албуми, към 2,000,000 позиции; geonames (http://www.geonames.org/) – за географски обекти, над 6,500,000 позиции; imdb (http://www.imdb.com/) – за филми и артисти, над 1,000,000 филма; Musicbrainz (http://musicbrainz.org/) – за музикални албуми, над 500,000 албума; и много други.

Може би най-големият проблем с технологиите на SW е, че не е много ясно какво им е семантичното. „Семантика“ е понятие от лингвистиката, тоест науката за естествените езици. А в технологиите на SW не се говори нищо за естествените езици. За да се говори за семантика, тоест за смисъл, трябва да има и дума или изречение или текст, които да имат смисъл. Вместо това, в RDF, OWL, SPARQL и OMV се говори за ресурси, URI-та и графове. Е, един ресурс може да се приравни на една дума (един термин), една тройка може да се приравни към едно просто изречение, а един граф може да се приравни към едно сложно изречение, но май (почти?) никой не разглежда нещата така. На практика сега технологиите на SW се използват като технологии за изграждане на бази данни във Web. Нещо което може да се свърши и от XML.

За да изградим наистина семантичен Web, трябва смисълът зад думите, изреченията и текстовете в Web-страниците, който сега присъства индиректно (представен само от побуквен стринг, който трябва да четем с очите си и да тълкуваме), да се вкара явно в Web – като URI-та организирани в структури, подходящи за представяне на смисъла на фактите, събитията, съобщенията и т.н. Най-общо, това е структура, в която явно се представят действието, извършителя, мястото, времето и други смислови съставки на изреченията и текстовете.

Та, с тези неща се занимавам в момента.

Това, което лисва сега е нещо аналогично на dns сървърите в сферата на онтологиите. Няма централни регистри за онтологии и web services и много малко фирми ги използват. Лоша е инфраструктурата. Това е проблем, защото semantic web за разлика от досегашните технологии, разчита на акумулирането на данни. Когато се достигне до една критична точка, данните стават полезни и системата ще работи както трябва.

Когато разбрах за sematic web и за тези неща като цяло малко се стреснах. Практически идеята е да се обучи машината да осмисля всичко в най-широкият смисъл на думата. Имаме начални нива на AI, но не можеше да се акумулират данни, за да е полезен в реалният живот. Сега това го има вече. Малко се плаша.