Преди да сме навлезли в спорове за точните определения на термините, бих искал да простичко да споделя какъв смисъл влагам в тях и да ги приемем така за целта на спора. За мен капитализъм е икономическата системата, в която има свободен пазар в който всеки има право да прави каквото и да е с цел по-голяма печалба, стига да спазва определените от държавата закони. Комунизма за мен е социална система базиранта на социализма, в която няма частна собственост, а всичко се управлява от държавата като всички са равни по подразбиране и нямат право на допълнително възнаграждение за повече труд. С две думи – даваш колкото можеш и получаваш колкото ти трябва. Донякъде тези определения се припокриват от това което ще намерите във Википедия по въпроса.
Защо смятам, че капитализмът е новия комунизъм? По начало мисля, че е трудно са се сравнява една икономическа система с една социална. Макар че ние правим асоциации спрямо термините, те са доста различни като приложения. Факт е обаче, че и двете имат силен ефект върху обществото и начина на мислене на поколенията. Затова мисля, че това което виждаме в момента като форма на капитализъм, ще постигне същите резултати както комунизма – ограничаване на личните свободи, деморализация на обществото и затриване на демократичните ценности (каквото и да означава това).
За жалост много хора бъркат социализма с комунизъм. Социализма е обратното на капитализма – пазара се контролира така от държавата, че всеки да получава достатъчно, като богатите споделят с бедните. И двете системи си имат предимства и недостатъци. При социализма ни е ясно какво става – хората се деморализират да работят и само получават благодеяния от държавата.
При капитализмът обаче, виждаме че всеки работи колкото се може повече за да се докаже и да получи повече облаги. Така компанията или фирмата е по-успешна и има повече печалба. Какво се получава в щатите обаче – компаниите търсят бърза печалба като си надуват акциите и съкращават хиляди работници. Давам щатите за пример, защото мисля, че там капитализма е най-силно развит и най-малко контролиран от държавата. Нещо повече – твърдя че се е стигнало до момента в който бизнеса контролира държавната политика.
Но да се върнем към печалбата. В капитализма всичко е печалба. Всяка стъпка, всеки успех, всяко падение – всичко се измерва в печалба. Социалните ефекти обаче не може да се измерят така. В дългосрочен план някое бизнес решение може да им положителен социален ефект, който да помогне на печалбата, но в една динамична икономика е трудно да си позволи човек такъв лукс. Обикновено се търси бързата печалба. Затова и много компании се сливат, затова и много компании се разпродават на парче, затова и много заводи се изнасят в бедни страни, където заплащането е 10 пъти по-малко. Ефекта е, че много хора биват уволнявани, а акционерите печелят десетки милиони.
Това не важи обаче само за масови уволнения. Отношението към индивида е подобно. В интереса на компанията е да работиш непрекъснато, с малко отпуска, малко преференции, малко застраховки, малко болнични. В техен интерес е да те прекарат. Според допитвания до чиновници в американски компании, много от тях се страхуват за работните си места и затова не излизат в отпуска. Когато няма контрол върху тази социална част от работата на бизнеса, ефекта би бил поразяващ.
Като пример за това бих дал показаното във филма Sicko на Майкъл Мур. Там Мур показва как здравните им компании практически обричат бедните и болни хора на смърт или банкрут. Според законите им, те могат да откажат изплащане на медицински разходи или правене на здравна застраховка въобще, ако имаш конкретни болести или склонности. Ако това не е дискриминация, кое е. Когато гледах филма не можех да спра да се смея – просто не вярвах на очите си каква огромна разлика има и колко хората го възприемат за нормално. Причината за това е, че здравната им система не е социално насочена, както в по-голямата част от света. С две думи – ако си болен си плащаш като поп. Ако не можеш да си платиш, доктора няма да си мръдне и пръста.
За да се избегнат такива казуси обаче не трябва да се обръщаме изцяло към социализма. От добрия баланс зависи стабилността на едно общество. Капитализма е добър за компаниите, където са съсредоточени много пари за изследвания и производство. За доброто на хората обаче, някой сфери трябва да бъдат напълно социални. Такива са здравеопазването, образованието, социалните грижи, психиатрите, затворите и т.н. В противен случай компаниите ще го ударят на печалбарство и социалния ефект, който се цели ще изчезне.
Друг пример за това са университетите в щатите и някой в Европа. Знаете ли, че рейтинга на университетите и гимназиите се качва право пропорционално на това колко студенти/ученици не бъдат допуснати? Въз основа на този рейтинг те получават субсидии и финансиране. Ще кажете да – като е добър университета, би взел най-добрите студенти или тези, които не могат да си платят. Останалите ще отидат в по-слаби университети. Ефекта обаче е, че всички университети/училища го правят това и така много надарени деца остават без шанс. Като обратен пример ще дам университетите в Германия, защото са ми по-познати. Тук е сравнително лесно да се влезе в университета и цените са доста ниски. Да завършиш обаче е много трудно. Излизат само най-добрите и най-надарените.
Накрая бих казал, че за мен оптималния вариант сега е това, което виждаме в западна Европа – Германия, Франция, Великобритания и т.н. Тук има силен държавен контрол върху бизнеса по отношение на това как се отнасят с работниците и клиентите си. Също се контролира силно здравеопазването, образованието и другите, които изброих по-горе. Пак има капитализъм, но той е за да се борят компаниите една с друга, а не всички срещу индивида. И всичко това е базирано на демокрация – индивида определя кой ще го управлява. Не казвам, че няма лобисти и че определени интереси не влияят. Разликата е, че политиците отговарят повече пред народа и по-малко пред „инвеститорите“ си – бизнеса.
В крайна сметка бих казал, че с оглед на всичко което написах, наистина смятам, че капитализма е новия комунизъм. Това важи предимно спрямо ефекта им към обществото и убежденията на хората – всеки в крайна сметка гледа да докопа колкото се може повече през другите и въпреки другите. Не съм живял през комунизма – роден съм ’84-та, но видях какъв ефект има върху хората в последствие. Сега виждам и ефекта на капитализма върху компаниите и личните интереси и мога на намеря общото.
Хубаво е да имаме силен бизнес, който да може да се опре на конкуренцията на почти робските заводи в Китай. По-важно за мен обаче е да не се стига до там, докъдето стигнаха САЩ – да се забрави човека и грижата за него. Точно последната фаза е смисъла на тази статия – не трябва да забравяме, че каквато и печалба да търсим, по-важно е съседа ми да спечели също, защото утре може той да стъпи върху мен и аз да потъна. Това е нещото, което ни пречеше и ни остана от комунизма в България и точно от това трябва да се пазим и в бъдеще.
[tags]sicko, щатите, капитализъм, комунизъм, демокрация, социализъм, капитализмът е новия комунизъм[/tags]
ти добре си определил нещата обаче незнаеш деиствителното приложение на комунизма а тое бедните да взамат власта от богатите тоест преразпраделение на благата спорет нуждите на хората атова означава ,че неможе капитализма да е новиа комунизам за6тото двете просто не са съвместими а капитализма не може да бъде толкова популярен и желан сред народа поради една много логична причина бедните винаги ще са повече от богатите
да живее СССР
Съгласен съм, че при комунизма бедните взимат властта от богатите. Точно това е станало след т.н. революция през ’44 година. Резултата е бил, че досегашни овчарчета са станали управляващи, а бедни и трудолюбиви хора са били линчувани, защото са „слугували“ на богатите.
Написах тази статия за да покажа мнението ми за това, как и при двата модела в крайна сметка се стига до система, в която правата на индивида се зачеркват. Демокрацията пречи и в двата случая, затова бива опорочена или просто премахната.
И не съм съгласен с определението ти за бедни и богати. По твоя логика при капитализма винаги има много бедни и много богати – няма средна класа. Вземи за пример западна Европа – там има много силна средна класа и малко супер-богати хора. Вземи твоя любим СССР от друга страна – имало е десетки хиляди, ако не и стотици, които са измирали от глад, защото държавата им е прибирала прехраната за да поддържа растежа.
Не казвам, че капитализма е по-добър – точно това илюстрирах по-горе, но той в комбинация със силна демокрация е най-добрия модел познат към момента.
Ако правилно съм те разбрал твърдиш, че идеалия строй за теб е Социализъм, който поддържа капитализъм в икономиката, с цел да се използва алчността на хората за получаване на по-голяма промишлена продукция?
Не съм съгласен и ще ти кажа защо. Такава политическа система не би могла да оцелее дълго и ще доведе до срив в икономиката. Освен това какво значение има, че предприятието е печелившо, след като този капиталист, който го притежава обира печалбата и експлоатира работниците само и единствено за лични облаги.
Капитализмът е строй, в който от труда на хората не печели държавата, а само определени индивиди.
Държави като Франция и Германия са едни от най-социално насочените. Проблемът според мен е, че позволява на корпорациите да растат твърде много и да имат твърде много влияние. Освен това сфери като образованието и здравеопазването все повече са в частни ръце. Това създава предпоставки за манипулация на пазарите и лобиране, каквото виждаме днес.
Определено плановото производство не работи. Капитализма е най-доброто, което имаме сега. Трябва да има обаче солен обществен контрол върху големите компании, за да се избегне експлоатацията и да се ограничат печалбите на хората на върха. Не мислиш ли, че не нормално няколко човека в борда на директорите да получават десетки милиони на година, а тези на средните и ниските нива да се преработват за жълти стотинки и да умират на работните си места от преумора, както онзи японец преди няколко дни.
„Освен това сфери като образованието и здравеопазването все повече са в частни ръце. Това създава предпоставки за манипулация на пазарите и лобиране, каквото виждаме днес.“
С това съм съгласен с теб, че сфери като образование, здравеопазване и хранително-вкусова промишленост трябва да са социално ориентирани. Относно това за ограничаване на печалбите на големите компании бих казал, че е трудно, даже невъзможно. Щом те са в частни ръце експлоатация винаги ще има. Експлоатация, която се изразява най-вече в непълното заплащане на труда на работниците и използването на труда им за лични облаги.
За японците това е нещо нормално. Те са известни със своето учудващо голямо трудолюбие и лоялност към фирмата, в която работят. За тях думата почивка е едва ли не мръсна дума, така че това, което се е случило с този японец, за когото говориш не ме изненадва.
хмм … интересна статия … само че трябва да направим разлика между идеологиите и практическия резултат … и така и не разбрах за разликата между социализма и комунизма …
… понеже съм ученичка, много ти се ядосах на коментара относно образованието в сащ, германия, англия и т.н. учила съм в сащ и англия и съм работила почти 3 години в германия … има огромна разлика между германия и сащ и англия (последните две са доста подобни … в англия е малко по-евтино) … моето мнение е, че, когато образованието е лесно достъпно и не добре финансирано, може да е в най-добрия случай на средно ниво. както е и в германия (не се обиждай … нищо лично … сам сигурно знаеш, че нямат достатъчно ресурси и голяма част от учениците учат до 28-29 годишна възраст, като държат изпитите си по няколко пъти …) … в момента уча в добър английски университет и ако ме скъсат на който и да е било изпит, трябва да си събирам багажа и да си ходя … в сащ не беше така … там ако те скъсат, трябва да вземеш този курс отново. в германия мисля, че е като в българия в това отношение. имах колеги, учили икономика в мюнхен, които не можеха да ползват excel.
в сащ доброто образование е наистина скъпо (но има и куп евтини училища, където може да се учи и да се получи диплома). добрите училища дават стипендии на най-умните и заеми на всички други, които искат да учат … не е лоша система. напротив. невероятно добро качество на образованието …
за здравеопазването си напълно прав. ужасно е в сащ … в това отношение англия и германия се справят много по-добре.
keep up the good work (приеми отговора ми като constructive criticism)
беше ми интересно,
деси
За един плюс в образованието в щатите мога да приема факта, че отношението научен персонал/студенти е много добро – между 5/1 и 30/1. При нас повечето лекции са нас 100 човека и някои от тях сме около 800. Така връзката между студента и професора практически н съществува. Въобще обаче не е вярно, че образованието е на средно ниво. Факта, че се завършва късно е повлиян от различни социални ефекти.
Един от тях е, че немците нямат стимул да завършват рано, защото придобивките на студентския живот са просто прекалено добри. Сега въведоха допълнителни такси за тези, които са закъснели с обучението си за да накарат хората да не се размотават.
Основната разлика с американските университети е, че се влиза лесно. За сметка на това да завършиш е геройство. Около 1/3 от студентите изхвърчават още първата година. Изпитите са много тежки, има много странични изисквания и практикуми, които трябва да се вземат.
Трето, в американските университети родителите плащат всичко или се взима студентски кредит. В първия случай семейството ти трябва да е супер богато, което е рядкост. В другия оставаш с борчове през следващите 20 години. В Германия пък българите сме принудени да работим през цялото време докато учим. И тук не говорим просто да се вясваш в някое кафене 2-3 пъти на седмица – доста работят почти на пълен работен ден. Това пречи много на учението. Немците пък могат да вземат заем от държавата, от който връщат само половината и то единствено при условие, че взимат над определена заплата след завършването. Въпросната заплата трябва да стига за едно четиричленно семейство да води спокоен живот.
Накрая като качество образованието не е въобще по-лошо. Материала, който се взима дори на моменти е повече и по-сложен. Академичната дейност също е на ниво и в много от случаите е по съвместни проекти с американски и азиатски университети.
Основната разлика наистина е цената на образованието и по-разработената система при американците. В немските университети има малко хаос в административната система, но това се наблюдава в рамките на последните няколко години заради реформите в оценяването. Освен това в щатите може много по-лесно да се вземе стипендия или да намериш компания да инвестира в теб. Това тук го няма.
Не ти се стряскам, че „обиждаш“ университетите в Германия. Аз самия вече не го понасям, защото е супер труден за завършване. Просто споделям лични впечатления. Що се отнася до българските – всички им знаем проблемите и как се стигна до тук.
А може би трябва да се опитаме да излезем отвъд рамките на остарелите догматични идеологически и социално-икономически клишета: капитализъм-комунизъм; ляво-дясно и т.н.
Затова ми допада Умер Хак, защото той се опитва да го направи:
http://blogs.hbr.org/haque/2009/01/davos_discussing_a_depression.html
Погледнете малко и към Севера. Дания е ориентирана към хората, доста социална държава, вероятно една от най-социалните в света. Ако те изхвърлят от работа, са длъжни да те издържат, докато си намериш друга работа. При това получаваш 80% от първоначалната си заплата. Синдикатите са страшно силни в това отношение.
В Швеция е може би дори още по-добре. Ако говорим за образованието, тук студентите не плащат за нищо, освен за наем и ядене. Получават стипендии от държавата за първите пет години от висшето си образование. За да ги запазят, просто трябва да се представят добре в училище.
Тук е работещият социализъм, уж. В същото време компаниите им са успешни. Айде, не Volvo и SAAB, въпреки че там се чувстваш като част от цялото семейство. Но ето ти ги ABB и SCA. Тук просто първата идея не е да изтърбушиш кесията на другия. Ако той няма пари, и ти няма да имаш.
„Атлас изправи рамене“ е чудесен пример за това какво изкуственият капиталистически контрол със социална подлога може да докара.
Иначе добра статия. Поздрави!
Статията впрочем е на 3 години. Промених само една снимка, защото я бяха hotlink-нали. 🙂