Шут на подиума

Снощи се връщам вкъщи уморен и се чувам с нашите. Те ми пратиха един текст като ми казаха, че много ще се посмея. По принцип не ми се четеше, защото цял ден съм бил пред компютри и ме болеше главата, но това определено си струваше.

Името на следния образ е Кристиан Гьошев. С въпросния хлапак се запознахме преди 5 години, когато започнахме да се надигаме срещу матурите. Тогава започнахме изграждането на организация в Пловдив за организиране на протести срещу матурите. Този тук се появи и започна да ръси глупости и да всява лек хаос. През цялото време се бореше за званието лидер на организацията с един друг образ от моето училище. Запомнил съм го с агресивното му поведение, маниакалния му поглед и най-вече – с насмешка. Спомням си също, че много се имаха с един Стоян Монев от Сливен, който пък се беше самообявил за лидер на протестите в национален мащаб. Доколкото знам последният участва в студентското дружество в Muenster.

34452.jpg

Сега Кристиан е решил да се втурва пак в политиката като „участва“ в новите протести. Просто се е качил на подиума и е започнал да ораторства. Сигурно си е мислил, че някой го слуша и му вярва. Подигравал се е на публиката си и не им е давал да вземат думата. Въобще им е развалил протеста нацяло. Историята се повтаря наново. Не се е променил и на йота.

10 коментара

  1. Хах много е зле този, интересно ми е как никой не го е разкарал от сцената, където и да стъпи е обект на подигравки, вече съм го засичал поне в два форума, където след като го направят на гъз, почва да показва „успехите“ си – снимки до някои известни политици – и то най-вече покрай историята с матурите. Очевидно е че с болни амбиции и никакъв усет как го възприемат, определено и адски нагло копеленцето

  2. Този синдром бележи цялата ни близка история след 89-та. Очевидно публиката търпи смяна на ролите и да гледа едно и също лице, еднакво възмутено или загрижено, или обсебено, но от различни каузи. Появиха се съобщения, че например Росен Марков, който взе „под крилото си“ казуса с българските медици, сега има нов устрем – протести за предсрочни избори… Така е и с въпросния младеж на снимката. Средата е много краткопаметна и позволява като ти омръзне едно наизустено амплоа, или пък не носи вече ползи, да се облечеш в друго. Ето, проф. Драгомир Драганов – какъв ли не бе от началото на демокрацията досега? И продължава да бъде, да пише, да се променя:)

  3. Добър вечер!

    Та, случайно името ми бе забелязано в интернет и реших и аз да изкажа мнение, не защото някой би се заинтересувал от него, а защото аз бих искал да спомена нещо по темата, отностно това, къде я намирам за неточна.

    „Спомням си също, че много се имаха с един Стоян Монев от Сливен, който пък се беше самообявил за лидер на протестите в национален мащаб“

    Ако с другото съм съгласен, то с това не ще мога да се съглася. Не става дума и за изказаната неистина по мой адрес, защото тя няма значение, но за паметта на НИКЯБО, като комитетът, който свали матурите, трябва да се обадя, па било то и като бивш нещо си там.

    Така. Сега фактите, които могат да бъдат коментирани, но са факти.

    1. “Комитет за яснота в образованието” бе организация между ученици в Сливен, неформална работна група, ръководена от учредителят и – С. Монев. Тя се срещна първа дирекно преди падането на Костов със зам. министър Николов от ОДС и положи началото на борбата. Създадена бе 1999 г. Тя съществува много кратко време.
    2. МОН, чрез някаква фондация плати обучение на младите лидери на много общини и на един дебат на английски, плащан от американското правителство в Минералните бани на Стара Загора тайно наруших целта на събирането и привлякох областните лидери на Плевен, Шумен, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и др., като с копия на закона и на несъответствията помолих за подкрепа към Сливенския комитет. Колегите бяха лидери и млади мъже и жени на място и веднага подеха идеята и в последствие се включиха към Комитета, който, след като се включиха получи името: Национален инициативен комитет за яснота в българското образование (НИКЯБО).
    3. След като към Сливен се присъединиха и родители от Варна и ученици от София. Името НИКЯБО бе за пръв път записано в документ на писмо до министър доц. Атанасов на петия тавански етаж на улица “Йосиф Щросмайер” 16-Вход Б, стая 4 (ученическата ми квартира) и от там нататък бе употребявано от всички, работещи по каузата (2000 г.). Всеки присъединил се по ирония на съдбата в сливенската организация приемаше и допълваше вътрешните ни правила за работа в НИКЯБО и ръководеше секцията на областта, в която живее. Център е естествено първата учредена майка секция и ръководител на структурата бе нейният учредител, както е във всяка демократична държава Не е имало избор за тези лица в рамките на НИКЯБО, нито подробен устав. Заседавахме в канал #maturi в MIRC. Аз нямах интернет и ходих винаги до клуб.
    4. Първоначалната структура, която вече бе избрана, чрез избори в Сливен (говорител и председател аз) бе потвърдена с множество документи от София, Варна, Плевен, Шумен, Ямбол и мн. др. (общо 13 на брой) и всеки новодошъл се съгласяваше със структурата и нейното ръководство, като се присъединяваше към Комитета (естествено, че като се присъединиш към нещо трябва да признаеш структурата му). Същевременно бях избран на избори на Ученическия борд на ГПЗЕ в Сливен за председател при 706 ученици, след като 3 години бях председател на Випуск 2003 в същото училище. Тази длъжност изпълнявах 2 години, а председател на випуска бях 4 години. В избора ми участваха всички делегати. На заседание на Младежкия парламент с представители на 10 000 хиляди ученици в Общината бях избран за председател с 95%тово мнозинство (имаше и още една кандидатка). Ето защо от чисто правна гледна точка имах обществения мандат да действам. При много други не бе така. Ето защо думата замозван не пасва. Избран бях още от първата секунда, в която действах.
    5. Отидох на консултация при ръководен съдия, чието име обещах да пазя тайна и той прочете защитата ми за пред МОН и каза, че еднозначно съм прав, а МОН греши. Това каза и Областния управител на Област Сливен.
    6. Последваха над 150 национални медийни изяви и поне още толкова местни с мое участие. Гьошев имаше точно 2 пъти повече и това го направи по-известен от мен, както и искаше, а на мен ми бе все тая. Преди първия протест нямах поглед върху абсолютно всичко по секциите. Информацията си от Пловдив само от Гьошев я получавах. Налагаше се решения да се вземат на момента и без дискусия и получих мандата, от всички, с които разговарях да го направя.
    7. Националната конференция на НИКЯБО председателстван още по онова време от мен ме потвърди и изиска да подпиша националното становище, въпреки че аз настоявах всички да го подпишат. Отговорът бе, че председателят подписва за всички и че затова секциите са го излъчили.

    Няма да продължавам историята и не виждам никакъв смисъл. Но едно мога да кажа. С изключение на Пловдив нямаше нито едно възражение по никакъв въпрос и никога не съм се възприемал като лидер. Аз винаги съм мислил така: имам една способност, която много други нямат – аз мога, ако имам мандат да постигна определено нещо (доказах го). Не искам никого да водя. Не искам да излизам по телевизията, нито да влизам в политиката, но когато това е единственият начин, то съм готов да мина по него. Преди всяка дребна медийна изявка, принуден да извърша в рамките на задълженията си съм писал писмо на Атанасов и съм го умолявал да спази закона. Над 50 писма! Никакъв отговор. Друг начин освен медии и протест нямаше. Нямаше мирен начин за разрешаване на конфликта и аз с цената на изгнанието си сега я поех. Знаех за цената и я понесох, лошо няма.

    Протестът трябваше да е единен. Подобни скандали не желаех. Затова и не случайно Гьошев посочих за мой заместник. И такива скандали на национално ниво нямаше. Умел и хитър ход от днешен поглед.

    Но каквото не понасям е да се ядат стари кости и да се осквернява една толкова чиста, праведна, девствена и младежка инициатива. Не. Не бях съгласен с Гьошев за много неща. И днес не съм, но той ще намери своя коректив, а аз не съм такъв.

    И информацията за мястото ми в някаква студентска организация в Мюнстер, щото ми стои там името не е много актуална. Аз съм пасивен, плащаш членски внос член на БАК и нищо повече.

    Готов съм на дискусия дали правилно съм се държал и дали е трябвало Гьошев да назовавам за мой заместник, но имаше Национален комитет. Неговите секции организираха 2 протеста, които, както знаеш не оглавих и не говорих с часове по тях. Моето поведение бе водено от съвсем други мотиви – обществената задача, която имах като избран с избори председател на две организации и като национален говорител на другата, която няма как да съм “самозвал” и превзел, след като аз я основах още преди да уволнят Нина и преди Гьошев дори и да си помисли за медии, така че моля те, без инсинуации… Освен това медийните ми изяви бяха организирани и режисирани от Регионалните секции най вече във Варна и София и Пловдив, а не от мен. Аз присъствах, като гласът на протеста и често против волята си. За мен това всичко бе последно решение.

    Ако имаш стационарен телефонен номер или Skype с радост ще си поговоря с теб чисто и добронамерено, за да можеш и личен поглед да добиеш от мен и дали съм от самозванците или си грешил можеш лично да прецениш. Стига да искаш де…

    Ах, да. За да не забравя. Избран съм и за председател на УС на Европейския форум за развитие http://www.efe-online.eu. И сега ръководя, като “изпълнителен проектен координатор” следния проект:

    При 5 кандидата ще инвестираме 1.3 милиона Евро. И това със “самозванец” не се връзва, щото в Германия няма такива толерирани лица.

    Пак ти казвам, че имаш някакви грешни впечетления за мен, основани на това, че не ме познаваш лично добре и не знаеш що за човек съм.

    Предлагам ти да говорим. Отговори, ако желаеш: stoyanmonev@abv.bg

    С поздрав,
    Стоян

  4. пробвах да пусна коментар, но явно има цензура или първо трябв да се одобри. би било жалко, ако набедените нямаха право на отговор, както е било в едно друго време…

  5. Подобно на Ангел Грънчаров, всичките четири коментара бяха автоматично маркирани като спам от блогът ми. Сега освободих първият коментар. Друг път обаче не пиши толкова дълги мемоари на темата – никой не ги чете.

  6. Ами, така е. От дълги коментари няма смисъл. Ти пиши, че някой е самознван, па оня да върви да доказва, че е избиран. Второто винаги се не чете.

  7. Ето кои личности биха се представили добре на мястото на политиците:

    Елин Топузаков – премиер
    Слави Трифонов – президент
    Кристиян Гьошев – Министър на образованието
    Иван Ангелов – Министър на културата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.