Термини за които се сещам:
„садене“ – поставяне/залагане на топче или стотинки (5 или 2+2) на триъгълника леко закопани в пръстта; имаше спорове когато забиеш прекалено здраво монетата, защото трудно се бутат; 4 стотинки се приемаше за равно на 5 стотинки; понякога се садеше и много амортизирано топче.
„бурене“ – прекалено изнасяне на ръцете над линията при удар – забранено е от правилата.
„пръсти“ и „непръсти“ – ако играещият, който е на ред каже бързо „пръсти!“ – има право да премери 5 пръста по-напред и от там да бие; респективно – всички останали се опитват да кажат преди него „непръсти!“ – имаше значение при близки разстояния.
„бордюр“ – тактическо излизане отстрани, дори без удар; играчът излязъл в „бордюр“ има право когато му дойде отново реда, да бие от всяка от страните на игрището, с изключение на началната линия (стартовата).

Имаше и още термини, но съм забравил. Хайде, пазаджиклии!

Подвидове:

Стъкларка – ценна разменна монета и рядко предпочитана за реална игра.

Бакелитка – тежка пластмаса, която при силни удари се наранява и отделя люспи. Майсторите я предпочитаха.

Кокаленка – твърда, лъскава пластмаса, но лека.

Найлонка – лека пластмаса, мека и подобна на найлон.

Мехурка – прозрачна или полу-прозрачна с въздушни мехури в нея.

Шампоанка – от шампоани, в които имаше топче за разбъркване на шампоана. Винаги млечно/прозрачно бели, като сегашните топчета на рол-он мазилата.

Железарки – от лагери – тежки и реално неизползваеми.

Аз израстнах в кв. Орландовци, София, и много играех на топчета в парка 1960-1975. Летните ваканции прекарвах в кв. Военна Рампа, София, където също играех на топчета и стрелях с читал по всичко дето летеше. Пироните за читала ги крадех от дърводелслият з. Венко Рашков и ги кривех на скоба с камък на бурдюра. Но това са други бири!

Играта на топчета се чертае с пръчка на земята kato една права линия която се казва ТАНАЛ. От танала напред се мерят 3-4 крачки напред и там се чертае един не много голям триъгълник който се казва КАЛЕ.

Всеки играч играе с две топчета. Едното топче се (за)ЛАГА на танала а с другото всеки играч стреля по топчетат на другите играчи. Това топче се казва БИЯЧ.

Бияч може да е обикновенно топче, или голяма пластмасова ГУДА. ЖЕЛЕЗАР е железно топче извадено от строшен лагер. С железар се стреля трудно поради тяхната тежина но те могат да се хвърлят и при точно попадение разбиват стъклените топчета на парчета. Това се знае като ПРЪСКАНЕ.

Ако са само 2-3 играча топчетата се слагат в ъглите на танала. Ако са 5-6 играча тогава останалите топчета се редят всеки където иска но топчетата трябва да лежат върху чертата на танала. Често пъти можеше да се видят 10-15 младежи да играят топчета на няколко танала в парка.

Cтотинки също могат да бъдат (за)ложени на танала. Стотинките могат да са пред топчето на съответнят играч или просто монетата се закрепва от зад с малко камъче за да стои права. Това се знае по различни начин но най-вече като (за)ЛАГАНЕ или САДЕНЕ.

Играта започва отзад на чертата на танала където играчите стъпват един след друг и се стрелят или хвърлят към калето. Неестественото протягане към танала се считаше за нарушение и се знаеше като БУРЕНЕ. Такъв играч обикновенно беше каран да се брибере назат в нормите на нормалното.

В играта всеки се стреми да уцели топчето или стотинките на другите играчи. Ако бияча на когото и да било от играчите влезе в тиъгълника на танала този играч игаря и излиза от играта. Това наказание се казва КЕНЗ. Не знам дали прослиза от думата КЕНЗАНЕ но ми мирисхе на много подобно. Ако има някакъв друг спор относно позиция, този играч може да бъде върнат да започне от танала.

Уцеленията са наградата на умелиат играч. През тези безгрижни години, безбройно много топчета, гуди, сирийчета и най-вече стотинки излязоха от едни джобове и влязоха в други. В финансовата терминология това се казваше ОБРЪНЗАНЕ. Крупноста на финансовите привилегии от тази игра се свеждаха до пакетче семки или боза с банчка в местната сладкарница. Особен обет на детска гродост беше пръскането на биячи и сирийчета с зележар. Когато попаднеш на БАЛЪК, които лага едно след друго безценна си колекция от сирийчета и бисерчета, регламента на играта гласеше че си длъжен да му ПРЪСНЕШ ОГЪРЛИЦАТА.

Така беше през тези години когато най-голямата заплаха за деца играещи сами в парка или в самотка уличка беше ако някои батко доиде и им обере лаганото на танала. Как се обърка толкоз целият свят мойта мозъчна клетка не може да го побере.

Димитър Гогов
Сидней, Австралия

потвърждавам, че от Хасково данните са правилни.

Ох, спя… Млекари, не млечки.

Имаше и таралежки – с характерни издутини по цялата повърхност.

Аз съм от Пазарджик. Тук им казвахме билички. Големите пластмасови бяха гуди (гуда). Биренки бяха кафявите. Сирийки казвахме на прозрачните с листенца вътре. Не си спомням сълза дали пак на тях казвахме или на напълно прозрачните. В моменти на умопомрачение сме играли и с отвити топки от скоростни лостове на автомобили, лостове на багери, електрокари, мотокари. Дупките запълвахме с разтопена пластмаста и задължително слагахме тапицерска кабърка за мерник.

Един от вариантите за игра беше да наредим три топчета в триъгълник (обикновено от всеки играч по едно) и от определено разстояние (драсната черта) ги целим. Който каквото си уцели оставаше за него.

Другият вариант, при повече деца, беше да ги наредим на хоризонтална черта и от 2-3 метра да ги целим с „бияча“ – топчето талисман. И тук всеки прибира каквото си улучи. Ако някой се надвесеше прекалено напред, пред стартовата линия, му казвахме „Буриш!“.

Имаше вариант с триъгълник, но вместо топчета залагахме по 5-20-50ст.

Поздрави!

гр. София жк. Левски Г.