Пиша ви от трамвая. Досега бях на лекции в университета. Е, “на лекции” е малко неточно, защото лекцията беше само една днес и свъщи доста бързо за мен. По принцип е 2 х 45 мин. и втората част трябваше да има примерни решения на задачи. Тази част обаче я пропуснах, защото трябваше пак да си сменям учебният план.

В моята специалност имаме задължителни предмети пърите 4 семестъра. За петия и шестия трябва да си изберем какво да учим като имаме определен брой крдити, които трябва да запълним по определени правила. Като цяло идеята е да ни се даде свобода да избираме на къде да се развием. Реалността обаче е, че правилата за “свободният” избор ме ограничават до толкова, че сега само един от предметите, които уча са по мой избор.

Попълних програмата си, професорът я подписа и я дадох на секретариата. Вече я сменям за 6-ти път, защото всеки семестър някоя лекция липсва или е променена. Струва ми се, че повече няма да ми се налага да я променям, защото съм взел повечето изпити от нея. Но както казва баща ми – “не се знае, знае ли се”.

Сега съм ан път за работа. Там сядам на друг компютър и заточвам да ръчкам други неща докато не тръгнат. Днес по-специално ще правя plug-in за eclipse, който ще използва едно api, което вчера довърших. API-то пък използва един web service, който довърших преди месец и нещо и т.н. Въобще навързана работа.

Хайде сега трябва да слизам. Утре мисля да си подновя WordPress-а и да добавя някои нови plug-in-и като този за абониране за коментари. Видях го в един от блоговете на Тодор Христов и ми хареса като идея.