Миналата седмица имах рожден ден и приятелите ми ми подариха следната играчка. Факта, че супер много се зарадвах, малко ме притесни. Знаех, че съм недорасъл, но не и че съм такова дете. Ентусиазма ми да я изпробвам може да се обясни и с това, че съм техно маниак или отчасти това, което американците наричат geek.

Хеликоптера е около 40см. дълъг. Дистанционното е с два канала, което означава, че машината може да изпълнява две функции – да се движи нагоре-надолу или наляво-надясно. Батериите са 350 mAh, което позволява около 10 мин. полет. За сега съм я карал само в стаята. Впрочем първият път я пробвах навън, но още като излетя завя силен вятър и я заби в едно дърво. Ако се чудите какво прави всичкото тиксо по хеликоптера – от това е. Има си и резервни ротори, но реших докато се упражнявам да използвам тези. С малко тиксо се оправи профилът им и лети горе-долу стабилно.

Тиксото по тялото на машината е останало от последният ми опит да вдигна камера с него. Твърде е слаб за фотоапарата ми, но може да вдигне интернет камерата. Проблемът там е, че последната е на кабел, който се влачи след хеликоптера. Освен това е ад да се настрои баланса, така че да не залита машината.

Всъщност преди да се пусне това да лети, трябва да се настроят роторите. Хеликоптера има две перки, които се въртят в противоположна посока, което му пречи да се върти. Обикновено тази задача има задният стабилизатор, който тук липсва. Проблемът обаче е, че тези две перки трябва да се въртят с точно еднаква скорост, за да не се върти всичко. Затова като го пускам, винаги прекарвам 2 мин. само в калибриране.

Знам, че това е една играчка и не трябва да и се радвам толкова, но това е положението. Все пак не съм на 40 години, за да е проблем. Детето живее в мен. То всъщност като се замисля, аз съм си още дете де – 23 не са толкова далеч от 18.

[tags]хеликоптер, подарък, рожден ден, играчка, дете[/tags]