Когато чакам автобуса, или правя нещо вкъщи, или ми е скучно или пък просто са ме хванали лудите, хващам фотоапарата (или телефона) и започвам да снимам. Обикновено тези снимки престояват известно време на паметта докато не ми хрумне да ги сваля на компа. Ето някои от тях.

Тези снимки ги направих с телефона ми когато се връщах от работа. Чаках трамвая и реших да поснимам. Четвъртата, на колелото ми ми отне малко време докато уцеля фарове на фона. Последната снимка пък е да покаже, че и в Германия има хулиганство и че хората не са толкова по-чисти от нас българите. Разликата е, че тук има санкции и съответно ползи от това да пазиш чисто и да не рушиш.

Това тук е бележка, лепната на стъклото на автобусна спирка. Пише „Европа без Турция“ и има задраскана картата на Турция. Това е често срещан начин на водене на кампании – множество малко бележки, които се лепят къде ли не. Също така в Германия има страшно много хора, които не искат Турция в ЕС.

Вчера се разхождах по магазините. Търсех нещо и случайно попаднах на това, което виждате на следващата снимка. Това всъщност е подложка, която се слага на масата, когато се яде с цел да не се оцапа покривката. Не съм виждал да се използват в България и по принцип не виждам особен смисъл, защото ги намирам за грозни по принцип. Напомнят ми на таблите в столовете. Тук се продават в най-различни шарки и мотиви. Тази тук представлява много стара реклама на Haribo. Забележете момчето в горния ляв ъгъл какво прави. Не забравяйте, че по времето, когато тази реклама е била направена, пушенето се е смятало за здравословно.

Следващите снимки са от градския транспорт в Darmstadt. Не съм снимал целите трамваи. Преди няколко месеца започнаха да сменят старите с нови. За справка, „старите“ са на няколко години. Тъй като новите са малко по-широки, от общината дълго време правиха ремонти на линиите за да ги отдалечат, за да могат да минават спокойно. Въобще в този град се правят постоянно ремонти и нови строежи. Почти всеки месец някоя улица е затворена. Най-странното е, че една и съща улица беше ремонтирана два пъти през 6 месеца и то не защото се е развалила, а защото след това бяха решили да променят плана на улицата. Могат да си го позволят, защото изглежда това е най-богатия регион в Германия.

В градския транспорт има табло, на което се показва следващата спирка и часът. Освен това по принцип спирката се обявява от запис, заедно с възможните връзки към други линии. Това е много полезно за хората с увреден слух и очи. Освен това за да спре автобуса на някоя спирка и да ти се отвори вратата, трябва да се натисне някой от бутоните по металните тръби. В българските автобуси също могат да се видят, защото са стари немски, но не работят. Всеки път като се връщам ги натискам по навик и се чудя, защо нищо не става. На снимките ще видите първо новите табла в трамваите за показване на спирките и бутоните до вратата, а после старите.

Тази снимка е от обява за загубена котка. Стана ми интересно, че се казва Гарфиилд, защото 5 мин. преди това четох последния комикс от него. Ако някой минава през Eberstadt, Darmstadt в Германия и види котката, нека се обади.

Тези двете са от готвенето у нас. Първата е гърне с боб, което току-що бях сложил да се вари. Донесох си го от България, защото много обичам боб в гърне. Правя го по рецептата на нашите (поне от тях я знам) – слага се гърнето в печката на 110-150 градуса през цялата нощ (или ден, но през нощта има се хваща евтиния ток) и на сутринта е готов. Реално му трябват около 8 часа, но вкуса е много по-добър.

Другата снимка е когато счупихме едно яйце, когато правихме гювечета. Реших малко да се позабавлявам с него, както виждате. Всъщност аз исках да взема и гювечета към Германия, но майка ми направи физиономия, че едва ли не съм тръгнал да се задомявам тук. Не взех, но вкъщи сега има 4 гювечета от съквартирантите.

[tags]снимки, германия[/tags]