Вчера си свалих всичките три албума на Outlandish. Групата е от Дания, пее хип-хоп на английски, въпреки че включват арабски и испански ритми и текст. Състои се от трима човека – един с марокански корени, един – с пакистански и един от централна Америка. Правят много спокойна и красива музика предимно протестираща срещу бедността и дискриминацията.
Днес на работа си я бях пуснал и се въртяха албумите. Цял ден я слушам и сигурно са се повторили няколко пъти, но чак накрая на работния ден забелязах, че песента Beyond Words от албума Closer than Veins (2005) страшно прилича на Гергьовден на Каналето от Рома TV (1994). Тук съм пуснал двете песни за да сравните музиката:
Outlandish – Beyond Words:
[audio:http://yurukov.net/media/beyond_words.mp3]
Каналето – Гергьовден:
[audio:http://yurukov.net/media/gergiovden.mp3]
Абсолютно съм сигурен, че е еднаква. Това, което не съм сигурен е кой я е написал и кой държи правата. Не знам дали става дума за кражба, но ми се струва много вероятно. Възможно е музиката и ритъма да са част от каталога на някой от музикалните каталози, което позволява различни музиканти да я използват след заплащане на лиценз. Мисля, че имаше един такъв случай наскоро с песен на Слави. В интернет го бяха обвинили, че е откраднал музиката от някаква румънска песен.
Впрочем сега я пуснах пак и забелязах, че песента започва с „С десния си крак стъпвам върху студения бял мрамор на свещената джамия…“. Пее се за мюсюлманството и това, което изпитва към свещените им места. Има много общо със смисъла на нашата песен за Св. Георги.
[tags]outlandish, Beyond Words, Closer than Veins, Каналето, Гергьовден, Рома TV, слави, крадена, музика[/tags]
Ако е същата песен, за която си мисля („Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви“…), то те са я взели от Бело Дугме (предишната група на Горан Брегович)… А те па откъде са я взели, е един съвсем трети въпрос, сигурно ще се стигне бързо до някоя народна тяхна песен 🙂
Хм, току-що и проверих, точно същата песен е. Пусни ако искаш един mail да ти дам mp3-то, което имам, песента се казва „Djurdjevdan je, a ja nisam s onom koju volim“.
Песента е наистина цигански фолклор, преминал през няколко различни вариации в балканските култури. „Бело Дугме“ и Горан Брегович я правят хит в един от шедьоврите на Кустурица. Навремето у нас много хора мислеха, че е оригинална творба на „Ку-ку бенд“ и този мит си остана жив и до днес. А за фолклор права няма, има само за обработка, аранжимент, текст и изпълнение…
тва е стара циганска народна песен, позната като „ергелези“. въпрос на обща култура
Работи се много професионално, записите са с великолепна графика..последната Айша ми взе акъла. Пеят с големи арабски имена и са култ за местната младеж…
„Едерлези“, не ергелези 🙂 Действително е на Горан Брегович, тоест е промотирана от него де. Пеят я и като „Джурджевдан“, но си е „Едерлези“. А крадците са от „Ку-ку“, особено като се има предвид, че под автор на музиката се е подписал Маестрото.
Като се има предвид, че е народна песен, не може да се говори за крадене 🙂
Не знам дали е крадена и дали може да става дума за кражба в този случай. Затова и сложих въпросителна горе в заглавието. Предполагам, че са си оправили легалната страна на нещата – продуцентите не рискуват такива неща.
Иначе групата е невероятна. Песните им са наистина добри като звучене и за разлика от много в този бранш имат много дълбок смисъл. Примерно в „A Donkey Named Cheetah“ се пее за това как всички ги съдят за произхода им, а те са родени и израсли в Европа и с тукашните нрави, макар и в средата на емигранти.
Именно, народното творчество авторство няма 🙂
@Васил Колев
Моля те, прати ми я и на мен – mesir.voland[at]gmail.com
„Едерлеци“ е Гергьовден на цигански.
Брегович от Бйело Дугме насам не е направил нищо ново, цялата му задача е да рециклира (много добре, спор няма) стари свои или народни.
Кукубенд тук не играят никаква роля.
Мен ми харесва по-късната версия, в която нашите обединяват песните от целия регион.
Впрочем писах на Thomas Børresen, който се води CEO на продуценската компания на Outlandish. Казах му, че при нас има една песен със същата музика и че е интересно как и двете песни са свързани с религията и нуждата от сила и вдъхновение. Той ми писа, че са оправили лицензионната част и ми благодари за информацията. Сигурно въобще не е прочел писмото, но е яко че ми отговори в рамките на половин час.
vzaimnite kulturni vlijanija mejdu razli4nite etnosi narodnosti i t.n. sa isklu4itelno interesni i ako kato rezultat ot tova imame edna tolkova vulnuva6ta i krasiva muzika – tova e strahotno:)
moje bi ne e kradena,a kupena-kakto aisha i t.n.
no az mislq 4e outlandish sa the best.te sa liubimata mi grupa i se nadqvam pak da doidat v bg,za6toto minaliq put ne mojah da otida.oba4e mn gi obi4am.osobeno lenny martinez
OBI4AM VI OUTLANDISH
o da dnes e gergiov den.4id na vsi4ki s tova ime!!!!
Хора, песента наистина е народна, а Горан Брегович не е композирал нито нея, нито „Чучулигата“ (румънска-циганска), нито „Месечина“, а може би и много други!?!
@Niko Duka – Песента си е типична за сръбските цигани. Надали може да се нарече народна в смисъла, който ние българите залагаме. Все пак не е крадена, но става популярна след аранжимента на Брегович.
В България, да но народна значи, че няма установен автор.
А „Чучулигата“ е известна отдавна впоне в Европа.
Доколкото знам Месечина е пак циганска? Не съм сигурен, но доста от сръбските (Югославски народни) песни се изпълняват или са композирани от цигани, за това в сърбия се пеят както нар песни, така и „чалга“ която е с ориенталски ритъм (кючек и няма нищо общо с „балканския“ фолклор, който е характерен с хоро или „коло“ и се играе, пее и свири от Анадола (Мала Азия) до Черна гора.
Но това няма кой да го каже високо и ние да се гордеем с уникалната си музика!
За „поп фолка“ да не говорим. По-голямата част от песните са сръбски, турски, гръцки…
@Niko Duka – Прав си за определението си за народна музика и наистина тази мелодия е такава. Повечето народна музика на Сърбия наистина звучи като циганска, така че дори да не е направена изцяло от тях, то поне е повлияна значително.
За българската народна музика обаче въобще не си прав. Нормално е да имаме общи елементи със съседите си, но сме запазили много уникални характеристики. Пример за това са неравноделните тактове. Друг пример са хората – има ги по цял свят, а не само в Мала Азия и Балканите, но нашите са едни от най-сложните като изпълнение и хореография. При това не говоря за спектаклите, които гледаме сега, а оригиналните „народни“ хора.
Въобще много неща от културата, езика, православието и историята на Българите ни отличават от съседите ни. Казвам го не поради често срещаното желание у националистите да се разграничат от „другите“, а защото етнографите са го показали. Водим се към славянската общност, но се отличаваме страшно от тях. Кирилицата може да тръгнала от България, но езика на всички останали държави се различава от нашия.
Tочно за това пиша! Нашата нар. ммузика е балканска, а не кючекъ, който като танц и музика е много атрактивен и има много виртуози, които свират страхотно! В турската, гръцката и т.н. музика основен танц е хорото! а 7/8 (неравноделният такт) съществува и в Анадола.
Дори скоро разбрах, че „сиртаки“ не е типичен гръцки нар. танц?!?
Не се сърди, за това, че много хора не знаят са виновни много хора, не и ти! (нали може на ти, както казва Слави Трифонов)?
@Niko Duka – Сиртакито е измислено като танц заради едни гръцки филм. Като танц не е народен.
Иначе нали знаеш, защо в Анадола има неравноделен такт – защото един куп българи са били изселени там от турците на времето.