Иначе нали знаеш, защо в Анадола има неравноделен такт – защото един куп българи са били изселени там от турците на времето.

За българската народна музика обаче въобще не си прав. Нормално е да имаме общи елементи със съседите си, но сме запазили много уникални характеристики. Пример за това са неравноделните тактове. Друг пример са хората – има ги по цял свят, а не само в Мала Азия и Балканите, но нашите са едни от най-сложните като изпълнение и хореография. При това не говоря за спектаклите, които гледаме сега, а оригиналните „народни“ хора.

Въобще много неща от културата, езика, православието и историята на Българите ни отличават от съседите ни. Казвам го не поради често срещаното желание у националистите да се разграничат от „другите“, а защото етнографите са го показали. Водим се към славянската общност, но се отличаваме страшно от тях. Кирилицата може да тръгнала от България, но езика на всички останали държави се различава от нашия.

Впрочем писах на Thomas Børresen, който се води CEO на продуценската компания на Outlandish. Казах му, че при нас има една песен със същата музика и че е интересно как и двете песни са свързани с религията и нуждата от сила и вдъхновение. Той ми писа, че са оправили лицензионната част и ми благодари за информацията. Сигурно въобще не е прочел писмото, но е яко че ми отговори в рамките на половин час.

Моля те, прати ми я и на мен – mesir.voland[at]gmail.com

Иначе групата е невероятна. Песните им са наистина добри като звучене и за разлика от много в този бранш имат много дълбок смисъл. Примерно в „A Donkey Named Cheetah“ се пее за това как всички ги съдят за произхода им, а те са родени и израсли в Европа и с тукашните нрави, макар и в средата на емигранти.