„Naaat“, както каза Борат. Горното пано е опънато на видно място в гарата и може да се прочете от всеки. Там се казва точно и ясно, че ремонтът е започнал в началото на 2006 и ще завърши след 3 месеца. Снимката е от преди 2 дни. Честно казано не съм бил на гарата досега и нямам намерение да стъпя пак. Основно защото мирише яко. Да не говорим, че състоянието на самата сграда е окаяно в най-добрият случай. Тоалетната е в това, което може би някога е било подлез. Не влязох, но и от вън се долавяха достатъчно добре основните и характеристики. Въпреки това пазачката събираше по 30 стотинки и предприемчиво беше пръснала по земята да продава чехли, гребени и други дреболии.
Та това ми е впечатлението от гарата. Не видях никъде пукнат работник или белег от ремонт. Не знам кой е платил и как се контролира изпълнението. И какво поправят не знам. Знам обаче, че ще го довършат след 3 месеца. Някъде тогава ще се връщам пак в БГ и мисля да отскоча да видя дали има промяна. Ще си струва двата часа път от и до.
[tags]гарата, пазарджик, ремонт, инвестиции, проект, контрол[/tags]
Българските гари са места, където внимаваш да докосваш колкото може по-малко повърхности – например масичките за кафе. Спомените ми от детството за гарите са по-романтични: на Мездра винаги продаваха вкусни сандвичи в големи кошници, с които продавачката обикаляше под прозорците на влака и размяната на парите също вървеше през прозореца:) Около Петрич пък, на Генерал Тодоров винаги се чакаше като на края на света да „закачат“ или „откачат“ вагоните от и за Кулата… Розови билети от дебел картон и завески БДЖ в неопределим цвят – това също не се забравя. И ЖП-пепелниците във вагоните – също. Преди година последно се качих на влак за половин час път от София. По-мръсно място не бях виждала. Стъклата бяха почти непрогледни. Ех, а влаковете от по-старите европейски филми как изглеждат само, класика… дали ще я доживеем?