Днес беше много изнервен ден на работа. Най-накрая успях да подпиша продължението на договора си. Това е хубаво, но е вече четвъртия опит – или някое от копията не било подписано от шефа, или има грешка в текста, или се е загубило някъде по вътрешната поща. Дори днес имаше малко объркване, но поне ми си махна това от главата.

Другото главоболие беше, че не ми бяха подновили достъпа към системите. Беше изтекъл точно като ми свърши договора в края на месеца и днес не можех да си вляза нито в компа, нито в пощата. И около това имаше суетене, докато накрая не реших да си тръгна и да дойда след 2 дни, пък барем го оправят. Минах през поддържката да им го кажа и ония ми се изнерви за някакви глупости. Върнах се в офиса и ония ми обнови достъпа. Админи … Реших да остана.

Прегледах си пощата и започна част в която всъщност се вършеше нещо. Обсъждах с шефовете как точно да направя едно нещо. Отидохме да говорим и с други колеги и съжалих, че не съм минал на английски – всички говорят бързо немски и очакват, че ще разбера разговорните им съкращения и диалект. Представете си да пуснете немец с българска филология в Бургаско кафене или сред бабите в някое родопско село – същата картинка бях. Е разбрахме се в крайна сметка, но се спуках от напрягане.

Тогава дойде следващата нервна атака. Трябваше да променя една програма, но бях до толкова изпушил, че нищо не схващах. Знам какво трябваше да направя, не съм го правил, но нали затова има google. Седнах да търся и все едно нищо не виждах. Случвало ли ви се е? Да четете нещо и да се чувствате като абсолютен идиот, въпреки че предишния ден се го използвали. Ето как беше.

Накрая ми писна и извиках един от шефовете да ми помогне. Ако се чудите – за мен всички се водят шефове – просто като практикант съм на най-ниското стъпало. Та той ме изслуша и каза да пиша на едни в София, които трябва да го знаят това. Каза ми и да се успокоя и да си ходя вкъщи. Просто има дни в които нищо не върви и няма смисъл да се изнервяш повече. Така и направих.

[tags]работа, днес, нерви[/tags]