Пиша това в отговор на статията на Даниел Панев – „И сме по-красиви, и сме по-добри“. Уча в Германия и ето моя опит по въпроса:
Киселото мляко – пробвал съм всичко що е мляко тук и няма нищо общо. Освен това е доказано, че бактериите умират като се изнесат от Балканите и е вярно, че тук за да произвеждат мляко трябва да използват специални камери.
Розовото масло не е известно, защото няма маркетинг, а и има само един аромат – на роза. Когато се опитват да продават френските парфюми масово, а не на аристокрацията, те не са се котирали въобще, защото са били в обикновени флакони. Успеха е дошъл като са започнали да ги пакетират по добре. Розовото масло сега е по-скоро суровина.
Сиренето – нищо общо няма. Единственото близко нещо е фетата, което мога да ям само на гювечета. А това, че тяхното cheese ние наричам кашкавал не е от самочувствието, а от лош превод. Просто това, на което казваме сирене се превежда white cheese.
За природата пак не си прав – наистина имаме много разнообразна природа и при това доста добре запазена. Друг е въпроса, че се опитват да я продадат на парче сега.
Историята също не си прав. Тук наистина е имало много древни цивилизации. Да не говорим, че от нашите земи за били изкопани по-голямата част от златото, което се е използвало и все още се използва в Европа. С него българската държава е оцеляла в началото. Сега е останало много малко. Съкровищата е нормално да пътуват – какво да ги заровим ли пак?
За българите – наистина средно сме по-умни и досетливи от бая народи. Вярно, че хората около мен тук в Германия са що-годе от по-умите, но също би трябвало да са и тези, които са в университетите тук, нали? Е да ама тук повечето са такива олигофрени, че ние, които бачкаме 20-30 часа на седмицата и пропускаме повечето часове пак се справяме по-добре от тях.
Виж за мързела и търсенето на виновни съм съгласен. Виждам обаче тенденция хората да се хващат в ръце и това ме радва.
Наистина вярвам във всичко което написах, но има едно „но“. Всяка народност има любими неща и вкусове и начини с които е свикнала. Всичко останало изглежда странно и неправилно. А когато например чужда храна бъде представена, оригиналната рецепта бива видоизменена за да пасне на вкусовете на народността. Затова ние не ядем истинско китайско. Бари Шуартц обяснява много добре този довод в тази лекция.
Затова и когато ние, българите, излезем в чужбина(та), ние виждаме как вкъщи си е най-добре, най-топло, на-красиво и най-вкусно. Затова и линеем по родното и го възнасяме. Трябва нещо страшно да ни е огорчило в България (и не говоря просто за липсата на пари) или да сме живели много в чужбина за да свикнем на живота и храната в друга държава.
Затова ти казвам, че наистина българското си е най-доброто и съм сигурен, че поне 7 милиона мислят така. Това което аз правя е да се старая да накарам повече да мислят така.
Боян – за някои неща се съгласявам с теб, за други – не 🙂 Но както се казва – разни хора, разни идеали. Когато едно мнение (като например твоето) е поднесено умерено и аргументирано, от това само печелят всички. И аз, въпреки че по повечето точки сме на противоположни мнения.
Не зная до колко си бил „обгърнат“ от българската действителност напоследък. Моята статия е насочена не точно към теб и такива като теб, които имат база за сравнение и достатъчно акъл за изводи – тя е по-скоро към онези „заблудени“ души, които си мислят, че са по-по-най. А те не са малко, повярвай ми. Имам някакъв поглед върху IT индустрията в България и там нещата са, меко казано, плачевни. Напълно в духа на онова, което съм написал, за съжаление.
И все пак да не забравяме, че и аз и ти пишем за своята интерпретация на нещата, която е малко или много субективна.
Съгласен съм с теб. Аз нямам толкова добър поглед върху IT индустрията в България и знам, че доста неща не са наред. Някой приятели ми казват, че съм имал твърде идеалистична представа за нещата вкъщи. Аз си мисля, че просто съм умерен оптимист – осъзнавам кое е зле, но доброто ми прави по-голямо впечатление. А и се имам за патриот.
Затова искам и да се върна да работя в България – защото има много потенциал и много хора, които не знаят какво да правят. Аз знам какво искам и как да го направя (или поне така си мисля) и смятам това за предимство. Тук е скучно – имаш си коловоз, знаят се препятствията и живота ти е що годе преднаписан за следващите 30 години. Може да мисля така заради възраста ми – 22, но и това си е стабилен фактор за оптимизма.
Природата ни е красива, жалко, че се опитваме ад я продадем и разрушим, наистина… Иначе, Даниел, Боян, някак и с двама ви съм съгласен… и с двама ви несъгласен (за някои неща) 🙂
Интересно е обаче да прочетеш и двете гледни точки… особено в светлината на последнтите събития тук (макар че, в този случай съм по-скоро съгласен с Даниел, някак…)
Поздрави, Мишел
Разбирам те. Тук става дума са смесица от възприятия, разум и чувства. Първите две се различават за всички и не могат да са обективни, но логиката би трябвало да сочи към едно. Работата е там, че на всички логиката си е малко или много изкривена от определени настроения. Примерно мненията дали живота в България са полярни спрямо това какво те е издразнило е едната или другата страна. Не споря кое мнение е правилно, а по-скоро за начина по който се възприема всичко.
От обективна гледна точка наистина Даниел е прав. Струва ми се, че долавям малко раздразнение от България, но това може да е предубеденост. Аз разглеждам една по-друга точка – реалистичен патриотизъм – знам, че не сме най-добри и красиви, но в моите очи е така. Не мисля, че в това има нещо лошо и че съм с розови очила. Стига да се запази реализма този начин на мислене е даже здравословен. Нали знаете приказката за „… моето гардже е най-хубатото…“ – еми същата история.
@Боян: Аз пък не съм съгласен с това. По съм съгласен с Даниел. Не искам да ти противореча, просто изказвам лично мнение, но и аз съм българин, а изобщо не виждам нещата като в цитата по-горе. И може да прозвуча много субективно, но още докато живеех в България, виждах, че нещата там не са най-най-най – променил съм се след 9 години в САЩ вероятно, но идеята за това си беше у мен още преди много години.
И както винаги – фактът, че за мен нещо е така, нито значи, че и ти трябва да виждаш нещата като мен, нито е обвинение към теб за твоите виждания :-).
Това което ми харесва в тази дискусия е, че всички осъзнаваме, че няма универсална истина що се отнася до възприятията и чувствата. Всеки възприема България и българското по свой начин. Аз например не мога да живея в Германия. Не че не мога да се адаптирам, но ще се чувствам кофти.
Според мен важното е всеки спор, който се води да започва с изчистване на емоционалната част на въпроса и да се придържаме към фактите. В този случай това, което Даниел представи е една смесица от двете и затова е трудно да се даде еднозначно мнение. Владо, ти се съгласяваш с него, защото и емоцията, и тезите ви изглежда съвпадат.
Аз примерно не съм съгласен с някой неща като за млякото и историята, например. За впечатленията му за българите като цяло не мога да споря, защото това е субективно мнение и трудно може да се стигне до консенсус. Да не говорим, че всеки от нас има различни наблюдения и впечатления относно България и чужбина. Общото обаче е, че всички сме видели и двете страни и можем да направим сравнение.
@Боян: Одеве след като натиснах „Пусни коментара“, си помислих и нещо друго. Аз си изкарах студентския живот в Пловдив и после дойдох в САЩ – и може би това е една от причините тук да ми харесва толкова сега. Май е по-лесно да ти хареса да живееш в чужбина, когато излезеш от университета и трябва да работиш(не знам – пак е лично мнение, ще гледам да прочета твоето какво ще е след време :-)).
Но наистина се съгласяваме с едно нещо – всичко е въпрос на лична гледна точка и преживявания. И е много добре да уважаваме мнението на събеседника – въпреки че може да е коренно противоположно на нашето.
А за киселото мляко и историята аз пак ще се съглася с Даниел – може би защото това виждам тук около мен :-). Явно с него мислим много подобно, въпреки че не се познаваме и имаме доста различен начин на живот.
От тази дискусия май се родиха доста идеи за размишления и статии…
Поздрави,
Владо
🙂 Да прав си за размишленията и статиите.
Това което ми се струва е, че през студентските години се оформя много възгледите на хората. Не знам какво си учил, но каквото и да е – надали е имало много приложение в Пловдив. Особено в IT индустрията всичко е в София. Нищо чудно да си имал кофти впечатления. Сега вече много живнаха нещата.
Сега ми хрумна и, че всъщност много неща са се променили отпреди 9 години досега. По мои наблюдения има страшен глад за специалисти и въобще за кадърни хора. Общо взето работа нямат тези, които не искат. Щом се е стигнало фирми от Бургас да търсят сервитьорки от юго-западна България.
Съживяването на бизнеса и контрола на EU общо взето стяга и администрацията и са ми казвали, че и там има тенденция към подобрение.
Няма да се намесвам в спора, защото всеки си има собствена интерпретация на темата. Няма правилна и грешна гледна точка.
Само едно коментарче да вметна:
„поне 7 милиона“
Аз си мисля, че ще са доста по-малко на следващото преброяване…
„За българите – наистина средно сме по-умни и досетливи от бая народи. Вярно, че хората около мен тук в Германия са що-годе от по-умите, но също би трябвало да са и тези, които са в университетите тук, нали? Е да ама тук повечето са такива олигофрени, че ние, които бачкаме 20-30 часа на седмицата и пропускаме повечето часове пак се справяме по-добре от тях.“
Юруков, за процента на Хайделбергските студенти в Дармщадт от
България и Германия ли говориш. Я се огледай и кажи колко от високоинтелигентните българи в Дармщадт са завършили. А колко са го направили на време?
Не много, но горе-долу същото е пложението при немците. Те завършват по-бързо от нас, но пак изостават средно с 1-2 години. Аз нямам държавна помощ.
Не знам къде учиш в Германия.но аз днес бях на разходка по Рейн с корабче от Рудесхайм до Сеинт Гоар, заедно с дегустация на вино и мога да отбележа със съжаление, че не смея да си мисля, че България някога ще го докара до там. Не и в този ми живот…
Да, за съжаление може да си прав – просто нямаме плавателни реки.