Само едно коментарче да вметна:
„поне 7 милиона“
Аз си мисля, че ще са доста по-малко на следващото преброяване…

Това което ми се струва е, че през студентските години се оформя много възгледите на хората. Не знам какво си учил, но каквото и да е – надали е имало много приложение в Пловдив. Особено в IT индустрията всичко е в София. Нищо чудно да си имал кофти впечатления. Сега вече много живнаха нещата.

Сега ми хрумна и, че всъщност много неща са се променили отпреди 9 години досега. По мои наблюдения има страшен глад за специалисти и въобще за кадърни хора. Общо взето работа нямат тези, които не искат. Щом се е стигнало фирми от Бургас да търсят сервитьорки от юго-западна България.

Съживяването на бизнеса и контрола на EU общо взето стяга и администрацията и са ми казвали, че и там има тенденция към подобрение.

Според мен важното е всеки спор, който се води да започва с изчистване на емоционалната част на въпроса и да се придържаме към фактите. В този случай това, което Даниел представи е една смесица от двете и затова е трудно да се даде еднозначно мнение. Владо, ти се съгласяваш с него, защото и емоцията, и тезите ви изглежда съвпадат.

Аз примерно не съм съгласен с някой неща като за млякото и историята, например. За впечатленията му за българите като цяло не мога да споря, защото това е субективно мнение и трудно може да се стигне до консенсус. Да не говорим, че всеки от нас има различни наблюдения и впечатления относно България и чужбина. Общото обаче е, че всички сме видели и двете страни и можем да направим сравнение.

Затова и когато ние, българите, излезем в чужбина(та), ние виждаме как вкъщи си е най-добре, най-топло, на-красиво и най-вкусно. Затова и линеем по родното и го възнасяме. Трябва нещо страшно да ни е огорчило в България (и не говоря просто за липсата на пари) или да сме живели много в чужбина за да свикнем на живота и храната в друга държава.

@Боян: Аз пък не съм съгласен с това. По съм съгласен с Даниел. Не искам да ти противореча, просто изказвам лично мнение, но и аз съм българин, а изобщо не виждам нещата като в цитата по-горе. И може да прозвуча много субективно, но още докато живеех в България, виждах, че нещата там не са най-най-най – променил съм се след 9 години в САЩ вероятно, но идеята за това си беше у мен още преди много години.
И както винаги – фактът, че за мен нещо е така, нито значи, че и ти трябва да виждаш нещата като мен, нито е обвинение към теб за твоите виждания :-).

От обективна гледна точка наистина Даниел е прав. Струва ми се, че долавям малко раздразнение от България, но това може да е предубеденост. Аз разглеждам една по-друга точка – реалистичен патриотизъм – знам, че не сме най-добри и красиви, но в моите очи е така. Не мисля, че в това има нещо лошо и че съм с розови очила. Стига да се запази реализма този начин на мислене е даже здравословен. Нали знаете приказката за „… моето гардже е най-хубатото…“ – еми същата история.

Интересно е обаче да прочетеш и двете гледни точки… особено в светлината на последнтите събития тук (макар че, в този случай съм по-скоро съгласен с Даниел, някак…)

Поздрави, Мишел

Затова искам и да се върна да работя в България – защото има много потенциал и много хора, които не знаят какво да правят. Аз знам какво искам и как да го направя (или поне така си мисля) и смятам това за предимство. Тук е скучно – имаш си коловоз, знаят се препятствията и живота ти е що годе преднаписан за следващите 30 години. Може да мисля така заради възраста ми – 22, но и това си е стабилен фактор за оптимизма.