Историята започва с това, че студентката от Бъркли, Хедър Робърсон, искала да докаже, че войните и конфликтите могат да бъдат избегнати. Затова отишла в Македония, за да види как е било избегнато това, която се случи с Косово. Направила е много интервюта с учени, политици, официални лица и журналисти. Повечето разговори са били водени на принципа на това което му викаме в България – кьор-суфра.

Недостатъците на този тип разговори са очевидни ако сте роден на Балканите. Тя е говорила с официални лица, които са били длъжни да представят официалната позиция. Надали някой е разказвал как се чувстват обикновените хора по въпроса. Надали някой е рискувал да не би „американците“ в лицето на въпросната студентка, да помислят, че и тук има етническа нетърпимост.

А че има – има. На Балканите има много етноси, някой от които повечето дори не сме чували, и всеки има нещо против другия. Наистина не сме цвете за мирисане. А американката иска да знае защо не сме се изклали досега. Ще отговоря с една банална фраза – „Времето лекува“. От толкова време сме заедно и сме минали през толкова трудности, че сме се научили да живеем заедно някак си. Вярно – имаме дърпания и много нарицателни един за друг, но се разбираме.

Защо тогава има войни ли? Войните не са на етническа основа, а на национална. В даден момент всеки от нас е владял по-голямата част от полуострова и си я иска обратно. Няма да споря кой, колко и кога е владял, защото това е история, а когато не се поучаваме от историята, тя пречи. На нас ни пречи да се разбираме със съседите си, защото така сме избрали да я използваме. Не сме се научили да сме толерантни. Не сме толерантни. Просто се търпим с различните етноси. Пък и в крайна сметка повечето хора казват, че са първо Българи и после еди-какви си.

Та това се опитвала да разбере момичето. И естествено щом е говорила с македонци на тема история, темата за „злите съседи“ е била неминуемо засегната. Те са били визуализирани нато като четири вълка, които дебнат горката държавица, за да я заграбят. България е единия от вълците. Така са били представени и в комикса.

Какъв комикс ли? С прословутата си изобретателност в сферата на мързела и не-информираността, тия са решили да разкажат историята на пътуването и разговорите в комикс. Направен е от Харви Пекар със съавторството на Хедър Робърсон и илюстрациите на Ед Пиксор. Казва се „Македония: Какво трябва за да се спре война?“. На мен лично ми е страшно интересно както са казали съседите или по-специално както е разбрала Хедър и как е било изрисувано в комикса. Не знам кой олигофрен ще се учи за социалните и етнически проблеми на Балканите от комикс, но от друга страна – американци. Интересно ми е обаче какво би научил за нас. Затова си поръчах книгата и като я прочета ще драсна някой ред описание и впечатления. До тогава братя вълци.

[tags]Харви Пекар, Хедър Робърсон, Ед Пиксор, Македония, Какво трябва за да се спре война, Harvey Pekar, Heather Roberson, Ed Piskor, Macedonia [/tags]