Аз съм твърд поддръжник на тезата, че няма такова нещо като „вредни технологии“, а по скоро хора, които ги използват за да вредят. Атомната енергия е нещо прекрасно и през последните 50 години помогна много на човечеството и сигурно ще помага още толкова. Това не означава, че не беше използвана за да унищожи Хирошима и Нагасаки. В същото време вярвам, че определени технологии трябва да се регулират, защото поставени в определен контекст, те могат да бъдат използвани за повече вреда, отколкото полза.

В интернет технологиите намират бързо приложение, защото пазара е много динамичен. AJAX технологията, макар и базирана на нещо добре познато, отвори ново течение познато като Web 2.0. Резултата е, че страниците се изменят коренно и потребителите получават много повече. Google от своя страна направи търсачка, която сканира цялата мрежа постоянно и анализира цялата тази информация, за да можеш да намериш каквото искаш бързо. Тази търсачка е толкова успешна, че вече е навлязла в говора на хората (гугълни го) и се възприема за неизменна част от мрежата.

Тези и още много други подобни успехи и технологии обаче не стигат на средния потребител. Когато търсиш не винаги намираш това, което ти трябва на теб, а това което повечето хора търсят. Затова вече се минава към персонализирани страници, новини, търсения, реклами и въобще всичко, което гледаш в нета. Идеята не е въобще нова – от много време е възможно да се абонираш за определени новини и само тях да получаваш – нещо като личен филтър срещи света на обилната информация. Правенето на такъв личен филтър обаче изисква много работа и внимание от страна на потребителя. И тъй като ние сме мързеливи се доверяваме той да ни се изгради автоматично.

Поне такава е тенденцията. Вече се разработват търсачки, които да изграждат нещо като профил на потребителя. Спрямо този профил ще бъдат показвани определени резултати, които съвпадат с профила ви. Реално погледнато системата ви анализира и ви показва само нещата, които биха ви харесали и ви пази от спам, spyware и phishing атаки. Звучи чудесно нали?

Проблема тук е, че потребителя не знае как е изграден този профил и кой има достъп до него. И когато прочета новина, че китайски учени са разработили такава технология, първото нещо, което ми идва на ума е, че това е прекрасен нов метод за цензура и елиминиране на противници на режима. Просто трябва да се сложи филтър по подразбиране в системата против сайтовете за демокрация, свободно слово и съпротива и готово. После правителството може да си измие ръцете, че проекта е частен и че страниците не се показват, защото потребителите не се интересуват от тях. А тези които се интересуват могат лесно да бъдат открити и любезно помолени да спрат.

Да не говорим, че с подобни профили лесно може да се показват определени резултати тенденциозно за да се променя мнението на даден потребител. Примерно само новини как еди коя си партия била сгафила, а другата колко била добра. Това може да ви се струва преувеличено и че не е възможно да се направи, защото трябва да има хиляди хора, които да преглеждат данните. Това може да е било вярно допреди 20 или дори 10 години, но вече не е. Сега има достатъчно развити алгоритми и технологии за да може една агенция да следи значителна част от трафика на потребителите.

Наречете ме параноик, но мога да видя с очите си какви технологии се развиват в институтите и за какво могат да се използват. Това което виждаме по филмите в областта на разпознаването на лица е вече факт – може да се обработят данните от всички камери в даден град и да ви намерят къде се намирате в рамките на минути.

Както казах обаче самата технология не е нещо лошо. Дори в повечето случаи се разработва за мирни и дори благородни цели. Това което трябва да се направи от самите гласоподаватели е натиск към законодателните органи да не се позволява такива технологии да нарушават човешките им права. Защото в един момент може да се окаже, че няма да имат дори и право на глас.

[tags]технологии, заплаха, мирни, цели, потребители, търсене, профил, филтриране, защита[/tags]