Демокрацията и науката

Тази лекция на TED ми направи много силно впечатление. Лий Смолин прави паралел между демокрацията и начина, по който модерното общество е организирано, и науката и академичните среди. Той представя тезата, че процесите, които наблюдаваме в двете сфери имат много общо. Като пример, дава общото между концепциите на хората през вековете за устройството на вселената и съпътстващото устройство на държавността.

Мисля, че една такава идея въобще не е преувеличение, защото и в двете сфери водещите сили са свободата на човешкото мислене и правилата. Първото дава криле на иновациите и напредъка, а второто налага ред, методичност и разбираемост. Един такъв паралел може да ни позволи да погледнем на политическия процес с други очи и да го осмислим по-лесно сложните връзки и дебати между хората. Същото важи и в обратна посока.

4 коментара

  1. Паралела между наука и политика е валиден само доколкото научното общество е също общество. Т.е. научното общество се води по правилата на човешкото общество. В това отношение съм съгласен, че основните движещи сили са свободата и правилата.
    Обаче не съм голям фен на паралелите, които в повечето случаи според мене водят до объркване, защото никой не се задълбочава особено, като ги прави. Във видеото ме подразни паралела между Теория на относителността и съвременната политика.

    Подобни паралели са впечатляващи, но според мене са малко наивни и прекалено опростяват и политическите и научните идеи, за да постигнат търсената аналогия. Не мисля че подобно опростяване помага особено за по-добро разбиране на политиката, да не говорим за науката.
    Някои идеи в естествените науки могат да бъдат приложени в социалните науки или други области, но в крайна сметка е глупаво да се обяснява човешкото поведение с физични закони. Винаги можем да измислим, аналогия, но в повечето случаи тази аналогия не ни дава особено полезен научен или поведенчески модел. Примерно знанието, че времето е субективно понятие в зависимост от гледната точка – пред или зад врата на тоалетната(Специална Теория на Относителността), или това че няма разлика между равноускорително движение и гравитация – паднах ли или се блъснах в стената(обща относителност), въобще не ми помага да разбера съвременната политика или съдебна система. Ако синтезираме идеята в нещо по-подходящо за писане във вестник, например „всичко е относително“, тя става по-приложима. Помага ми да разбера, защо за едно престъпление може в различни обстоятелства, човек да получи различна присъда. Обаче от „всичко е относително“ пък трудно мога да разбера гореспоменатите теории, да не говорим, че съдебния пример си съществува от преди Айнщайн.
    Иначе е хубаво да има свобода и обмяна на идеи. Един икономист може да научи много полезни математически методи от един физик и обратното, но в науката обмена на идеи рядко е под формата на едно словосъчетание като „всичко е относително“. Обикновено при такъв обмен на идеи, резултата е, че с помощта на икономиста, физика почва да разбира по-добре физиката, а не толкова икономиката. Така че, според мене ако не искаме да изпаднем в заблуда, по-добре да прочетем малко политология и психология, преди да правим паралели с Дарвин и Айнщайн в обществото, че току виж ни хрумнало, че това че милиони хора по света умират от глад си е съвсем нормален естествен подбор и че относително погледнато доста хора умират и от затлъстяване, значи няма проблем.

    Примерите ми са бая екстремни и опростени, но идеята ми е че по-скоро може доста повече да се объркаме, отколкото да разберем отношенията между хората, ако правим паралели с естествените науки. Затова си имаме социални науки. Първо по-добре да се обърнем към тях и чак тогава да си правим паралели с познатите ни(на инженерите) неща.

  2. Паралела между относителността и съвременната политика е в това, че всеки има гледна точка и чрез сложни политически дискусии се стига до някакъв компромис. Реално всеки си има субективна истина и за него всички останали отчасти или напълно грешат. Тук Смолин прави паралел с относителността на Айнщайн, при която всеки вижда част от реалността. В исторически план, възприятието за вселената според Аристотел е, че всичко си има място, че системата е затворена в универсалните закони и няма мърдане. Такова е било и обществото тогава – йерархично, затворено и невъзможно за издигане на отделни индивиди.

    Целта на това сравнение наистина е да ни помогне да видим паралели между привидно несвързани понятия. Тук не става дума за математиката на икономиста и физика. Аз виждам и нещо друго – потенциала на един човек, бил той учен или политик, за осъзнаване на света около него или откриване на нови неща, е затворен в идеологичните и морални рамки на обществото, в което живее. Възпитанието ни моделира умът и много трудно можем да излезем от тези граници, за да повярваме в нещо друго.

  3. Принципно си прав. Това което не ми харесва във видеото е начина на аргументация, чрез много опростената аналогия между Айнщайновата относителност и човешката относителност. В крайна сметка дори Айнщайн не е смятал, че вселената може да се променя, т.е. отчасти е бил като Аристотел и Нютон. Чак след откритията на Хъбъл приема че вселената не е статична. Това разбира се, само потвърждава твърдението ти, че е трудно да се избяга от културните рамки.

    В крайна сметка в началото ми се стори че наблягаш на паралела а не на разбирането на другия. Т.е. да се опитваме да разбираме другите като асоциираме техните идеи с познати ни неща и така да вкараме чуждите идеи в собствените си рамки. Това в по-екстремните случаи води до прекалено опростяване и неразбиране. Всъщност по-важното е наистина да се опиташ да излезеш от рамката, за да разбереш другия и то неговата гледна точка. Наистина няма как да не минеш през някои паралели с това което ти е познато, докато научаваш нещо ново.

  4. Смятам, че е нормално, че въпреки гения на Айнщайн, той да не е успял да се отърси напълно от възприятията на съвременниците му. Преди него голям пробив е било възприятието, че материята е изградена от атоми. В последствие се оказва, че името им е погрешно, защото те могат да се делят и частите им могат да се делят. В крайна сметка гения е успял да излезе малко извън рамката и да направи откритие. Това, което ми хареса обаче е, че в научната сфера всеки е наясно, че в следващите поколения някой ще обори или доразвие теорията им. В политиката често си мислят, че решенията им ще се дават за пример в учебниците по история. Трябва да се отбележи, че само великите личности са казвали, че децата на техните деца ще ги съдят и ще видят резултатите. Може би отчасти заради това им проникновение ги смятаме за велики.

    Смятам за естествено прекомерното опростяване на идеите и възприятията на хората. Така ни оперира мозъка – за да разберем нещо, ние го надробяваме на малки части, формализираме ги и се опитваме да ги подредим наново. В науката това е основния принцип на работа. В обществото, за да започнем да се разбираме, се опитваме да намерим обща основа, от която да започнем. За целта търсим най-голямото сечение на разбиранията ни. Когато страните в спора са твърде разнородни, нормално е сечението ни да е твърде опростено. Не смятам, че това е грешка, стига да не останем на тази основа, а да продължим да изясняваме различията си нагоре. Колко често това се случва е друг въпрос – обикновено се стига до спекулации и провокации на базата на неразбирането на дадена материя от масите (пример: икономика, статистика, социални науки, медицина, право и т.н.). Не виждам обаче друг начин да се подходи към проблема.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.