Ден за почивка – кино, шествия и идеи

В отпуска съм. И като всеки човек в отпуска, се опитвам да се отпусна. Затова днес реших да отида на кино. Отдавна очаквах Батман и Хелбой, но не ми се чакаше да изтекат dvdrip-овете в Арената. Оказа се, че днес ги дават един след друг в една и съща зала във Фламингото в Пловдив. Отидох сам (защото така трябва да се гледат такива филми), купих си билети, бира и чипс и направих 4-часов филмов мини-маратон.

Първо беше Hellboy. Не мога да кажа, че съм впечатлен. Всъщност като гледам заглавията в последно време, сякаш трябва да съм благодарен, че не се разочаровах. Беше точно това, което очаквах – диалога, действието, ефектите, историята и не на последно място – сълзливите сцени за момичетата. Диалогът беше приятно забавен, ефектите бяха доста прилични, но действието ми дойде малко хаотично за моя вкус. В смисъл, че имаше много бой там където не го очакваш и винаги много скачаха напред-назад. С две думи – получих лек motion sickness (или виртуална морска болест за тези, които не знаят какво е фраг). Като цяло ми хареса, но бих ви препоръчал да го изчакате в Арената.

Батман беше съвсем друга история. Ако претеглим оценките на двата филма по различните показатели, средната бележка ще е еднаква. В Батман диалога и ефектите не са толкова впечатляващи, но има един много важен за мен елемент – смисъл. Страшно много ми хареса психологията зад филма и нишката, която развиваха. Играта на Хийт Леджър беше наистина уникална и тотално засенчи ролата на Крисчън Бейл. Наистина достоен край на една кариера – мир на праха му. Забелязвам една много хубава тенденция в киното и телевизията да показват, че няма черно и бяло в хората и че и едната, и другата страна може да бъде извадена наяве при определени стимули. Всеки си има цена и граници.

На връщане от киното пресякох кръстовището на „6-ти септември“ и „Руски“. Там видях една доста позната за жалост картинка на кола спряла точно на пешеходната пътека за да чака светофара. Нещо повече – пред нея имаше още една кола, която почти беше завила. Напомни ми на ученик, готов да се пребие от бягане за да излезе пръв в междучасие след звънеца. Естествено ми се наложи да заобиколя колите, като пернах злобен поглед на единия шофьор, който недоумяващо ме проследи с поглед. Сигурно е приписал реакцията ми на прословутия ни негативизъм и озлобението на народа от „беднотията“. Негова си работа.

Аз обаче вече мислех за друго. Още не стъпил на отсрещния тротоар и вече ми изникнаха 10-тина идеи, за това как може да се адресира този и други подобни проблеми. Две от тях ми се струват най-реални за осъществяване и разчитат на все по-развитата нетърпимост у хората.

Едната е да се промени закона така, че да се глобяват нарушители въз основа на снимки направени от частни лица и на свидетелските им показания. Разбира се трябва да се вижда номера на колата и да е видно престъплението, но все пак остава проблема с фалшификациите и губенето на време за писане на показания. Ако обаче процесът се дигитализира максимално и е нужно само да се подпишеш за 15-20 мин. пред полицай, мисля че ще се намерят предостатъчно хора, който да съобщят за следващото ламбурдгини в нарушение.

Втората идея всъщност не е моя, а на Васко Фуртадо – професор в Университета в Форталеза, Бразилия. Научих за проектът му от тази статия на Ангел. Той е направил сайта WikiCrimes, където може всеки да съобщи за каквото и да е престъпление като посочи мястото му на картата и да го опише. Целта е не само да се предупреждава обществото за опасности, но и да се следят сложните тенденции в престъпленията и да се търси модел на поведение. Разбира се това би работило само при уличните престъпления като обири, кражби на коли, убийства и изнасилвания. В България те са далеч по-малко от тези в Бразилия, но пак си мисля, че такава услуга би била полезна.

Когато успях да спра да мисля по разни шантави идеи – нещо доста трудно за мен – осъзнах за пореден път, че не трябва никога, ама никога да не излизам без фотоапарата си. Бях стигнал главната от страната на Пешеходния мост и видях как по нея минава шествие с танцьори от различни националности. Напомни ми на събора в Дорково, където бях в Събота. Изглеждаше супер. Странното е, че въобще не бях чул за това събитие, а изглежда щяло да продължи няколко дни в Пловдив. И не бях само аз – на главната се виждаха само случайни минувачи, като дочух, че доста от тях съжаляваха точно като мен, че не са си взели фотоапарата. Пак имаше доста публика, но си личеше, че не са излезли точно за това. Голям пропуск от страна на организацията, ако питате мен.

Та това беше в общи линии денят ми днес. Не мога да кажа, че главата ми е съвсем в почивка, но поне сега нямам разни досадни неща за правене, като работа и учене, докато въртя из главата си поредната шантава идея. Поне шляенето ми се отразява добре, а и ако минете през страницата ми във Flickr след няколко часа ще видите какво съм събрал през последните няколко дни.

Един коментар

  1. Проблема с хаоса по пътищата не е с неидентифициране на нарушителите, а с пълното бездействие на полицията. Аз лично нееднократно съм виждал типичните предреждания на светофар пред погледа на пътен полицай, но той не прави нищо. Отделно центърът на София е пълен с CCTV камери, но досега съм чувал амо слухове за бакшиши, глобени за минаване на червено. Имаше и слух за глоби за шофиране и в бус лента, но той премина и хората си карат в нарушение спокойно.
    Няма как обществото да е изрядно, като всеки знае, че правораздавателната система работи само на откъслечни спазми. Пък в България никой не се има за карък, че да го хване точно него. Разбира се, отново преувеличено, но на простите хора това им е радостта, че от време на време надцакват системата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.