Два дни в Accenture

Както писах тук, бях поканен във връзка с интернет състезание. Обадиха ми се в Сряда и ме попитаха дали имам време. Изпратиха ми и официална покана, в която пишеше дори какъв е кодът на обличане за различните дни. Пристигнах вчера в 5 часът в офиса им край Frankfurt. Сложихме си чантите в гардероб и отидохме към първата презентация. Там ни разказаха общо взето с какво се занимава компанията. После ни обясниха, че нашия семинар ще бъде комбиниран с интервютата на новите кандидати за работа. Те се присъединиха към нас и заедно беше представен един от големите проекти за някаква железопътна компания. Разработват го заедно с офиса във Филипините, затова имаше гости и от там и заедно ни обясниха на дълго и широко как са решили проблемите с комуникацията, какви технологии са използвали и как въобще е съшит проекта. Към края бях с отворена уста.

Имаше и още няколко разговора и после се качихме в ресторанта. Не казвам столовата, защото при тях е двузвезден ресторант с коктейл бар. Там протече награждаването и ни представиха ястия и културата на страните къде са трите основни offshore офиси на компанията – Филипините, Индия и Аржентина. Всъщност наградите бяха за първите трима от състезанието – iPod touch, лаптоп, платен практикум в Индия, а един четвърти спечели Mini Cooper. По време на вечерята се запознах и с някои от кандидатите за работа. Разбира се, сред всичките 20-25 имаше и трима българи. С единия си поговорихме доста, но за жалост не му взех контактите. Според мен са решили да съчетаят събитията за да видят как ще комуникират кандидатите с външни хора, които се интересуват от компанията.

Хапнахме, пийнахме, и към 23:15 отпред ни чакаше автобус към хотела. Настаниха ни в индивидуални стаи в четиризвезден хотел. Стаите ни бяха от скъпите, съдейки по услугите и ценоразписа. Тази част си беше малко оливане. Мисля си, че са искали да ни пуснат стръвта, че виждате ли – когато започнете да работите за нас, само така ще се отнасяме с вас. И да ви кажа – доста зарибяващо беше. На сутринта имаше обилна закуска в три-звездния ресторант под хотела и пак автобус до кампуса им. Впрочем през нощта не успях да спя много и гледах CNN. Видях няколко от рекламите за туризма в България и доста ми харесаха. Много по-добре са от старите.

Втория ден започна с телеконференция с Манила, Филипините. Беше с координаторите на offshore проекта там. Изглежда почти всеки ден се провеждат такива телеконференции между различните офиси за да се синхронизират по-добре нещата. Всеки от мениджърите там се представи и имахме възможност да им зададем въпроси. Последва същинската среща между тях и обсъдиха текущите въпроси по проекта. Накрая си размениха майтапи, спортни новини и дори клюки какво е станало на последния team-building.

Последното събитие беше разходка из сградата и среща с представители на различни отдели в компанията. Бяха на различна възраст, с различно образование, с различен етнос и т.н. Въпреки това, чрез програмата им за обучение са успели да ги въведат в работата възможно най-бързо и качествено и всеки си е избрал позиция според личните си качества. Единия разказваше как си е сменял през 6 месеца типът работа вътре в компанията, докато си хареса нещо. Това не е било проблем, защото не е трябвало да чака да се освободи позиция – просто се премества в друг екип.

Накрая имаше лек обяд и пак общи разговори с хората от компанията. Като цяло от такива събития човек може много да научи какво се случва в големия бизнес и какво се търси. Реално всеки с техническо образование, някакъв опит и търсещ ум може да пробие бързо в тази сфера. Само трябва да има амбицията, да е уверен в себе си и да търси.

Накрая се сбогувахме с екипа от HR, а те ни обещаха да ни известят за следващи подобни инициативи. С останалите поканени решихме да поддържаме връзка и да си разменяме информация за практикуми и позиции за работа. Въобще последните два дни бяха страшно полезни за мен, а надявам се и малко за вас.

PS: Има няколко снимки тук. Останалите ще ги получа идната седмица.

12 коментара

  1. Какво да ти кажа сега…имам чувството, че там където си бил е просто екранизация на някоя готина книга за перфектния офис. Страшно съм далеч от някой неща, и затова си позволявам само да ти скискам палци да пишеш скоро пак за тази компания и преживявания там.

  2. Аз имам един въпрос. Нещо в повествованието ми направи впечатление и бих искал, ако е възможно, да разясниш какво точно се има предвид.

    „…в която пишеше дори какъв е кодът на обличане за различните дни…“

    Наистина ли все още има фирми, в които се налага dress code? Това за мен е ужасно натрапчиво и честно казано ако ще да е heaven on earth не бих се навил ако ще ме карат да ссе обличам по определен начин. Минал съм пре това при това в не толкова голяма и толкова „хубава“ фирма и направо ми се повдига от идеята.

    Така че, ако обичаш, разясни какъв точно беше този „начин на обличане“. Не че съм се засили да търся работа при тях, а един вид се чудя какви са тенденциите в по-големките фирми. И до колко „капризите“ на отделните служители имат влияние в насоката на вътрешната организация на работа, примерно, ако не се кефя на идеята да работя в cubical, дали някой мениджър, аджеба, ще прегърне идеята за „open workspace“ (четем из интернет че е мнго модерни сега „на запад“ защото отваря пространството за общуване и за зеленина и естествена светлина и прочее предимства в тон със „зеленото движение“).

    Ей такива разни работи ме интересуват. С какво ще се занимавам е вече един вид ясно, вече не си търся работа, а работодател:) И така се чудя, несвикнал с начините на организиране на работата „навън“, какви изгледи има да прекарам един intership 3 месечен да речем по начин и в работна атмосфера удобни за мен. Нещо такова.

    Надявам се да имаш какво да кажеш по въпроса:)

    Благодаря предварително.

  3. Аз работя от януари в Accenture и трябва да си призная, че е „по-добрата“ компания. Преди това работих 2 години и половина в IBM, имах и взаимоотношения с HP покрай откриване на outsourcing бизнеса им в България.
    Относно дрес-кода – обикновено в такива компании ако имате среща с клиенти или работите при клиента трябва да сте облечени в бизнес облекло, при всички останали случаи е smart casual. Петъците задължително са smart casual.
    Работните места – много малко служители имат фиксирани работни места (всеки е с лаптоп) или отделни офиси – всичко е open space (без кюбикъли) и всеки ден седиш на различно свободно място – в края на деня го освобождаваш напълно. Всеки си има шкаф или си носи нещата със себе си. Поощрява се работата от домашния офис.

  4. За dress-code-a искам да потвърдя това, което Димитър е написал. В ежедневната работа наистина са достатъчни дънки и тениска. Когато обаче има контакти с клиенти или партньори, има подразбиращ се протокол на обличане, който трябва да се спазва. В този семинар ни бяха казали, че през втория ден ще е добре да сме в business casual – за мъжете риза и панталон, а за жените риза и панталон или 3/4 пола. Целта на този dress code беше да ни постави в по-формална атмосфера за да почустваме как върви работата в компанията. През това време кандидатите бяха във формални костюми защото срещите им през деня го изискваха. Щеше да се чувстваме някак странно ако ние бяхме в дънки край тях. В крайна сметка тези кодове съществуват за да се формализира и уеднакви една обстановка и да се създадат предпоставки за по-различен тип разговори. Най-малкото човек се чувства различно в един костюм.

    Що се отнася до работните места – понятието cubical е почти табу. Дори изобретателя му се отказа вече от него. Вместо това, както каза Димитър, всеки има отворено пространство на разположение, и може да се застои на едно място или да работи във вътрешния парк през повечето време. На всеки вход има терминал, с който може да се запази работно място или стая за срещи. Въобще от организацията на работата си личи много, че всичко е било отдавна отработено и е намерено най-доброто възможно решение за този тип бизнес.

  5. Щатския ни офис работят така(в кюбикали) и е _УЖААААСНО_.
    Тук обратно, ако си с лаптоп можеш да седнеш на всяко място, което е свободно. Но явно на някой (при това не от нашия отдел) това му се е видяло хаотично и за новия офис са поръчали тези идиотски кюбикали. И аз съм силно разстроен по случая.
    Що се отнася до начина на обличане, ние, като хардкор инжинери/програмисти, нямаме пряко касателство с клиенти, освен понякога (рядко) телефонен разговор (не и видео такъв). Аз явно не съм доразбрал, че специалното облекло се изисква само „по случай….еди си какво“, помислих, че е ежедневно настоятелно, ей така, да сме по-спретнати. Работил съм така и знам, че едно е неудобно (с вратовръка и официални обувки цял ден егати) и второ, ставам в пъти по-мърляв до вечерта…. все някога се налага да поровиш из чаркалаци, тук таме хванало прах…. и така.
    Благодаря за изчерпателните отговори и на двама ви.

  6. Ония кутийки за работа са просто ужасни, знам. Налагало ми се е за кратко да работя в такива и няма никога повече. Човек се чувства като пиле в птицекланница. В една отворена среда се получава много по-голяма производителност, ако разбира се екипът е подбран правилно. В щатите по мои наблюдения не целят максимална производителност на час, а максимален работен ден и натоварване върху един индивид.

    За костюмите не съм съгласен. На мен лично ми е яко да се барвам, но обикновено стигам точно до нивото business casual. На мен лично ми е по-удобно и гладенето и подреждането на всичко преди и след не ми е проблем. Вече програмистите и инженерите също си имат dress code, който си е smart casual, както каза Димитър. Въпреки, че не го осъзнаваме, ако някой не дойде по дънки и тениска, останалите ще го гледат странно. Вече зависи от конкретния офис.

  7. Който, както е свикнал явно. Аз лятото си ходя с ленен панталон, чехли и тънка ризка, сядам на пейките и така ви работя. Дънки не обичам (мнооого е вредно за околната среда производството им, особено оцветяването), а за къси гащи… много са ми космати краката, опасявам се че някоя колежка може да получи нервна криза:)
    Аз смятам, че удобството е много важно за хора на интелектуалния труд.
    При мъжете е по-лесно, традициите и изградените маниери в бизнеса не са ни принудили да се самоизтезаваме, докато за една жена е доста по-сложно. Аз самият съм разговарял с колежка във фронт офиса ни, която просто беше на прага да се разреве, задето постоянно трябва да е гримирана. Отделно обувки, аксесоари, не знам си какво… сложничко е. Цялата тази формалност е напрягаща за мен лично (и не само за мен ясно) и за това не приемам позиции които предполагат такива условности.
    Но както казах, това явно е до човека. И аз се „барва“ – точно 6 месеца и 3 дни. И казах „стига“. От тогава не съм обличал официална строга риза. Но съм слагал вратовръзка веднъж, което си е падение;)

  8. Ами и на мен малко ми се чудят как ми се занимава, но така или иначе не го правя всеки ден. Въпрос на навици.

  9. Mngo mi haresa tvoqta statiq za Accenture. Imam kysmeta da rabotq za tazi kompaniq ot nqkolko meseca v Ofisa v Praga. Prosto nqma mqsto za sravnenie s BG firmite za koito sym rabotil(Pove4eto banki). Otno6enieto na na rykovodstvoto lipsata na stres i mnogoto i raznobrazni trening prgrmi sa samo 4ast ot ne6tata v tazi kompaniq koito zaslujavat admiracii!
    Nadqvam se da imam pove4e bylgarski kolegi v nai blizko byde6te! A za6to ne i accenture oofis v Bulgaria nadqvam se vse poe4e firmi ot tozi kalibyr da pokajat pravilniq biznes model na moqta rodina!

    Izvinete 4e pi6a na latinica no prosto nqmam kirilica!

  10. На срещата край Франкфурт се срещнах с един българин, който ми каза, че в Германия ще започват трима нашенци. Не се съмнявам да станем много там, защото българинът като цяло е търсен кадър – поне по мои наблюдения.

    Не знам доколко ще се запази мнението ти от първите впечатления. Всичко зависи от това, какво очакваш и какво ти харесва в една работа. Мен ме предупредиха сегашни техни служители, че може да забравиш за семейство и приятели извън компанията. Като казват, че са едно голямо семейство, наистина го имат в предвид. По-късно в кариерата, когато индивидуалните ти решения имат по-голяма тежест от количеството работа, нещата се променят, но в първите две до четири години ще те скъсат.

    Другата страна на монетата е, че средата на работа наистина е прекрасна, отношенията между хората са страшно човешки и ще имаш възможност да пътуваш много и да общуваш с хора от цял свят. Също така ще научиш много за големия бизнес, иновациите и големите проекти за милиони. Голяма е тръпката да се качваш и слизаш от самолети през ден, да спиш в хубави хотели и да знаеш, че от твоя успех зависят огромни финанси. Такива неща могат страшно да стимулират човек.

    Аз лично ще ми хареса такава работа, но за кратко. След половин година ще ми писне, защото предпочитам нещо по-улегнало. Да не говорим, че покрай такава работа, човек не може да се занимава с нищо странично, като блогове, open-source проекти и активизъм например. Но както казах – за всеки влак си има пътници. Аз исках да представя краткия ми поглед в една такава компания и да изразя мнение, че и малките фирми могат да си позволят такива методи за набиране на персонал.

  11. Отворения офис е отвратително за нас в procurement – неприятно е по цял ден да слушаш простотии, докато се опитваш да говориш по телефона с master shopper-и. Постоянно ме питат дали работя в мол или на летище, че е толкова шумно. И аз съм в Прага и повечето сме офис мишки. В отворения офис най-лесно е просто да се чувстваш като една безлична гайка, част от системата, не като личност, а като робот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *