Вижте и във Flickr.
Това видях вчера на лаптопа ми. Добре, че имам външен, че направих backup на всичко – дори и музиката. Всъщност може да е фалшива тревога на надали. Според изследване на големия G, SMART технологията не е надеждна, но по-скоро в смисъл, че дава известие само в част от случаите. Изглежда няма надежда за машината ми. А хич не е стар – само на 2 години. Може да гръмне харда днес или след 6 месеца. Затова ще работя само през външния и ще чакам да изгори.
През това време ще търся нов лаптоп и ще сравнявам. Сега изикванията ми са Intel Duo Core поне 2G (може и athlon, но ако харчи по-малко ток, което надали го има); 3G рам; хард диска няма значение, защото всички нови са над 100G; непременно трябва да има вградена камера и bluetooth; екрана трябва да е 17 инча widescreen (16/9 или 16/10) и да е кристален, а не матов; за предпочитане е да няма четец за карти; видео картата и dvd-то нямат значение; останалото се подразбира. Започвам търсенето и ще гледам да имам фаворит скоро, че не се знае кога ще остана без машина.
мммм, погледни ето тези .. извънземни са 🙂
Oh boy, oh boy, oh boy. Това е яко. Тия контроли вляво не знам за какво са ми, но основните параметри са супер. И този Penryn процесор с 45nm и 4G просто гали душата. Сега остава и останалите подробности да са налице и просто съм се влюбил. При това цената е между 900 и 1400 долара, което ми говори, че в Европа ще е около 900-1000 евро. Освен това има четец за отпечатъци и няма никакви жакове отпред – нещо, което при моя Acer ме дразни страшно.
Да бе – в Amazon.de струва 1400-1800 евро. Доста е. При това не е с Penryn процесора.
да бе, ама е красив като за три..
аз съм в много голяма дилема – дали да си поръчам малък (16″) или голям (18,4″). в момента съм със 17″ и не знам как ще ми подейства малкия.. големият пък тежи май много, трудно ще си намеря раница/чанта..
Него ли ще взимаш? Аз бих избрал 18,4 инча, защото ми трябва място за Eclipse-а. За него най-добре на два, но такава машина няма. Всъщност трябва да ги видя пред мен за да реша. Затова ще има яко опипване на лаптопи по тукашните мегамаркети.
в България няма 18,4″ още, но това не е проблем. аз ще си го поръчам отвън. иначе в Мултирама „опипах“ 16″-ката.. много, ама много добре. и екрана е много силен.. изобщо не се колебая, другия месец поръчвам 🙂
Ще кажеш как се държи. Интересно ми е дали ще тръгне Ubuntu-то на него. Сигурно няма никакви дравери и половината неща няма да работят. Не искам виста. Това ми е другия проблем – всичко идва с нея. Да сложа XP ще е загуба на ефективност, затова най-вероятно ще минавам на 64-битовия ubuntu.
Забравих да кажа, че ми трябва и нещо добро за виртуализация. Чух, че имало процесори, които са били по-добри.
Тоя лаптоп (Ейсъра) един колега си взе от тия грамаданските, много е доволен. Аз си падам по малките неща, като портежа на тошиба или онзи тинкпад, кльощавия (ама много пари и двата, тошибата в БГ е 4900 лева).
Относно диска, в нас (демек оригиналното нас – при мама и тате) още има един лаптоп (на 5 години) който все още работи перфектвно (вкл видео 720п, което на целерон 1.4 си е чудо на техниката). На втората му година диска си отиде. Купих му нов тогава, само диска смених с 5 години гаранция за новия и да чукна на дърво, перфектно бичи. В този смисъл, ако си търсиш причина да си купиш нов fancy лаптоп – давай, но ако просто диска ти умира си купи нов диск и safe the planet:)
Абе аз така или иначе обмислях да взема нов комп. Ще видя колко са хардовете за моя и ако става – ще го взема и ще го дам на нашите. Иначе този комп вече ме нерви, защото тонколоните не работят, счупих му жака за слушалки, много загрява и от време на време процесора ми скача на 100 без да правя нищо. Вярно е, че аз си оливам с натоварването, но имам чувството, че процесора ми се амортизира.
Абе търся си причина да си взема нов комп, ама айде. 🙂
Абе хора, говорим си за _мобилни_ компютри, не за изчислителни тухли четворки. Какви са тия 18,4 инчови ноутбуци … ?!?
Един лаптоп трябва да е достатъчно лек, за да не ти чупи ръката от носене, но и достатъчно мощен, за да се оправи със задачи, които изискват повече ресурси.
Та, Бояне, взимаш си един МакБуук, но не Про, ами обикновения. Кор Дуо на 2 ГХз (май), 2кг, стабилен отвсякъде.
Анатема! Мани ги тия макове. Тези машини стават само за онези, които не разбират от компютри и не искат да се нучат. Идеални са за това.
На мен ми трябва нещо преносимо, но с достатъчно голям екран, за да мога да си работя спокойно на Eclipse без да ми трябва лупа и да сменям 20 преспективи. Средно имам по 20-тина прозореца отворени във всеки момент и няма как да ги събера на едно Eee например.
ооо, недей така за Маковете. Мак е много силна система. Не забравяй, че е базиран на BSD, който е много силна система. Това че има развити програми, които са достъпни за обикновените потребители, не прави системата проста или лесна.
Това важи на 100% за Уиндоус, но нито за Мак, нито са Линукс.
Абе то и шимпанзетата са базирани на същото както хората, но виждаш докъде стигнаха. Мака е за тези, които им трябва usability, а не производителност. И двете зависят основно от софтуера, а не хардуера.
Именно, софтуера за Мак е с пъти по-стабилен от този за Уиндоус, защото стъпва на стабилна основа.
Но нека преустановим този _напълно_ безсмислен спор. Ако си ползвал Мак (имам предвид за работа, не просто да цъкаш), то тогава приемем, че това си е твоето мнение – нещо, на което имаш конституционно право, разбира се.
Но ако не си ползвал Мак за работа, то тогава недей така да го блеймваш без да го познаваш.
🙂
В интерес на истината софтуера на Mac е наистина по-стабилен, защото се произвежда основно от един и също доставчик – Mac. Когато 90% от използваните програми са създадени от един екип, възможността за грешки е много по-малка, защото те си познават системата най-добре. При Windows и Linux това е голям проблем, защото въпреки, че има подробни описания и стандарти, винаги се намира някой, който настъпва системата по ахилесовата пета.
Това предимство обаче предразполага за много по-малък избор от програми и инструменти, какъвто виждаме на windows или linux.
ОК, не ми отговори на въпроса дали си ползвал Мак за работа или не, но това
хвърля светлина … 😉
Иначе няма значение за каква платформа става дума – Мак, Линукс, Уиндоус, Уеб, Симбиан, Андроид и т.н. ако софтуерния разработчик обърка нещата, то никой не може да му помогне.
Не, не съм го ползвал за работа, но съм тествал операционната през vmware. Наистина разработчиците винаги правят грешки, но тези, които са най-трудни за откриване са грешките от несъвместимост на операционната система и/между програмите. Когато един екип ги пише, потенциала за такива грешки е малък. Виждал съм два екипа да имшплементират един и същ подробно описан стандарт и функционалността да се различава в подробностите, но точно те да обръщат каруцата.
Виж, в крайна сметка всичко зависи на какво е свикнал човек и какво търси. За мен лично мак-а е просто един дизайн – било то на машината или на интерфейса. По-останалите показатели като продуктивност, избор на софтуер и разширимост са назад.
Бояне, има разлика между това да работиш с една система и да я тестваш виртуално. Недей така да говориш така убедено за една система и нейните потребители, без да я познаваш. Не мисля, че е случайно, че над 80% от всякакви дизайнери и уеб разработчици предпочитат Мак. И не само сред тези групи потребители има хора, които предпочитат Мак. И всички те разбират от компютри, повярвай ми. (колкото и смешно да е определението „разбиращ от компютри“ :))
Мнението ти, че 90% от софтуера за Мак излиза от Епъл, е наивно, неинформирано и по никой начин подкрепено с факти. Съгласен съм, че пакетът iLife (снимки, филмчета, ентъртейнмънт) си е ин-хаус апликация. И той е предназначен за групата потребители, които ти описваш няколко мнения по-нагоре. Но замисли се, че Виста предлага аут-оф-дъ-бокс същите неща. Не мислиш ли, че когато дори Майкрософт (динозавър в ИТ къщите) копира даден модел, то тогава има нещо в този модел?
Няколко от най-популярните програми за Мак излизат не от Епъл, ами от Майкрософт и Адоби – Офис, Фотошоп, Илюстратор и т.н. Говорил съм колеги, дизайнери, които работят на Мак и тяхното мнение е, че продуктивността им е по-висока на Мак. Екстра ги питах, дали са работили на уиндоуските програми – да. За Мак има също CAD програми и най-различни други неща, за които можеш да се сетиш. И нищо от тях не идва от Епъл.
Въпреки че всеки има право на собствено мнение, без да има значение дали е вярно или не, изказването ти, че Мак е само за
е с една дума грешно. Холивуд не ползва друго освен Мак. Underworld, страхотна група, ползват само Мак, при това 8 бройки по време на концерт. Не искам и да си представям с колко машини са в студиото. Тези хора по никой начин не попадат в групата дефинирана от теб.
Само на мен ли ми се струва или мак потребиетлите са леко фанатизирани в стремежа си да похвалят своя доставчик на изчислителна техника?
Бързам да отговоря – не е само на мен. Дори си има име този „синдром“ но го забравих – може да се намери в google. Не че казвам лоша дума за Никола или който и да било мак потербител, това е избор. Но това прокламиране на „несъмнените му превъзходства“ е меко казано нелепо.
Аз СЪМ ползвал мак. 2 седмици. Толкова издържах. Бях като с отрязани ръце и крака с него, абсурд, нищо не мога да свърша. Сега знам какво ще каже Никола – ами не си се научил. Е да ама не може да кажеш, че ми липсва компютърна грамотност, аз и с Уиндоус съм така (като все едно са ми отрязали няколко крайника – и там нищо не мога да свърша). В крайна сметка става дума за удобство и за навици.
Аз много харесвах стария дизайн на про лаптопите. Новия малко не ме кефи, но като го видя на живо ще кажа. Иначе за софтуера до някъде имат наистина забележителни end user програми (в комплекта ilife) НО (винаги има едно голямо но) до такава степен дизайна на подлежащите системи е advanced че реално това нещо се влече като на смъртен одър на техен хардуер на по-малко от 3 години. Това не е нормално. Нямат работещ fall back (ако се опиташ да гледаш видео без quartz extreme бла бла – познай). Това за мен е голям недостатък и истинска спирачка. Според мен е нормално някоя мощна програма да иска много ресурси, но самата OS да изцежда всичко до последно…. някак си… де да знам, може би съм с остарели разбирания. След като емпирично бе доказано че на атом 1.6 и i950 карта може да се гледа HD mapped в GL контекст и цялото това нещо да му се правят real time трансформации (линк ) аз напълно се отричам от идеята, че ми е нужен мак ОС за каквото и да било. На който му харесва – нека го ползва, нека има избор народа. Но никога не съм чувал потребител на Уиндоус да се хвали с това колко му е велика ОС-а. И все пак не съм чувал и някой да е мигрирал от Уиндоус на Мак ОС или на линукс. Аз лично не познавам такъв човек, нищо че нета и сайта на епъл са пълни с „щастливи хора успешно и трайно мигрирали“.
Ауч..извинявам се забравих да затворя таг-а….
оправих линка
Хайде да зарежем вечната тема кое е по-добре. Тия неща се обсъждат от може би 20 години и още няма излезли победители. Истината е, че всеки си има предпочитания и не винаги те са рационални. Ако питате мен например, аз съм супер недоверчив към IBM лаптопите, но изпитвам симпатия към Acer. Няма конкретна причина.
Петър, разбрал си ме грешно. А може и аз да не съм се постарал достатъчно, да направя ясно накъде отиват моите мисли.
Всичко в моите изказвания се върти около определението на Боян за Мак потребителите. Скачането към обсъждане, коя система е как, защо и каква, е грешно. Всичко е въпрос на личен избор. Както ти си избрал Линукс, а Боян Уиндоус (?), така аз работя и с трите системи едновременно: лаптопът ми е Мак, вкъщи съм на Уиндоус, а на работата съм на Кубунту. Чувствам се еднакво комфортно и продуктивен и с трите системи, въпреки че конзолата страшно ми липсва под Уиндоус.
Иначе на мен ми трябваше около месец, за да научва Мак и да свикна с него. През това време имаше моменти, в които гледах глупаво клавиатурата и се мъчех да си спомня шорткътите. Но това е просто въпрос на време.
Бояне, има победители :). Потребителите. Колкото повече конкуренция и избор има, толкова по-добре за нас. 🙂
Това с конкуренцията не винаги е така. В един момент усилията се разпределят твърде много помежду много проекти и в крайна сметка никой от тях не напредва достатъчно бързо. Затова и принципа на отворения код е толкова полезен – много компании влагату усилия в разработване на отворен код и така се създава обща база от знания, върху която всеки да може да гради.