За цепенето на главата – случвало ми се е да ми се гади като прекаля някоя нощ – две наргилета сам или не се усещам, че е свършило и още дърпам. Това обаче е нормално. От обикновено пушене не би трябвало. Или има нещо с наргилето, или на теб ти е противопоказно.

Хикс-мока, известна част от съветите ти ме озадачиха, други ме фърлиха в тъча, трети ме притесниха. Не смятам да коментирам всичко подред, защото животът няма да ми стигне. Радвам се, че поне за някои неща сме на едно мнение.

Но не мога да подмина, кхм, физиологичните аспекти. Какви са тия цепения на глава, неупотреба на алхокол във водата или перорално, отхрачвания на глицерин?! Някаква гигантска грешка се оформя в главата ти, според мен. От както пуша наргиле ни един път не ме е цепила глава, а не помня да не съм подплатявал със сладки питиета. В Задимената тайфа сме 10 човека, как един не се е оплакъл?

Сполай ти!

При класическият „Al Fakher“ който се предлагаше в разфасовки от 500 гр. и в кофичка, който го намирам само на едно място и само един вид, качеството е несравнимо с този в „картонените“ кутийки. Човек трябва да е с много занижени претенции или да не е опитвал „оригиналния“ или някоя от марките, дето не се предлагат в магазините тук, за да пуши, който и да е, от останалите видове арабски тютюн.
Опитвал съм всичките, предлагани в арабските магазини за наргилета.

– Погрешно е схващането, че тръбичката трябва да е потопена 2-3 см! За да се пречиства добре пушекът, тя е хубаво да е бъде поне до половината на водното ниво, дори и повече към дъното. За тая цел, се продават по-дълги тръбички. Китайските са с тънки стени, пукат се и пропускат дим! Взимайте си такива от неръждавейка, с дебели стени, правени на струг, има ги.

– Ако наргилето ви е ниско, снабдете се с допълнителни кухи месингови сегменти. Те са на резба и лесно се захващат един към друг, като 2-3 са достатъчни.
Трябва да се внимава, те да не са от желязо (или чугун) и помесинговани, и отворът им да е правилен, а не назъбен и шуплест, съответно по-трудно почистващ се.

– Менте щипките за въглени са тънкостенни и се огъват лесно, при по-силно стискане могат да се деформират и да се изпусне въглена. Намират се и от „истинските“, с по-дебели стени, обикновено златисти и релефен надпис на производителя върху метала (на арабски).

– Качествената дървена ръкохватка на маркуча е с дължина,равна на тази на двете китки, долепени една до друга (около 20 см.). Свръзката между нея и маркуча, е кръгъл метален пръстен, който при качествените маркучи е не се вижда и е покрит с дебел нагънат плат, същото е и при дървения мундщук откъм страната на наргилето.

– Стъклото на бутилката (1,5 – 2 л.) е добре да е прозрачно или полупрозрачно – веднага се вижда кога водата трябва да бъде сменена (когато леко потъмнее).

– Ако ползвате фолио за покритие на чашката (а не метална „цедка“), вместо всеки път да дупчите с игла, вземете си (продава се) плоско и кръгло „таралежче“ с около 30-40 иглички на него. Две-три притискания с него върху алуминиевото фолио, с което предварително е облечен отворът на чашката, и последното ще бъде добре пробито.

– Ако нямате миялна машина, предварително престоялите в сапунена топла вода порцеланови и глинени чашки се почистват прилично с четка за миене на бутилки.

– За по-продължително пушене големите съдове, като че ли са подходящи, заради обема на водата.

П.П. Май това е всичко, за което се сещам досега.