Снощи гледах филма Michael Clayton. Очаквах да е поредният касов филм борещ се за Оскари. Не бях прав. Гледали ли сте „Адвокат на дявола“? Махнете фантастичните ефекти, скрийте дявола в контекста и добавете теория на конспирацията, силна лична драма в очите на Клуни, доза лудост и сюрреализъм. Прекрасен ефект. Емоцията беше много силна въпреки начина, по който гледам филмите – с връщане по 5 пъти на една и съща сцена (да живее vlc). Препоръчвам филма на всички.
След него започнах да прекарвам разсъжденията на Артур през главата си. Филмът подейства като катализатор за тези настроения. Започнах да обмислям какво правя, какви са ми притесненията, какво съм искал да правя и дали това желание се е пречупило от компромиси с течение на времето. Вярно, че съм още малък, но по-добре човек да се замисли преди да затъне. Насъбрах доста мисли, които ми се ще да споделя тук, но подобно на Артур искам да изчакам да се уталожат.
[tags]мисли, живот, филм, Michael Clayton[/tags]
Аз започнах да го гледам снощи… Сигнах то 20-та минути, но очите ми се затваряха. Преди това обаче успях да се уверя, че филмът си заслужава да измести България-Ирландия от времето ми за телевизия/кино тази вечер: много загадъчен, но и изпълнен с мъдрост. А музиката… дори само тя те кара да настръхваш. После ще споделя и крайните впечатления в моя блог 😉
Определено си заслужава да се гледа. В IMDB са му дали 7.7, което е доста високо за този жанр. Ето го в арената.