Не съм наясно с техническата част на законите за защита на интелектуалната собвеност. За тези неща трябва да се говори по-скоро с Нели Огнянова. Това, което ми се върти в главата наскоро е за моралната страна на нещата. Ето конкретно въпросът: Имам ли аз моралното право да лицензирам собственият си труд, при условие, че свалям музика и филми нелегално от нета? Имам ли правото да искам от другите да спазват моите лицензи?
Аз свалям торенти. Не ме интересува, че всички го правят. Свалям по много и споделям. Индекса ми и в Арената, и в Замундата е над 1.3 и гледам да го поддържам на това ниво. Знам, че сваляйки rip-нати dvd-та или музика, аз нарушавам защитата им от копиране и ефективно нарушавам закона. Дълъг е спорът дали такива защити трябва да има, колко е трудно да ни хванат и да докажат нещо. Няма да спра да свалям, защото обичам да гледам филми. Когато имам възможност, ходя на кино, защото преживяването е по-добро. Има обаче някой филми, като Salsa например, които и да искам, не мога да ги наема на dvd. Това ми е извинението.
На мен лично ми е трудно да призная това, което правя за престъпление. Това е защото съответните закони превръщат почти всеки с интернет връзка в престъпник. Не познавам някой, който да не сваля. В същото време, това означава, че аз не признавам лицензите на тези филми. Защо, когато аз мога да реша, дали да призная или не нечии лиценз, някой друг трябва да зачита моя?
Може би нещата могат да се погледнат от следният ъгъл: аз създавам съдържанието си сам, докато филмите и музиката се правят от хиляди хора. При това аз не печеля нищо от съдържанието си (освен може би мизерни стотинки от реклама, които отиват за хостинга), докато онези хиляди хора се изхранват с това. Вярно е също, че от големите екипи, едва няколко човека обират големите пари, при това актьорите и музикантите не винаги са сред тях.
Другата разлика е, че в моят лиценз, аз позволявам всеки да копира и печели от това, което съм направил, стига да ме упоменат като източник. Те забраняват всякакво копиране или излъчване. Стига се дори до абсурдни ситуации, в които се опитват да забранят на хората да гледат филма с приятели или да слушат силно музика вкъщи.
Общото нещо е, че и моето, и тяхното съдържание става толкова популярно, колкото повече хора го видят и го препоръчат на други. В този смисъл, по мое мнение, музикалната и филмовата индустрия повече печели, отколкото губи от интерент обществата, защото те популяризират съдържанието им.
Все пак не мога да стигна до еднозначен отговор. Мисля си, че казусът може да се оприличи на въпросът дали крадецът има право на защита от кражба. Не че ще стигна до съд ако някой ме копира. В интернет има много по-ефективни начини, особено имайки в предвид цветущата ни съдебна система. Все пак тези лицензи са там за да дадат законово отражение на моралният принцип, че всеки има право да печели от трудът си. Не знам обаче къде аз се вписвам в тази картинка.
[tags]лицензи, защита от копиране, морал, copyright[/tags]
В една тема на Нели Огнянова за торентите писах как ме бяха хванали навремето да свалям в университетската мрежа. Единственото, което стана, е че ме смъмриха. Тогава реших да свалям само законно, но не го направих. Има мрежи, от които срещу скромен членски внос, може да се сваля с много бърза скорост филми. Говорим за няколко мегабайта/сек стига мрежата ти да го поддържа. Едни мои познати я използват и си споделят един акаунт. Скоростта си я набавят чрез тунели през университетската мрежа. Така че има законни начини, но не всеки може да ги използва. Тъпо е наистина да обявяват няколко поколения интернет потребители в пиратство. Гледайте този филм на темата – Steal This Film.
Все пак си мисля че „пиратстването“ с нетърговска цел трябва да остане просто нарушение, а не да се смята за престъпление.
Иначе въпроса ти е интересен, но чрез СС лиценза ти ефективно изразяваш позицията си. Би било лицемерно или морален проблем ако Хиподил изтеглят 20 дискографии примерно.
И аз свалям . И благодарение на торент саитовете изгледах маса филми от 50 и 60 – те години които ги няма никъде, а се водят класика . Така че ако трябва да избирам дали да съм нарушител на закон които не се спазва от никой , но да гледам класни неща или да живея в „розовият свят“ на съвременните бози – предпочитам първото . Нямам нищо против да плащам за филми , но да мога да ги гледам когато реша – в съвременният динамичен живот е много трудно да знам дали вечерта ще съм зает или свободен да ходя до видеотека, да намемам филм и да го връщам на другият ден .
Торентите и СС лиценза… няма толкова бира на света, която да покрие този разговор 🙂
Аз също бях там, също теглих! Дали смятам, че ако бях взел под наем последният филм на DVD ще подпомогна актьорите и студиото? О да. Или певеца? Също. Защо не го правя… защото ми е ниска покупвателната способност. Някой ден се надявам да имам голяма колекция от дискове и книги…. от хартия и пластмаса.
… но няма да е напразно изразходена бира.
Хората, които създават тези неща са на хонорар. Печалбите след това са за разпространителите.
Дали смятам, че ако бях взел под наем последният филм на DVD ще подпомогна актьорите? О НЕ. А студиото? Може би.
А певеца? Ако лично ми продаде албума си сигурно, имаче не.
Създателите на продукта са си получили парите. Ние „ощетяваме“ разпространителите, че не са ни го доставили те.
Ако си купя един багажник кренвирши директно от Сачи, те си получават парите. Ако след това се разположа до кварталната бакалия и ги раздавам безплатно на минувачите, бакалията може ли да ме съди за пропуснати ползи?
Ще кажете „Ама филмът не е кренвирш, той е изкуство“
Е да, обаче индустрията го третира според както и изнася в момента. Хем да е изкуство, хем да го продава като картофи. Е не става.
Сваля съм и ще свалям. И хич не се чувствам виновен. Да се чувстват тия на „Славейков“.
Ако продаваш чужд труд, наистина е неправилно. От филмите обаче се печели най-вече от рекламните стоки като фигурки, реклами, плакати, шапки и т.н. Приходите в кината са само част от печалбите. Тъпо е обаче да се преценя колко е добър един филм по печалбите в киното.