Може да сте срещали съобщения във вестниците, интернет новините (тук и тук) или Свежо за студента ни в щатите – Милен Николов, който бил измислил „глобална мобилна мрежа“. Става дума за мобилна ad-hoc мрежа от телефони, които комуникират един с друг за да прехвърлят данни без нуждата от телекомуникационна кула. Може да бъде сравнено с P2P мрежите, при които различни компютри си прехвърлят данни без помощта на сървър. Тук обаче е приложено на хардуерно ниво, защото реално няма физическа връзка между устройствата. Всички работят на различни операционни системи, имат различни характеристика и възможности и не всички са включени по едно и също време. Това създава големи проблеми в областта на сигурността, преноса на данни, надеждността на връзката и натоварването на индивидуални устройства.
Намерих Милен във Facebook и го попитах дали е вярно. Ето какво ми отговори:
Статията (в Стандарт) е силно преувеличена и като цяло невярна. Никой не се е допитвал изобщо до мен. В момента се опитвам да разбра как са могли да напишат такива неща. Най-вероятно ще изпратя опровержение. Но до вчера вечерта не знаех, че има публикация във вестник за мен.
Фактите са:
Софтуерни симулации на ad-hoc мрежи има от 1998: протоколите имплементирани и сравнявани най-често тогава са AODV, DSR и TORA. В последните няколко години се появяват вариации (и съответните имплементации) на AODV, които се справят с доста големи MANET (дори и сензорни). Има и няколко протокола на различен принцип. По-ефективни са базираните на научни трудове и по-малко под формата на стандарти (доколкото знам обаче се работи над стандарт и има няколко чернови на IEEE). Ще пратя връзки към по-конкретни и подробни резултати ако има интерес. Но софтуерни и реално симулации на различни типове MANET-и са вече осъществени. Мисля, че Vista дори предлага поддръжка за ad-hoc мрежа. За сега едно от най-слабите места на MANET и сигурността (от гледна точка на злонамерени атаки) и това пречи за комерсиална подкрепа. НЕ съм сигурен как (и дали) Microsoft са успели да се справят, но може и да не са – това не им пречи много по принцип да пускат продукти 🙂
Есето/трудът, който в действителност спечели наградата на Symbian на тема „Възможни пробиви в технологичните подобрения за smartphone-и“ беше озаглавена „Оползотворяване на социалната и мобилна ad-hoc мрежа за постигане на всеобща с свързаност“ и няма нищо общо с космоса 🙂 Напротив, там се разглежда обхват в подземни станции на метро (което беше споменато в статията, но в абсолютно различен контект). В статията се говори за чип, който притежавам – това е смехотворно 🙂 Едно от предимствата на решението, което се предлага в есето, е че няма задължителна нужда от специален хардуер. Като цяло единствените верни неща в статията са името ми, думата MANET, метрото в New York и в момента не се сещам за друго 🙂 Дори имената на Др. Ананд (един от професорите тук) и Момчил Кюркчиев (наистина ми е приятел и бивш състудент, който работи в Google сега) са сгрешени.
Ако ти и колети се интересувате повече за MANET и действителните приложения, които сами по себе си не са малко или маловажни (т.е. няма нужда от космически добавки), винаги може да пишете повече. Не знам в момента на какво ниво се проучват MANET в България и с каква цел.
В момента може да не работя върху патент (както пише в английската версия на статията), но се опитвам да имплементирам един малко по-различен протокол за MANET, а отделен проект е да развия и задълбоча допълнително нещата от есето за Symbian.
Стана малко дълъг отговор, но се надявам ситуацията да се е изяснила 🙂 Не ми беше много приятно, когато разбрах какво са публикували хората от Стандарт; определено си мислех, че са малко по-сериозен вестник. Можеше просто да напишат истината като ще пишат – и тя не е по-малко интересна. (и ми се иска да си мисля, че си заслужава да се напише, въпреки че не съм се обръщал към никого за това) 🙂
Само пишете ако има още въпроси. Надявам се, че не съм ви разочаровал – още не мога да си говоря по „мобилката“ в Космоса.
Изглежда това е поредното преувеличение и пример за развален телефон в медиите. Единствено technews са описали новината правилно. Повече за постижението на Милен може да намерите тук и тук.
Милен, няма какво да се учудва. Всъщност е странно, че не знае, че БГ журналистиката е под всякаква критика. Даже е по-надолу …
Иначе, успех, Милене. keep up the good work.
Всъщност грешните слухове са тръгнали от няколко англоезични сайта. Нашите само са копирали статиите като папагали без да се поразровят малко.
За мен това също се числи към непрофесионално отношение към работните задължения.
О, аз въобще не омаломажавам липсата им на професионализъм в случая. Просто заслугата не е само тяхна. Не казвам, че аз си проверявам винаги източниците много подробно, но поне нямам претенциите да се наричам журналист.
А това, че само technews.bg са публикували верен материал няма какво дани учудва. От досегашната си работа с тези хора съм с прекрасни впечатления. А Стандарт няма какво да се коментира. Във всеки брой имат по няколко статии, които могат да те разплачат от смях. Особено що се отнася до икономическа тематика… 🙂
От Дневник съм останал с добро впечатление досега. Опитват се да не взимат страна, а да представят обективни анализи на събитията. Дори когато статиите са по-насочени, то това е защото цитират някой с особено мнение. За жалост това може да се каже за много малко от родните ни медии – традиционни или не.
Да споделям… Дневник са интересна медия… те се издъниха само с „отразяването“ работата на БФБ и се набъркаха в малко нечестни игри, посредством една тяхна журналистка… Но след един гаф (на въпросната журналистка) нещата си дойдоха по местата… 🙂
Не знам за случая, но реално не може да няма гафове. Важното е как се справя медията с проблемът след това – дали взима мерки или си продължава все така. Най-лошото е, че голяма част от популярните медии играят ролята на високоплатени клюкарки с цел упражняване на натиск върху този или онзи. Истинска журналистика е останала много малко. А сензации от типа на горната валят с цел повишаване на посещаемостта, а и за пълнеж между останалите глупости.
Браво Юрукув! Само има малко грешчици в отговора от сорта на имате наместо името и подобни, ако ги изчистиш, всичко ще е супер, не че сега не е, но една идея повече супер.
На мен ми е странно, че журналисти не им е хрумнало да направят това, което аз направих малко след като чух за новината. Статията беше готова още предишния ден, но чаках да ми отговори дали да я пусна. Старая се да оправям грешките, но в бързината изпускам някои от тях. Радвам се като ми ги отбелязват.
Юруков, имам дежа ву! Мисля, че съм получавал същия коментар и преди.
Аре стига си им правил комплименти – журналисти. Гонители на сензация.
Българин измисли акумулатор който се самозарежда – това ще го има утре във вестника.
Една останка от социализма, българина измисли, това и онова и въобще всичко. Една криво разбрана национална гордост.
Не че подценявам труда на Милен де, никак дори. Но цялата ситуация ми е много забавна.
Здравейте ,господин Юруков!Прочетох в блога ви Оровержение „за глобалната мобилна мрежа“.Като автор на дописката за Милен Николов във в.“Стандарт“ приемам само малка част от критиката Ви за градивна ,но не и тоталното ,заядливо отричане. Нито съветите Ви за професионализъм.
Това не е първия случай за непотвърдени данни във вашата медия. Прочитайки съобщението във вестника ви, на всеки би му станало пределно ясно, че е буквално копирано от англоезичните сайтове. Това говори за плагиатство. Вглеждайки се по-добре човек вижда, че има много пропуски дори без да взимаме в предвид историята на Милен. „Симбиан Лимитед“ например не е водеща компания, а консорциум за развитие на операционната система Symbian. Накрая смятам, че е морално задължение на всеки журналист да не публикува непроверена информация. Вярно е, че това е просто кратка новина от тип „интересни“, но на мен проверката на информацията ми отне точно половин час. Да не говорим колко по-ценно щеше за вас да е да получите лично интервю с Милен.
В този ред на мисли не смятам, че статията ми е заядлива, а по-скоро укорителна към лошия ви подход. Представил съм аргументите си и съм ги подкрепил с примери. Това не е заяждане. Смятам, че всички посетители на този сайт ще се съгласят с мнението ми. Също така не забравяйте, че все още дължите извинение на господин Николов.
Хм, интересно…
Аз само ще вметна, че писането на запетаи по този начин:
„Това е ,хм ,едно интерсно твърдение.“
а не:
„Това е, хм, едно интерсно твърдение.“
…изглежда малко странно. Не казвам нищо, само кратко наблюдение… 🙂
Г-н Юруков,
Познавам Кръстина Маринова от година и половина. За това време се убедих, че тя е един от най – добрите журналисти не само във Варна, но и в България. След кретениите, които се изливат по неин адрес се чувствам длъжен да кажа нещо в нейна полза.
За разлика от Вас съм много добре запознат със случая на Милен Николов, както и с баща му.
Всеки има право на мнение, но заключенията, които правите разкриват само едно – нямате никаква представа от журналистика и не сте работили истински дори една седмица като такъв. В това, разбира се, няма нищо лошо. Всеки има право на мнение, колкото и злобно да звучи понякога, както във вашия случай.
Истината обаче е, че никой нямаше да знае кой е Милен Николов, ако не беше Кръстина Маринова и баща й, който разказа цялата история и явно малко я поокраси, може би от вълнение и гордост, че синът му е постигнал нещо.
Ако сте толкова печен, на какъвто се правите, свържете се бащата на Николов и го питайте защо разпространява лъжи по адрес на сина си. Звучи нелепо, но, г-н Юруков с услужливата си „бързина“, Вие правите мечешка услуга на Милен. Това обаче няма как да ви е дошло на ум, защото професионализмът ви не е стигнал до там, че да потърсите за мнение всички засегнати страни – в случая Кръстина Маринова.
Мартин Марков, бъркаш блога с вестник 😉 Видял, прочел, коментирал – това е! Или искате да кажете, че блоговете са вече на една нога с вестниците 😉
Очевидно не познавам Кръстина Маринова и не се занимавам с журналистика. Не мога да съдя за цялата и професионална кариера по една статия и не го правя. Изказвам мнение единствено и само за това едно съобщение и дори ако забележите по-горе, въобще не го правя като лична нападка към нея, а по-скоро като критика към една тенденция в цялата ни журналистика. Не знам откъде г-жа Маринова се е сдобила с информацията, но както споменах, текста напомня страшно на буквален превод на няколко почти еднакви поста от англоезичната блогосфера. Информацията за объркването имам от Милен. Той беше страшно учуден, че такава информация е излязла в Стандарт и няколко дни по-късно не беше дори чувал за това. Въз основа на тези факти си изкарах изводите, които описах в предишния ми коментар.
В тази връзка, щом аз не съм журналист и думите ми нямат такава тежест, значи мнението ми не би трябвало да има чак такова значение за г-жа Маринова. От това следва и че отговорността ми за проверка на източниците е много по-малка от тази на един журналист. Това разбира се, ако един блогър не може да бъде сравнен с журналист.
Абе супер лицемерна история – значи набедената пишман журналистка не е потърсила Милен Николов за коментар, и въпреки това си е публикувала бозата … обаче виждаш ли, Боян преди да посмее да пише за тази излъгация в Стандарт, трябвало да потърси мнението на „всички засегнати страни“ – демек г-жа Маринова.
Значи „професионалистите“ не проверяват информацията, а пък блогърите – да търсят мнението на всички засегнати страни. И после хайде с позите „кви сте вий дъ ни критикувати, няа дъ ни казвъти ко е пруфесиуналисм“ 😉
И за капак на цялата нелепа история – разбирете ли, не била виновна авторката на материала, ами бащата на момчето я бил подвел?! Ами да си опича акъла и да провери достоверността на това, което ще публикува поне от още едно място! Ако въобще е достоверна тази версия с преувеличенията на бащата, така например по същия начин някоя майка може утре да се похвали, че нейната дъщеря е намерила ваксина слещу някоя коварна болест – и какво, пак ли жадния за евтини сензации Стандарт ще я публикува !? Шибана мръсна глупост.
А това с „мобилката“ ме разби! Не разбирам защо вестниците продължават да го правят това – да пишат с разни измислени и тъповати псевдо-термини и квази-чуждици ?!
Съгласен съм с Калоян, но аз бих се изразил с по-меко 🙂
Аз винаги си мислех, че тези статии в Стандарт са просто платени, но понякога явно и така като „услуга“ ги пишат.
На мен ми е интересно какво има да каже г-жа Маринова за последния ми коментар (номер 17). Знам, че е абонирана за известия по темата, затова ще очаквам отговора й.
Дайте да се спрем моля! Тук някакъв спор се заформи ама за какво ли…? Какво си мерите вие? Май за друго ставаше въпрос- за едно момче, което нещо е постигнало не само за негово добро.
Разбирате ли за какви незначителни неща спорите, а в същото време как загърбихте същността? Нормално е Technews да отразят информацията правилно, защото явно са обърнали внимание на самата новина, докато вие, извинявайте, нещо делите помежду си на чужд гръб. За какво са медиите- да популяризират някаква истина. Това е. Истината е че имаме голямо признание за една новаторска идея и това е отразено във вашите медии, слава Богу, положително от всички, т.е. горната статия не е опровержение, а научно доуточнение, необходимо за професионалистите. А за нас тя е същото както написаното в масовите печатни издания.
Вие тук навлизате в медийни кавги като нагло въвличате и Милен Николов. Помислете малко. Това не ви е „Левски и ЦСКА“. Край с глупостите.
Цеко, грешиш много по два пункта. Първо, написаното от мен и от Technews няма нищо общо с това, което Стандарт са публикували. Тук не става дума за специализирани знания, а изказване, че Милен бил създал чип и измислил мобилен интернет за космоса. Постоянно повтарям, че това което е направил въобще не е малко и определено си заслужава да се разпространи, но горните твърдения са художествена измислица.
И тук стигаме до втората точка – доколко имат задължение журналистите да проверяват информацията, която публикуват. В случая такава проверка е нямало. Според журналистическата етика това е погрешно. Вярно е, че тук става дума за малък пример, но принципа е ясен и виждаме примери за него всеки ден. В същото време моето изказване по въпроса предизвика остри реплики от страна на г-жа Маринова. В един момент се повдига правилно малко по-дълбокия въпрос дали ние блогърите имаме същите задължения като журналистите. Изглежда точно заради тази част от коментарите г-жа Маринова и Мартин Марков не са отговорили на въпросите ни с Калоян.
Не въвличаме Милен в нищо. Неправилно публикуваната информация и моя коментар по случая щяха да останат незабелязани, ако не се беше включила авторката на статията. Това предизвика у мен желание да изясним позициите си, за да не останат лоши чувства.
Охооо, какви дебати имало тук:) Здравейте на всички! Винаги ми е било инересно, когато хората започват почти истерично да обвиняват медиите, в частност-вестник „Стандарт“ и конкретно- Кръстина Маринова за 2/3 от бедите на Земята. Говорих с Криси, влязох тук и се надявам да те чета и друг път, Боби (дано да не възразяваш, че те наричам така). Истината е, че когато чуеш нещо читаво, което става за новина-просто ти се приисква да го напишеш на фона на всички безобразия в България. В случая Криси, която ми е приятелка от 10 години, първо е говорила с бащата на момчето-иноватор. Родителският повод за гордост е и също причина за статията-не „копнатото“ от други сайтове. Ок. Има неточности. Но ако Милен, научавайки от теб за статията, беше потърсил Кръстина в google, тутакси щеше да се свърже с нея. Също така, тя самата би имала желание да направи цяла страница интервю с него. Или пък очерк. Всички сме във фейса…Би имала, защото след толкова „градивна“ критика и за 500Е хонорар аз лично бих се замислила. Всъщност ти се отщява. Но не осребряването на редовете е най-важното. Та…журналистите сме най-атакуемото племе. Заставаме с име, с редакция, съдят ни на всеки километър за всяка офшорка или балканска далавера, която сме разкрили…Бързаме много, състезавайки се един с друг, но първо сме хора. Криси е един от най-свестните, които познавам. И затова реагирам емоционално, но приятелски. Тя се е зарадвала първо като човек. После съвсем журналистически е написала всичко, което е научила като факти от бащата на призьора. Един доста сериозен източник, предвид естеството на дописката. Сигурно и той като се е чул със сина си е споменал за статията. Жалкото в случая е, че сте направили от мухата слон. Вдигна ти се рейтинга на блога-поддържай го:))). Но намери сили и се извини на Криси за тона и постовете. Ако искаш, така ще спечелиш 2-ма нови приятели-мен и нея. Защото е писала със сърце. И едно уточнение-„Стандарт“ не е специализирано издание за технически иновации. Ако искаме нашите читатели да ни разбират, като всички колеги от другите издания, трябва да „превеждаме“ на разбираем език новините от подобен характер. Ако „преводите“ са неточни, може да пуснем корекция. И ще ти дам нагледен пример: Би ли попитал трима на опашката на Пикадили, какво означава „опитвам се да имплементирам един малко по-различен протокол за MANET, а отделен проект е да развия и задълбоча допълнително нещата от есето за Symbian“?! Тези трима са потенциалните читатели, които трябва да го разберат. И им го обясни на първобитен IT език:))). Сърдечни поздрави на Милен и теб! Готини сте като Криси. Sorry за дългия пост и довиждане във фейса!
Тук някой много се е взел на сериозно… Журналистиката в България през последните години е на трагично ниво. В-к Стандарт пък е от години известен с някои доста, да ги наречем дипломатично „спорни“ материали… 🙂
В случая авторът на блога е аргументирал отлично позицията си и дори демонстрира високо ниво на джентълменско отношение. 😉 В отговор се изредиха приятели на авторката, за да я защитават. А истината е проста – тя е действала непрофесионално. Защо – Юруков е обяснил отлично.
Истината е, че масовата част от журналистите днес проявяват висока степен на некомпетентност. Примери за това много…
И вместо типично по български да се прави комичен опит за „мини-кризисен PR“, по-добре въпросната журналистка да си направи съответните изводи и следващият път да действа по-професионално. 🙂
Ивчо, дъщеря ми е в шести клас и пише по-правилно пълен и непълен член, но това не е обект на коментар тук. Ако исках да правя “мини-кризисен PR”, щях да постъпя по коренно различен начин-уверявам те. Предполагам, че всички заинтересувани от „темата“ са разбрали, че всъщност съм колега на Кръстина Маринова. Така дискутираната Маринова почти измести същността на дискусията. А именно, че българин е идеен носител на откритие в областта на комуникациите. Всичко останало е „търсене на под вола теле“. И като един некомпетентен журналист, може ли да те попитам, например, как да се добера до неоспорими факти, че значима партийна централа е финансирала свое национално събитие чрез средства от оперативна програма на ЕС?! Можеш да ми дадеш съвети и на email. Защото ако напиша и ред без писмени доказателства-утре ще съм в СРС. Бъди конкретен. И коректен. А въпросната журналистка вече си е направила съответните изводи. Аз също. Учил си малко правопис в училище, твърде лесно се отчайваш от несполуки, липсва ти подкрепата на семейството, трудно се идетнифицираш със средата си, следваш правилата по принуда, гониш лидерски позиции, но много рядко успяваш да ги завоюваш. Всъщност, твърде често избягваш „екзистенц минимум-а“ като тема, защото ти е присъщ за доста ресори. Извини ме за острия тон, но малко се афектирах от горния ти пост. С пожелание за много по-добри поводи за срещи: Б.В.
Абсолютно точен профил! Страхотна аргументация! Респект! 🙂
Да си призная съм впечатлен от коментара на Биляна. Извинявам се на Кръстина, ако съм я обидил с изказванията си. Както казах по-горе, те се базират само на една статия. Макар че тя да е силно преувеличена, отчитам че намеренията й са били добри и ги смятам за похвални. Дори бих й предложил услугите си в случай на бъдеща информация на подобна тематика. Просто да ми прати кратък мейл и ще кажа дали е правдоподобна и къде има достоверни източници. Както Биляна спомена, Стандарт не е специализирано издание и журналистите там нямат технически знания, затова аз мога да бъда полезен с моите. Обещавам да не се възползвам от споделената информация.
Наистина се отклонихме от основната тема и причините са две. Първата е, че българите някак сме загубили вяра в родните медии и журналисти. Има многобройни примери за поръчкови статии и открити очернящи кампании в не един или два масови вестника или телевизии. Сред тези отрицателни примери някак се губят примерите за добрите журналисти и това, което някои от тях правят. Стига само един лош слух и всичко добро изчезва.
Втората причина е типична за нас – блогърите. Ние искаме малко или много да ни идентифицират като журналисти. Малко от нас обаче знаят какви са правата и задълженията на последните. За някой блогъри обаче рисковете са същите поради известността им и това е проблем на действителността в България. Затова мисля, че мястото на т.н. „обществени тайни“, които са твърде опасни за публикуване, е точно в Блогосферата. Заради липсата й на организация, контрол и отговорност, но за сметка на това – добрата анонимност и широката публичност, в нея могат да се намерят някой от най-интересните новини, които не стигат до вестниците по причините, за които Биляна намекна. Знам какво стана с Опасните, но не може да го приложат на толкова голям мащаб и то особено като някои от нас сме в чужбина.
Във връзка с последния абзац имам един въпрос: Има ли някакъв процес на акредитация на журналистите и какви са условията? В Германия последните имат специални карти и идентификационни номера.
Колеги-блогъри, търсех само разбиране-не респект. Благодаря сърдечно! По-важното е, че се срещат хора, които гледат в една посока. Защото не само като журналист, но и като гражданин на тази държава ми е писнало от лустросаната фраза „последици от прехода“. А тя включва политическите чадъри, журналистическия слугинаж с поръчковите материали, мутренското поведение на полицаи, деградацията в българското училище, престъпните схеми за донорство с участие на мастити лекари…Списъкът е кошмарен. Блоговете и още повече анонимните форуми са мястото, където „се изпуска парата“. В същото време, блогосферата у нас все още не се приема като фактор, за разлика от САЩ, например. Ако погледнем последния пост на Иво в неговия блог, ще видим един прекрасен материал за ченгето, на което не му дреме от нищо. Преди три месеца имах подобен случай, но с полицейски шеф, който паркира напреко на пешеходна пътека и отиде да порита футбол на ученическа площадка. Снимах го. С колеги публикувахме снимките във вестниците и в блогове си. Наказаха го с глоба за неправилно паркиране. Още ме спират хора, които ме поздравяват за смелостта. Точно-смелостта?! Все едно, че съм спасила от отвличане самолет с 250 деца на борда. Честно, неудобно ми е и да го давам дори за пример. Страх, безразличие и разделение също са форми, които подхранват „последиците от прехода“. Репресивната система все още съществува и точно блоговете приемам за нейни сериозни опоненти. В същото време е много удобно те да не се зачитат или поне да се маркират с „айде сега, то… там в интернет, всичко може да пише“. Verba volant, scripta manent! Ето защо няма да се откажем да пишем. Нито вие, нито аз.
Що се отнася до акредитацията на журналистите-всяка медия издава карти на своите репортери. Отделно се правят специални акредитации за достъп до отделни институции или събития. Единен национален регистър на действащите журналисти обаче няма. Няма и организация, която да обединява съсловието. Съществуват една дузина сдружения-всяко за себе си. Знам, че навремето СБЖ е изпълнявало тази функция. След 1989 година тя е „затихваща“. Последица от прехода:).
Предпочитам обаче да мисля, че чашата е наполовина пълна:). Надявам се и вие. Просто вярвам, че след един период от време, при пост като този на Иво, МВР ще се самосезира и ще направи необходимите проверки. И за тази промяна в мисленето ще са причина точно блогърите. Хубав ден на всички и много интересни случки със знак“+“! Б.В.
Хората вече са претръпнали от такива случаи на наглост и от разните престъпни схеми. До скоро вървеше лафа „Могъл-взел“, но виждам, че българите все повече започват да им писва и да заемат позиция по въпроса. Може да е от камбанарията, на която съм, може да е от обкръжението ми, но ми се ще да си мисля, че е масово явление в България. Проблемът е точно безнаказаността. Вярвам, че ако се дават все повече конкретни примери за такива престъпни сделки и нагли посегателства, хората ще започнат да упражняват по-голям натиск. Ако в Германия върху полицията нямаше обществен контрол, сигурно щяха да върнат лагерите и да сложат нашийници с чипове на всички. Не можем да разчитаме на доблестта и самоотвержеността на никой – просто въжето трябва да е достатъчно късо. Трябва обаче да погледнем и обратната история – на полицията и прокуратурата, където има същите явления, както в журналистиката – няколко червиви ябълки създават лош имидж за останалите, а политическата среда, в която работят, спъва разработките на останалите.
Нещата наистина са по-сложни от простото „тия са маскари“. Мисля си, че със взаимодействие между блогърите и журналистите ще може поне да се тръгне в правилната посока.
В Стандарт e излязла статия от същата авторка, май този път отговаря на истината:
Ние се изяснихме с авторката какъв е бил проблема. Просто недоразумение.