Основните постулати в главите ни

Съществуват основни неща, които всички възприемаме за естествени и нормални – родителите се грижат за децата си, цивилизациите оставят следи, един народ е един етнос, бирата е кофти, когато е топла. Това са все неща, които ни идват по подразбиране и нямаме нужда да ги доказваме. Събираме ги растейки от средата около нас. Това са нашите постулати на живота.

Вчера гледах един документален филм за древните финикийци. Бяха тръгнали по две нишки и се опитваха да разберат кой е този народ всъщност. Обсъждаха колко са били напред технологично, колко много са пътували и колко са били малобройни. В един момент стана дума за странен ритуал, който са имали преди хиляди години – младите булки трябвало поне веднъж да спят с чужденец. Във филма посочваха това като едва ли не варварство и непростимо вмешателство в личната свобода на жените.

Преди малко пък гледах следната лекция на Джаред Даймънд на тема „Защо обществата рухват„. Малко преди втората минута, той нарича Югославия „едно общество“, което се е сринало. Имайте в предвид, че в лекцията думата общество се взима в смисълът на цивилизация, култура и народност. Той няма в предвид общество като политическо такова.

В тези два примера аз видях нещо общо – разликата във времето и географското положение, а от там и културните различия, предразполагат за разлика в постулатите. Така съвсем сериозни хора си вадят привидно логични изводи. В първия случай се възприема за варварство една съвсем не рядка практика по онова време на разнообразяване на генетичния фон на племето с чужд материал. От днешна гледна точка не можем да си представим, че светът е бил толкова рядко населен и че в един момент всички в племето се оказвали преки роднини. Във втория пример пък въпросния лектор възприема Югославия като една култура, народност и въобще единица, само защото е една държава. Всеки на Балканите може много лесно да опровергае това, просто защото виждаме нещата различно.

Аз вярвам в универсалната истина. Това е истина, която независимо от гледната точка, звучи по един и същи начин. Науката се старае максимално да се доближи до универсалната истина и затова има толкова сложен процес на доказване и потвърждаване. В повечето обществени дела обаче този метод е неприложим. Ако прочета за някое събитие, аз го пречупвам през моите възприятия за света, през това, което ме е научило обществото да мисля. Нещо повече – информацията идва до мен вече пречупена през лещата на медиите, свидетелите и ако щете – блогърите. Така аз се налага да пресея правдоподобното и да преценя как точно са били изкривени фактите. В повечето случаи обаче хората не си правят труда.

Проблемът с липсата на универсални постулати ме занимава не само заради взаимоотношенията между хората и новините. Те са важни, защото въз основа на тях взимаме важни решения, които заедно ще спасят и ще унищожат живота ни. Всички тези неща обаче са на момента. В по-дългосрочен план остава само историята и знанието. Ние не получаваме чисто знание, а интерпретация. Тъй като малко неща могат да се опишат с формули, повечето знания се научават от свободен текст. Както знаем обаче, интерпретацията зависи от основните постулати, а тези на пишещия може да са различни от тези на четящия. Това е все едно да пишат на различен език, но с една и съща азбука.

В науката за мениджмънт на знанието се разучава точно генерирането, организирането и съхранението на знание. Семантичните технологии от своя страна позволяват да се състави един вид логически речник за постулатите ни. Примерно: ако едно нещо е баща, значи е мъж и има дете; предварително обаче трябва да сме посочили, че мъж е човек, че човек с дете е родител и че родител, който е мъж е баща. Всичко това може да бъде описано абстрактно в компютър, който после взима моделът на знанието (или онтология) и дигитално обръща данните в друг модел. Така може автоматично да се прехвърлят знания между две групи хора с различни постулати. За целта трябва просто един човек с компютър и мишка за да разработи моделът веднъж.

И тук аз виждам същия проблем – как въпросния човек (или организация, както се случва най-често), ще опише правилно моделът, щом самият той е затворен в собствените си постулати? Можем ли въобще да открием универсалните постулати? Дали това ще е бленуваната теория на всичкото или просто основни правила за обществото на хората, които ще са толкова общи, че ще обхващат всички общества, които са били и които ще бъдат? Съществува ли въобще такова нещо?

Та такива неща си мисля, като седна пред телевизора…

10 коментара

  1. туй дето си го описал, се нарича релативизъм и е отдавна известна философска идея (на която аз и всеки мислещ човек по света, сме отдавна привърженици).

  2. туй дето си го описал, се нарича релативизъм и е отдавна известна философска идея (на която аз и всеки мислещ човек по света, сме отдавна привърженици).

    според това виждане, човекът е мярка за всички неща, поради което всичко може да бъде възприемано от хората само през призмата на тяхната култура и възгледи за света. това предполага, че велика и фундаментална световна Истина и Красота не съществуват и аз лично, нагледал се на интернет глупости, просто категоризирам като безсмислен всеки текст, в който тия термини са с главна буква.

    ако търсиш нещо, което е тотално противоположно с твоите (и моите) възгледи по въпроса, което е толкова същностно погрешно, че направо не знам от къде да започна да го оборвам, виж това:

  3. Много хубаво и интелигентно разсъждение! Основата трябва да се постави с една качествена обща култура и достатъчно умствен капацитет в детска и младежка вързаст, за да може човек да преценява самостоятелно. Еднаква истина няма според мен, и никога няма да има. Това му е интересно 🙂

  4. @Illa – ами да – малко е шантаво, но лесно си намирам компания. Дървените философи сме много. 😉

    @Longanlon – Да си призная ме заболяха очите докато го прочета до края. Тук не мисля, че говорим за различия в мненията, а за тотално хаотични мисли от другата страна.

    Въобще не се съмнявам, че някой е открил топлата вода преди мен. По същия този принцип на релативизма, аз пречупвам тези идеи според собствените си цели. Всъщност точно това беше част от дискусията на един workshop, който беше днес – как различни екипи и хора да работят заедно за да изградят обща система от знания в контекста на различните култури и индивидуални схващания. Краткия отговор е, че не може. Дългия ще го има в дълга статия след месец.

    Не съм съгласен обаче, че няма универсална истина. С риска, да навлезем във философски спор, мисля, че ако следваме прогреса на научните теории, стигаме до извода, че всички ще се съберат най-накрая в някаква супер теория, която ще обяснява всичко. Учените отдавна бленуват за въпросната теория и е спорно дали съществува, но аз съм неин върл привърженик. Също така смятам, че идеята, че вселената се моделира според това, какво вярваме за нея, е абсолютна глупост.

  5. И аз съм тези дървени философи 🙂 Учудих се на „пред телевизора“, защото аз на практика телевизия не гледам 🙂
    ––
    Ако ми позволиш, ще ти обърна внимание на една подробност. Обективните закони на Вселената са едно, а възприемането им от човека е нещо друго. Лонгалон би казал, че може би съм агностик (от тези, които смятат, че човек не е способен да познае същността на нещата), но не е съвсем така. Може и да е възможно абсолютното познание така, както ти го разбираш – като изработване на цялостна теория, обясняваща всичко. Но аз няма съм жива да я видя, това е сигурно 🙂
    Впрочем, казват, че Слотердейк (съвременен немски философ) е по-скоро писател, отколкото философ, но аз съм склонна да смятам, че неговата теория за сферите (на този етап) дава доста прилично обяснение на въпроса защо има много истини и защо повечето от тях са верни.

  6. Не съм запознат със Слотердейк и ще потърся информация. Смятам обаче, че е невъзможно на този етап един човек да опознае цялото знание на света. Физически най-вероятно е възможно, защото мозъците ни са страшно сложно нещо. Психически обаче никой няма да издържи. Също така социалната обстановка и средата, в която живеем не представя на децата възможността са ранно духовно извисяване (каквото и да означава това), както и достатъчно висши концепции, над които да градят нататъшното си развитие.

    В моите очи това е нещо като математиката – когато до пълнолетието си учиш само събиране и изваждане (както е било през възраждането), почти невъзможно е да изучиш висша математика и нагоре до края на живота си. Ако обаче си минал интегралите и са ти вързани правилно жиците в главата, може да стигнеш доста далеч.

  7. Е, не е само до обучение, защото не на всеки са му вързани правилно жиците 🙂
    Накратко тезата на Слотердейк е такава: няма един свят, има много светове. Т.е. не физически, а в главата на всеки човек има някакъв свят, който си е само там. Като срещне друг човек, все едно се срещат два свята и си взаимодействат, променят се един друг. Т.е. променят се представите за света на тези двама души. И така – безкраен брой пъти в живота на човека.
    Ужасно примитивно представям теорията на Слотердейк, но струва ми се, че това е нещо като твоите постулати, за които пишеш в поста си. И по някакъв начин онагледява релативизма, за който говори Лонгалон.

  8. Смятам че съществува универсална истина. Представям си я като върха на пирамида и всяко по-долно ниво съдържа частните случаи на законите от горното ниво. Дали тази универсална истина е достижима за нас – мисля, че не. Мисля, че човечеството е доста близо до основата на тази пирамида. И това не е въпрос на възможности на мозъка, а на „достъп до информационните потоци“. Аз не съм информатик, но ще се опитам да направя аналогия с компютрите. Може да имаш много мощен компютър, но да нямаш програмата или да не можеш да я ползваш добре.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.