Това е в отговор на коментара на эжогщ на тази статия. Ако беше си дал и името щеше да е по-добре. Стана твърде дълго за коментар, а и не се отнася само за него. Затова и го пиша отделно.
Ти си избягал от България, от действителността тук. Отишъл си да учиш някъде другаде, работиш там, задомил си се и живееш свой си живот далеч от България. Не мога и не искам да те съдя. Разбирам защо си го направил, но това не означава, че аз бих тръгнал по този път. Движа с хора като теб и затова разбирам. И аз уча в чужбина, но изглежда мотивите ми за това са тотално различни от твоите.
Ти си продукт на своето поколение – озлобено и отчуждено. Не разбираш защо някой би останал в България и би градил нещо във враждебна среда. Не разбираш, защо някой би тръгнал по труден път вместо да избере най-малкото съпротивление. Ти си избрал лесното. И не ми обяснявай през колко трудности си минал, защото и аз съм бил там. Трудностите са произтичали от теб самия и като си се нагодил, всичко си е дошло на мястото.
Отчасти затова проклинаш България. Мислиш си, че проблемите, които си имал с аклиматизацията произтичат от това колко сме примитивни. Мислиш си, че в България никой не хае, никой няма цел и никой не действа да се подобрят нещата. В същото време си наясно, че представите ти за България са остарели, но не може да не си прав. Злобата остава дори и вече да не е провокирана.
Казваш, че псуваш институциите, че не те търсят. Защо да те търсят? Ти си се отказал от България. Както каза вече не се идентифицираш с нищо българско. Паспорта е книжка за оцветяване, която ти носи повече неприятности, отколкото отворени врати. Най-вероятно го чувстваш като камък на шията и затова продължаваш да псуваш България.
А може би не е точно така. Имаш много общо. Останал ти е характера, негативизма, желанието за далавера, добрите и лошите спомени. Навярно на времето си се възхищавал на западняците колко имат и какво правят. Сега обаче си малко разочарован, защото са просто хора и то въобще не по-различни от нас. Чувстваш се чужд там където живееш. Не си изградил системата, а само се възползваш от нея. Колкото и да си се адаптирал, в личните отношения хората виждат и очакват нещо различно от теб, защото си от друга култура. Това те дразни и подхранва още повече гневът ти.
В крайна сметка не си толкова отчужден. Това, че не се разбираш с никой е проблем вътре в теб, а не в нас. Това, че не се идентифицираш с нищо българско е твой избор. Фактът обаче, че още пишеш на кирилица и четеш български блогове означава, че не си се откъснал от всичко българско. Не си забравил езика. Паспортът не е единствената ти връзка. Според мен има още надежда поне да си оправиш мнението за нас. Най-малкото, защото и ти търсиш това.
Накрая ме извини за анализа и ако съм те обидил, но ти го провокира.
[tags]отказване, българското, българия, емигранти, чужбина[/tags]
Zdravei, popadnah na vachata discussia po povod balgarskata prinadlegnost i iskah da te pozdravia za otgovora. Na sto prozenta sam saglasna s napisanoto ot teb. Jiviala sam mnogo godini izvan Balgaria, sega otnovo sam tuk, ne vsichko mi haresva, no nikoga ne sam se chuvstvala chujda na stranata si. Smiatam che vseki ima pravo da izbere kade i kak chte jivee, stiga da ima tazi vazmojnost. Nai lesno e da se otrechech ot minaloto si, zachtoto ne se gordech s nego, po trudno e da jiveech taka, che nikoga da ne se sramuvach za tova otkade idvach. I da vsemech nai dobroto ot vsiaka situazia, strana ili kultura.
Pozdravi
За да защитаваш примитивното българско, от което хората бягат, е нужно само едно. Да не го познаваш.
Тук дължа едно пояснение, за да не обидя някой. В началото казвам, че движа с хора като въпросният човек. Имам в предвид такива, които искат да останат да работят и живеят извън България, а не такива, които порицават всичко българско. Тук се взима в предвид само тази характеристика.
Използвах „примитивни“ с ирония. Не смятам, че сме примитивни, точно обратното. Определението е дадено през очите на опонента ми.
Ти си избягал от България, от действителността тук.
*Грешка, но имаш право да мислиш така.
Отишъл си да учиш някъде другаде, работиш там, задомил си се и живееш свой си живот далеч от България.
*Не учих в бг таман три години преди да изляза.
Излязох да празнувам Коледа.
Нещо ме трасна по главата и почнаха въпроси. Нямаха отговор в бг.
Останах да им дам отговор.
Но имаш право да мислиш, както намериш за добре.
Не мога и не искам да те съдя.
*Добре е, че го разбираш въпреки ината си да погледнеш от при мен.
Разбирам защо си го направил, но това не означава, че аз бих тръгнал по този път.
* не е вярно че разбираш, но дефинираш непознатото както ти изнася.
Движа с хора като теб и затова разбирам. И аз уча в чужбина, но изглежда мотивите ми за това са тотално различни от твоите.
*Това не е сигурно, но имаш право на мнение.
Ти си продукт на своето поколение – озлобено и отчуждено.
*Моето поколение не е озлобено или отчуждено. Има повече избори.
Не разнасяй присъди, ще те настигнат.
Не разбираш защо някой би останал в България и би градил нещо във враждебна среда.
* Не разбирам защо българите от твоето поколение не учат, където има познания и не работят където има пари.
Не разбираш, защо някой би тръгнал по труден път вместо да избере най-малкото съпротивление.
* Най-малкото съпротивление не е да не познаваш света навън. Точно обратното.
Ти си избрал лесното. И не ми обяснявай през колко трудности си минал, защото и аз съм бил там.
* Не виждам нито да си завършил, нито да си семеен, нито да плащаш ипотека..в какъв смисъл си ТАМ ? Географски ?
Трудностите са произтичали от теб самия и като си се нагодил, всичко си е дошло на мястото.
* Всъщност трудността бе България. Като престанах да се връщъм, мислено дори, трудното приключи.
Отчасти затова проклинаш България.
* Това е силна дума, но за съдник – става.
Казах че не ми трябва националния паспорт. И мечтая с него да ми се махне и гражданството по канализацията. Тия свободни интерпретации си ги пази за компанията.
Мислиш си, че проблемите, които си имал с аклиматизацията произтичат от това колко сме примитивни.
* Единственият проблем бе езиковият. С климата се нагодихме първия месец. Има и шепа приятели – малко, но мога да им звънна както на никой българин.
Мислиш си, че в България никой не хае, никой няма цел и никой не действа да се подобрят нещата.
* Това са свободни съчинения и не мога да коментирам от кой пръст ги изсмука.
В същото време си наясно, че представите ти за България са остарели, но не може да не си прав. Злобата остава дори и вече да не е провокирана.
* Карах Коледа със семейството тук. В събота си заминаха. Да, във вторник инфото ми е много остаряло. Смешник си ти, Бояне.
Казваш, че псуваш институциите, че не те търсят. Защо да те търсят?
* Казах че не ме търсят, но не че ги псувам.
Пак си позволяваш да ме интерпретираш с емоции. Хубаво.
Ти си се отказал от България.
* Остава да се откажа. Прави ми проблеми по границите.
Както каза вече не се идентифицираш с нищо българско.
* Така се случи. Нямаше отговори на въпросите ми. Но нека ти напомня, че се гордея с мъртви българи.
Паспорта е книжка за оцветяване, която ти носи повече неприятности, отколкото отворени врати. Най-вероятно го чувстваш като камък на шията и затова продължаваш да псуваш България.
* Макар че езиците ми са три пъти колкото твоите и принципно мога да псувам, не го правя. Не е някак редно за една дама да псува.
Иначе дотук щях да ти отсвиря „анализа“
А може би не е точно така. Имаш много общо. Останал ти е характера, негативизма, желанието за далавера, добрите и лошите спомени.
* Утре ще мина да го прочета пак тоя ред, щото си депресирах котката от смях. честно.
Навярно на времето си се възхищавал на западняците колко имат и какво правят.
* Дори не подозирах за съществуването им. Живеех с Мурзилка, ходех с пионерска връзка и правех всичко, което се очакваше от мен.
Сега обаче си малко разочарован, защото са просто хора и то въобще не по-различни от нас. Чувстваш се чужд там където живееш.
* Вече ми е късно за чуждост, щото..много са връзките – и като среда, и като подготовка, и като начин на разсъждения…
Не си изградил системата, а само се възползваш от нея.
* Това е пропаганда. системата работи, щото съм тук, щото ръцете ми и главата ми са тук. без мен и такива като мен, без моите идеи системата не може да оцелее или се придвижи напред.
жалко е, че не си бил в моите обуща поне за миг през живота си. но не ти се сърдя.
Колкото и да си се адаптирал, в личните отношения хората виждат и очакват нещо различно от теб, защото си от друга култура. Това те дразни и подхранва още повече гневът ти.
* това са доста освободени от истина редове..направо и директно са лъжи. Аз не крия идентичността и културата си, но както казах не се определям с кисело зеле, шкембе чорба или баница.
В крайна сметка не си толкова отчужден. Това, че не се разбираш с никой е проблем вътре в теб, а не в нас.
* Кои бяхте вие ? Неотчуждените ? Безкритичните ? Съгласните ? Я ми припомни ?
Това, че не се идентифицираш с нищо българско е твой избор.
* Само с мъртвите, щото сред живите – ми..нищо.
Фактът обаче, че още пишеш на кирилица и четеш български блогове означава, че не си се откъснал от всичко българско.
* Я ми кажи още нещо за мен, дето не знам
Не си забравил езика. Паспортът не е единствената ти връзка. Според мен има още надежда поне да си оправиш мнението за нас. Най-малкото, защото и ти търсиш това.
* Търся диалог..на какъв език го търся е доста различно. Както се събудя.
Накрая ме извини за анализа и ако съм те обидил, но ти го провокира.
* Разбрах, че си провокиран. Отговорих ти на супата. Избягвай теми като супата, ако отговорите трябва да ти харесват.
В първият ти коментар видях познат модел на поведение, типичен за емигранта. Не съм психолог по професия, но точно това съм го виждал. Затова написах какво мисля по въпроса. Не те съдя и нямам право. Всеки прави каквото си иска. Все пак трябва да ти кажа, че последният ти коментар само потвърждава думите ми.
Такива като Ежогщ вечно ще бягат и вечно ще се връщат към това от което бягат. През цялото време тръбят колко са щастливи, че са загърбили България, а самото им поведение показва обратното. Тъжна история. Дърво без корен, дето има една българска приказка.
Това не променя факта, че пишеш супи в личния си блог.
което си е ок, ако не беше скучен.
Твой си е проблема.
Кво ме бърка мен, че ще прекараш живота си като бъркаш супи, скучен тип ?
Пиши пак, аз пак ще коментирам – може нещо да се промени.
И иди гледай Баклава.
После ще си говорим кво е българин и за кво не става
Ако това да обичаш живота във всичките му форми е щастие, да – аз съм един много щастлив човек. Общувам с щастливи хора.
Геноцидът на деца в бг, разстрела на хора по софийските улици и всяческото физическо и психическо унищожение ме натъжава.
Ако това ти е бг корена, мерси. Искам да съм щастлив човек.
но е трудно да го обясня на някой, за който корена е българското..като влечугите. И те прекарват в корени цял живот.
Ако блогът ми е случен, защо го четеш толкова често? 🙂
Голяма част от коментарите ти са несвързани. Пример:
Как трябва да отговоря на това?
Що се отнася до Баклава, тепърва ще се разследва дали ония снимал педофилски сцени и защо. Че има мизерия – има. Че държавата нехае – вярно е. Че тези домове оцеляват единствено от щедрите дарения на доблестни българи – също.
Но да направиш филм по сценарии, в който да караш децата да се опипват и да играят някаква роля е не само неморално, но и подсъдимо. А още по-неморално е после да наречеш този филм документален и да го разнасяш като истина. Това ми напомня на онзи репортаж на гръцки журналисти, които платили на беден циганин да се представи пред „скрита“ камера за местен мафиот. По време на „журналистическото разследване“ онзи обяснява надлъж и на нашир за всичките си престъпни схеми от наркотиците до трафика на органи. Дадоха добър пример за израза „съшито с бели конци“.
Spezialno kam lichnostta-choveka-majat/jenata , koiato ne se predstavia -Ne moga da razbera zachto tolkova se draznich che ne sme saglasni s teb -razlichni mnenia vinagi chte ima, a tova che se nervich srechtu nacheto, samo pokazva slabostta na tvoiata posizia.
Аз също уча в чужбина. Не мога да кажа че има само една или две причини за да съм тук…те са много. Сигурна съм, че при всеки тези причини са различни и трудно биха били разбрани от друг човек.
Неприятно е да се откъснеш от родното физически, а още по-болезнено е психически. Дори и миналото (в Родината) да е било противно, то все пак е част от теб, от това което си като личност; то те е изградило. Няма какво да мразиш или от какво да бягаш.. ако има, е от самия себе си и неспособността ти да живееш в настоящето с цел бъдеще.
Естествено, една от причините поради които аз съм тук е защото не харесвам някои аспекти на живота в България. Най –вече не харесвам управлението ни (политически партии, органи на властта… и медиите!) Всеки ден се чудя как приятелите ми и роднините ми оцеляват и издържат в тази среда. Ежедневието в България е много трудно и напрегнато. Много хора са загубили вяра и желание да помагат на други, защото в този живот освен грижи друго не са получили. Предполагам оттам идва и вълната негативизъм, която е заляла обществото ни. Въпреки това, аз познавам и съм чувала за много умни, забавни, качествени и силни хора, които се борят с онази реалност. Поклон пред тях. Именно те, както и личности като Левски, Ботев, Йовков са хората, за които мисля когато слушам химна, заради които с гордост казвам че съм българка. Най-голямото ми желание е след като завърша да се върна в България, като част от обновено, по-спокойно общество, което гради бъдещето си към сигурност. Пожелавам го на всички ни!
* Моля, извинете всякакви пунктуационни грешки =)
Нещата ще се оправят. Трябват ни няколко солидни успеха и постоянност за да върнат вярата у хората.