Пресоциализиране – започва да ми писва

Сега сме Сряда. Мислех да изчакам до края на седмицата, но вече става прекалено. В последните 72 часа съм получил общо 56 мейла с покани да се включа в различни социални мрежи. Имайте в предвид, че вече членувам в 10-20 от най-големите. Част от тях може да видите вдясно. Това показва не само, че има прекалено много социални мрежи, но и че хората са много пръснати. Това предразполага за невероятен социален спам, който в един момент става прекален.

Добре е да ме поканят за контакт в мрежите, в които вече членувам, но и тук има уловка. Мрежи като Facebook и Myspace те заливат с глупости и ти се отщява да влизаш вътре. Facebook направи филтри по въпроса и новия им изглед помага много, но вредата е вече налице – влизам само като получа съобщение или покана за приятелство. Такива покани получавам почти всеки ден и е ок.

В един момент става сериозен проблем не само да се следи всичко, но и се губи смисъла. Идеята на социалните мрежи е да помага на хората да се свързват, да си помагат и да градят. Цялата продуктивност обаче се губи в желанието да не изпуснеш нещо в огромния поток от данни и събития. Ефектът е, че класифицираш всичко като спам и преглеждаш само 1% от него. Така качествените неща се губят и ползата е нулева. Това не ми харесва въобще. Дори и мрежи от типа на MyBlogLog не помагат.

Друг ефект е, че хората се разделят на лагери според това кой в каква мрежа е. Много подобно на държавите. Затова се появяват карти като тази тук:

Допълнение:

Може да ви е интересна следната анкета:

Прави я едно наше момиче – Гергана Димитрова – в техническия в Drezden като дипломна работа по психология. Темата е „Социални мрежи“. Отнема по-малко от 20 минути и въпросите са интересни. Като излязат резултатите ще гледам да ги публикувам.

9 коментара

  1. Съвсем нормално явление, според мен. Всеки се опитва да докопа парче от огромната баница потребители. Картата е доста забавна, само не разбгах защо на DeviantArt пише „gays of web 2.0“, като са една от най-добре социализиращите социализиращите социални мрежи.

  2. То е нормално от гледна точка на бизнес модела и модата на социалните мрежи, но не означава, че не е досадно. А за DeviantArt не знам – не съм ги използвал. Като гледам обаче сайта може би имат в предвид, че подгрупа на DeviantArt се гаври с Web 2.0 и създава крещящо шарени страници. В тази връзка не виждам какво по-гейско в този смисъл на думата има от Facebook, но какво и да е.

  3. Това знаеш ли на какво ми напомня? Вместо да се помага да се преведе фацебук на български и да се използва, някой създаде на негова база с готови идеи дотбългария или нещо подобно. Тоест – според мен желанието на много хора да „лапат“ от баницата води до размиването на социалните мрежи. С правилно конфигуриране на апликации и групи, мисля, че всеки може да успее да се възползва според желанията си от такъв род развита мрежа.
    Аз например не мога да разбера как така ще се регистрирам в десет различни сайта, които предлагат почти едно и също, само че в различна опаковка?! С каква цел? Какво искам да дам на тази мрежа? Какво искам да намеря там? Интернет ламеро-спамъри се зарибяват на подобни неща, но мен лично ми се струват безсмислени.

  4. Е сега не съм съвсем интернет ламеро-спамър. Има обаче няколко мрежи из които са ми пръснати познатите. Освен това Xing и Linkedin са с подобна функция, но с различни посетители.

  5. Може да ви е интересна следната анкета:

    Прави я едно наше момиче – Гергана Димитрова – в техническия в Drezden като дипломна работа по психология. Темата е „Социални мрежи“. Отнема по-малко от 20 минути и въпросите са интересни. Като излязат резултатите ще гледам да ги публикувам.

  6. Да, много социални мрежи не е на добре – човек трябва да внимава къде се записва и с кого „дружи“, защото спамът, непрекъснатите покани и какво ли още не са по-малкото зло, а по-голямото – илюзията, че можеш да бъдеш приятел с някого и да разчиташ на него, само защото сте в една групичка някъде в „социалния“ свят.

  7. Спамът е едно, но същността на социалните мрежи не е да си намираш добри приятели в смисъла, който ти залагаш. Макар и да има такива случаи, че и чак сватби, основната цел е т.н. networking (не съм сигурен как да го преведа на български). Това е да се свързваш с други хора с подобни интереси, възможности и цели и въз основата на тези контакти, да се изгради нещо по-добро. Забелязвам, че все повече фирми (включително в България) търсят специалисти само през такива контакти и мрежи. Не мога да си представя главен мениджър на една компания да се търси чрез обява в агенция.

    Друг е въпроса, че сега социалните мрежи са се изродили все повече в спам генератори и игрални площадки. Може би обаче и това не е толкова лошо – никога не се знае какво хубаво нещо може да се получи от един такъв виртуален експеримент. В една лекция по въпроса се казваше, че социалните мрежи в момента са в стадии на естествен подбор – всички пробват нещо и въз основата на това колко и защо се провалят, ще може да се определи каква е правилната посока на развитие.

    Затова и многото социални мрежи не са лошо нещо. Проблемно е за един индивид да участва в много едновременно, като от личен опит бих казал, че си е почти като постоянна работа. Има напредък в някой мрежи и се забелязва все повече съчетаване на услугите. Сега е още на ниво обмяна на събития и съобщения, но мисля, че до 2-3 години всичко ще е по-универсално и по-лесно за употреба, отколкото можем да си представим сега.

  8. Под „приятел“ имах предвид и „партньор“, с networking цели. Не съм се изразил правилно. Много трудно е да се разчита на добро партньорство с човек, когото реално не познаваш.

    Не че социалните мрежи са нещо лошо…

  9. Не съм съгласен. Имам много задочни познати по този начин и наистина това познанство е от по-различно от това, ако си го срещал и си работил с него. Затова и networking срещите на групи като Tuk-Tam са толкова важни – запознаваш се с хората и споделяте идеи и новини. Тук-Там е нещо като think tank състоящ се от студенти в чужбина, както и такива, които вече са се върнали в България. Не познавам повечето там, но знам какви хора се събират и мога да разчитам, че там ще намеря уверени млади хора с много добро образование и преспективи за бъдещето.

    Това е и същественото на социалните мрежи – да знаеш с коя група в кой сайт защо си се свързал. В повечето случаи това е просто лаф и размяна на смешни картинки, но понякога става дума и за много по-сериозни неща. Освен това повечето хора, с които съм се свързал в такива мрежи вече ги познавам в реалния живот и това е само начин да поддържам връзка с тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.