Въпреки, че го взех преди 3 месеца, досега не го бях подлагал на тежки условия. Вярно е, че почти винаги е в мен, но си седи кротко в дебелата си чанта, която пък е в още по-подплатената чанта на лаптопа.
В събота обаче ми се отдаде възможност да го тествам от какво е направен. Една група българи тук реши да организира голям купон на тема Schoolgirls (Ученички). Купонът беше комерсиален, в смисъл, че беше отворен, имаше обширна реклама, бар и т.н. За подгряване на купонът имаше 11 момичета облечени като ученички. Някой от тях бяха и зад бара и на входът.
Очакваше се да дойдат към 300 човека, но до 2:00 се бяха събраха 500 човека и след това вече не пускахме. Почти половината не бяха българи. Купонът стана супер як и повечето гости бяха много доволни. Дори някои българи от други градове казаха, че ако са знаели, че правим толкова хубави партита, са щели само в Darmstadt да идват.
Така – похвалих ни. Сега за камерата. При толкова много хора, основната ми задача беше да снимам. На мен само това ми дай. Реших да взема голямата камера за да са по-добри снимките. Казаха ми, че съм луд и ще се счупи, но не съжалих. Canon-а издържа без никакви проблеми. Толкова пъти го блъскаха и дори на два пъти ми изпадна от ръцете, но затова съм си го вързал допълнително за ръката. Тъй като си мислех, че батериите му са почти изхабени, реших да взема още един комплект стандартни. (добре, че послушах Мишел). Не паднаха батериите, но към края се усещаше как светкавицата се зарежда все по-бавно. Това беше единият проблем, защото изпуснах няколко яки момента за снимане.
Другият беше фокуса. В края на това клипче например, може да видите как се боря да хвана фокус надалеч. Много рядко ставаше. Имаше две пречки. Едната беше блещукащите светлини, които винаги ги има на такива купони. Другата беше вдигнатите ръце в близост – камерата се объркваше тях ли да снима или барът отзад. На ръка да оправям пък фокуса докато снимам клип е трудно. Може да е и заради падащите батерии, но надали. В този клип пък може направо да видите басът – камерата ми трепереше от него.
Въпреки това съм възхитен от фотоапарата. Определено беше най-обмислената, но и най-правилната покупка, която съм правил. През почти цялото време го държах в ръце, защото някой идиот му напълни чантата с бира и беше подгизнала. Въпреки това му няма нищо, а снимките станаха прекрасни. Направих и доста клипчета, като всички са с продължителност под 90 сек. за да паснат на ограниченията на Flickr . Може да видите снимките и клиповете от купона тук. Като slideshow го има тук, но там не могат да се видят клиповете.
Следващият ще е на 24-ти Май. Тогава ще направим българска културна вечер с рецитали, скечове, музика и изложба, а късно вечерта ще е купонът. Всички участници ще са български студенти, които искат да се изявят. Най-вероятно и аз ще участвам в изложбата с някои мои фотографии като тези или тези.
Мда, български студенти в чужбина сме, как да не си покажем бесната селяния като си пуснем чалга. Не виждам обаче никъде киселото мляко и китениците …
А и е нужно да се питат всички чужденци в Слави-стил: „Били ли сте в БЪЛГАРИЯ?, Какво мислите за БЪЛГАРИЯ?“
Да, пускахме мазни чалги и немците, които не разбираха и дума от тях, танцуваха като луди. Дори припяваха в стил Кен Лии. Сигурен съм, че следващия път ще дойдат пак точно, защото не са предполагали, че източната музика може да им е приятна. За тях това не е селяния, а екзотиката и тя винаги се харчи.
Ти свързваш чалгата с т.н. „тъпи селяни“. Мога да те уверя, че студентите в чужбина са сред най-умните студенти на България. Най-малкото да ни допуснат тук и да може да се задържим, трябва да сме в пъти по-добри от студентите в българските университети. Само няколко малки примера: нямаме конспекти – всичко казано и писано може да го има; на изпити са се падали задачи, които никой не ги е виждал в упражненията или старите изпити; за повечето изпити имаме упражнения и проекти всяка седмица, които трябва да ги вземем само за да ни допуснат до изпита; няма такова нещо като „Айде – 3“ – на много изпити има 90% скъсани; в моя университет имаме курсове по 1000+ човека – айде се опитай да питаш професора нещо; почти всички изпити са писмени и ако теоретично имаш решенията, на повечето времето е твърде малко за да ги препишеш дори.
Няма нужда да питаме чужденците какво мислят за България. Ние се опитваме да създадем положително мнение. След този купон съм сигурен, че знаят, че българите сме добри купонджии. Някой от немците дори са питали, дали всички „ученички“ са български и как сме успели да намерим толкова хубави момичета. Отговорихме, че всичките са ни такива. Също така много българи тук са доказали, че работим здраво и сме интелигентни.
В крайна сметка ние сме едни от най-добрите реклами на България. Мен примерно на работа често ме питат разни неща и винаги гледам да пропусна негативното, което ние като народ толкова гледаме да изтъкнем. Казвам го, но не наблягам на него. А в толкова отношения сме по-добре от тях.
вие сте цветът на нацията и е прекрасно, че сте такива родолюбци!
пише се селЯния, селения е нещо съвсем различно, най-малкото е в множествено число.
Благодаря за поправката.
Супер, радвам се, че така добре се е представил апарата! 🙂
За снимане надалеч – ползвай ръчен фокус! 😉
Освен това, можеш ръчно да настроиш светкавицата – слаба, средна, силна, което е много удобно също! (иначе той сам си мери яркостта в зависимост от фокуса и режима).
Поздрави! (и друг път не си пълни калъфа с бира) 😉
Е калъфа не го напълних а! Ако го хвана тоя/тая ще му/й счупя бутилката в главата.
Ръчния фокус е много неудобен. Копчето е малко и трудно се напипва в бързината. Освен това не съм сигурен дали може да се използва по време на видео. На 24-ти ще правим още един такъв купон и там ще го изпробвам пак това. При снимките няма проблем – стабилизатора и фокуса работят идеално. Трябва да си поиграя и с микрофона, че като съм близо до колоните се скапва записа много яко. Филтри и тем подобни.
Снимките са прекалено хоризонтални.
С други думи не си хванал правилния ъгъл 😉
Какво се разбира под „хоризонтални“? Обясни.
Фронтални, диретни. А е трябвало под ъгъл да снимаш. От долу на горе. За поличките на ученичките говоря 😉
Аз по принцип обичам да снимам много отгоре и отдолу. С това са ме запомнили повечето по купоните и затова са ме нарекли папарак тук. На този купон беше трудно, защото имаше много хора и с тази камера не бях толкова мобилен – не мога да я хвана в една ръка и да снимам както си искам. Затова предимно бях някъде високо и снимах от там. Така станаха яки снимките в дълбочина, където се вижда цялата зала и хората в нея. Има и снимки под ъгъл отдолу на ученичките, но те не са качени никъде поради обясними причини.