Вредите и ползите от outsourcing

Новината, че Nokia ще затваря завода си в Bochum имаше голям отзвук в цяла Германия. Повечето хора се чувстват засегнати, не защото 4000+ германци ще си загубят работата, а защото това е масова тенденция. Едва днес разбрах, че заводът ще се мести в Румъния. Колегите ми казваха, че щял да бъде в България. За тях всъщност няма разлика. Фирмата, в която работя – Software AG – също отвори офис в София. Всичко това е за сметка на работни места някъде другаде.

Преди писах за предимствата на близкият outsourcing. Сега искам да поговорим за вредите от този процес въобще.

Ако искаме да опишем какво е outsourcing, то най-краткото обяснение според мен е: Една компания има успешен продукт. Иска да печели повече пари и единият начин е да спестява от производство. Най-лесното в този случай е намаляването на заплатите. Затова премества производството в по-бедна държава и плаща в пъти по-малко. Същото се отнася и до сферата на услугите, а типичен пример е центъра за техническа помощ на HP в София.

Какви са първо предимствата на outsourcing-а? За начало, в по-бедната страна се наливат десетки милиони евро. Първо за построяването на мощности, второ за обучението на персонал и трето от самите заплати и съпътстващите данъци. Освен това, в повечето случаи, се използват местни подизпълнители (строители, HR агенции, снабдители и т.н.), което развива местното производство и икономика. От гледна точка на работниците, кадърните и образованите си намират лесно работа и получават по-високи заплати и допълнително обучение. Безработицата пада, заплатите се качват и икономиката бележи ръст.

От гледна точка на компанията, която си премества производството/услугите, предимствата са ясни. По-малките разходи бързо компенсират първоначалната инвестиция за преместването и по-ниското качество на продукта. Случва обаче качеството дори да надминава това, което са получавали в досегашните си фабрики. Популярността им в бедните държави расте, а икономическите показатели компенсират за лошият имидж на запад.

Всяко такова прекрасно нещо си има едно „но“ плюс няколко подводни камъка. Отрицателните ефекти от outsourcing-а имат отражение и при трите участника – богата държава, компанията и бедната държава.

В богата държава, все повече и повече хора си губят работата. Въпреки, че са с опит и често добре образовани, те не могат да си намерят толкова добре платена работа, защото просто няма предлагане. Така заплатите и покупателната им способност падат. Нещо повече, много от тези хора са имали добри и стабилни доходи и са взели заеми, издържат ученици/студенти и плащат високи данъци на къщи и коли. Когато доходите им паднат, те вече не могат да си позволят никое от тези неща. Още по-лошото е, че няма да могат да си изплащат и заемите и загубват част от имуществото си. Според мен това е един от факторите, който повлия на кредитната криза в щатите. Колкото и сива да ви се струва тази картинка, тя е факт – на фона на растящи икономически показатели и процъфтяващи компании, масите изпитват големи икономически трудности.

Как влияе обаче това на компанията, която е решила да спестява. Голяма част от продукцията и се продава точно в богатите страни. Те са пословични с манията си за консумиране и производителите процъфтяват на базата на това. Когато обаче консуматорството падне, големите компании губят позиции. Досегашните им работници са в същото време и техни потребители, преки или непреки. Тези хора вече не могат да купуват толкова и пазара се свива. Получава се нещо като мини-рецесия, в която има много предлагане, но липса на потребление. Това го видяхме тази Коледа, когато хората предпочитаха да не купуват много и скъпи подаръци, защото още не бяха успели да си изплатят заемите от миналата година. От това губи само бизнеса и икономиката. Получава се затворен кръг.

Какво се случва с немските потребители обаче, мен малко ме интересува. По-важно е какво виждам като проблем в тази схема за държава като нашата. Наистина е добре, че заплатите се вдигат и има много работни места. От гледна точка на местният бизнес обаче, това е зле. Малките фирми с малки капитали все по-трудно ще си намират стойностни кадри. Няма да могат да си позволят да им плащат толкова, колкото западните фирми. Това по принцип е движещата сила на конкуренцията – ще имат стимул да се преструктурират, да търсят повече инвестиции и пазари. Според мен обаче българските фирми ще стават все по-малко конкурентоспособни. Евентуални последствия могат да бъдат намалено качество на работа, загуба на инвестиционен интерес и „внос“ на работна ръка от Африка, Азия или съседите.

Възможно е разбира се да се получи и друг ефект. Капиталът донесен от тези компании в България да задвижи икономиката и бизнеса и българският пазар да стане все по-атрактивен. Освен това опитът и контактите, който специалистите са придобили в тези компании, може да бъде използван за създаването на редица местни фирми, които да ги конкурират на международния пазар.

Работата е там, че не е ясно кой ефект ще надделее. Знам обаче, че ако сега се върна в България и реша да отворя фирма, трудно ще си намеря кой да работи за мен. Първо защото повечето добри специалисти са извън страната и второ, защото няма да мога да си позволя да им плащам толкова, колкото големите риби. Това го виждам в доста сфери на бизнеса в България.

В по-глобален мащаб outsourcing-а за мен ще е движещата сила за уеднаквяване на стандарта на живот. Колкото по-малко прегради има между народите и колкото комуникациите и транспорта са по-бързи, толкова икономиката ще стане по-хомогенна. Независимо дали на западняците не им харесва, това с случва и набира темпове.

Впрочем вече се говори, че outsourcing-ът към България е твърде скъп. Компаниите се пренасочват по-навътре в източна Европа. Беларус става все по-привлекателна.

[tags]outsourcing, българия, компании, икономика, човешки ресурси, германия, nokia, производство[/tags]

13 коментара

  1. Всъщност outsourcing е, когато се предоставят дадени функции на дадена компания за изпълнение от външни компании. Признавам си, не прочетох целия пост, но в случая с преместването на завода в Румъния не става дума за оутсорсинг. По-скоро с преместването на завода „изгарят“ разни малки фирми, на които Нокия е оутсорсвала.

  2. Наистина често компаниите наемат фирми в бедните страни за подизпълнители. В крайна сметка целият успех на тези подизпълнители се гради на договорите и поръчките. Те не развиват собствени продукти, защото им липсва опитът и знанията, които западните компании съобразително не им дават. Като пример за това ще дам леката промишленост. По-голямата част от заводите, които се занимават с конфекция или текстил, нямат собствени линии. Получават моделите на готово от запад, обработват ги и ги произвеждат масово. Моделиерската част липсва, а тя е една от най-важните.

    А покрай завода на Nokia 2300 човека ще си загубят работата. Още 2000 са тези от страна на подизпълнителите.

  3. Да, има леко объркване на изнасяне на продукция и аутсорсинг. Да не говорим, че това, което ние наричаве аутсорсинг в Щатите се нарича offshore outsourcing, т.е. то е една следваща стъпка.
    Част от описаните процеси се вписват и в нещо, което често е наричано окрупняване на зрели (mature) индустрии. В САЩ отдавна са открили алтернативата в иновациите. Когато правиш уникален и търсен продукт, на практика няма кой да те конкурира и цената става от второстепенно значение. Именно това е шанса за малките фирми – често цитирани примери са Google, eBay, Skype.
    Все пак коментарът много ми харесва. Ако имате итерес, можете да добавите информация в статията, която поддържам:
    bg.wikipedia.org/wiki/Аутсорсинг
    ПП: С Боян се познаваме, но говоря на „вие“, защото поканата не се отнася само до него.

  4. Мартине, не бих добавил инфото във wikipedia, защото това е мой личен анализ и субективно виждане. В по-голямата си част съдържа прогнози въз основа на лични наблюдения. Нямам обаче обективна статистика, която да го потвърждава. Ако искаш, може да сложиш външен линк в статията, въпреки че знам че там много не долюбвате блоговете като източници на информация.

    PS: поправих линка, който си дал, защото не излизаше правилно. Някаква особеност на WP.

  5. Всъщност, както е написал Мартин, това не е аутсорсинг, а ефект от глобализацията и интеграцията на България и Румъния в ЕС. А ти се застъпваш за протекционизъм, който да не поволява на външни фирми да инвестират в България, за да може „националният капитал“ да държи заплатите и производствените разходи ниски. Страни като България и Румъния печелят не само от преките инвестиции, но и от клъстеризиране на поддоставчици около основното производство.

  6. Да те попитам тогава, защо държавите поробители са забогатявали, въпреки че са използвали евтина работна ръка?

  7. @Димитър – не се застъпвам за протекционизъм. По мои наблюдения обаче има и странични отрицателни ефекти, които се пренебрегват. Не искам да спираме чуждестранните инвеститори. Освен това за протекционизъм не може и да се говори щом вече сме в ЕС. Трябва да се преосмисли обаче стратегията за защита на местните занаяти. Дори си мисля, че домашното производство (ракия, компоти и т.н.) може да се припише към тази категория.

    @dzver – Ако говориш за колониите на Англия в Индия и южна Африка, за тези на Франция в Африка и са щатите, то там историята е съвсем друга. Там става дума за съвсем друга епоха и за експлоатация на поробени маси. За това ли говориш?

  8. Pingback: links for 2008-01-27
  9. Mapto, благодаря, че си добавил статията в страницата за Аутсорсинг във викито. До нея добавих и тази статия пак по темата.

    Трябва да се науча да пиша във викитата най-накрая. Синтаксиса е лесен, но още не съм го научил. А вече ми трябва и за работата.

  10. Глобализацията и изнасянето на икономиката в по- бедни държави/България/, донякъде е добре, защото така се отваря шанс за тези кадърни хора, които не са заминали да работят в чужбина, да намерят своето достойно място и да получат удовлетворение от това което правят/материално и морално/. От друга страна наистина малките фирми едвам кретат, защото дори и да са си намерили квалифицирани работници те нямат възможност да отделят финанси за обучение на персонала и адекватно възнаграждение. Но във всички случаи процеса е започнал. Дано да ни засегне по- положително.

  11. Повтарям се, но мисля, че имам основание отново да наблегна на моя аргумент. Както при индустриалната революция, така и при глобализацията, страдащите са тези, които не са способни да създадат продукт, който е уникален или е с нещо повече от това, което други могат да направят faster-better-cheaper. Така че добрият и гъвкав професионалист ще може да се реализира на всеки пазар, простият и консервативен работник винаги ще има проблеми в променящата се среда, независимо от посоката на промяната. Дяволът е в детайлите или по-точно каква част от реалните хора, които се намират някъде между тези две идеализирани крайности, ще успеят да се адаптират към новите условия.

  12. Любопитно, като за студент, който има да прави разработка на тази тема. Още примери няма да са излишни, но добавените мнения дават много полезни хрумвания за доразвиване. Дайте примери за малки фирми, който кретат на българския пазар!

  13. Темата е необхватна. Всичко, което пиша е от лични наблюдения в компаниите в Германия и разговори с познати в бизнеса в България и щатите. Не мога да ти дам конкретни примери за „кретащи фирми“. Най-малкото защото няма да колегиално.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *