Преди малко влязох във форума на групата Тук-Там във Facebook. В едната дискусия трябваше да се представим и писах, че се занимавам с блогове. Замислих се какво всъщност означава това.
В началото като казвах на познати, че имам блог, някои ме питаха „Какво е това?“. Бързият отговор в такива случай е, че това е нещо средно между личен дневник и новинарски сайт, който е достъпен за всички. В един такъв блог всеки обсъжда и споделя интересни теми, страници и медия. Първите реакции в такива случаи е, че 1. губя си времето с глупости; 2. това си е чиста форма ексхибиционизъм; 3. че кой ще тръгне да ти чете глупостите.
Да си призная още не съм успял да намеря достатъчно убедителни аргументи, за да оборя тези три мнения. Изглежда трябва човек да се запали и известно време да прекара в Блогосферата, за да разбере защо е полезна. Наистина в по-голямата си част е наистина лек ексхибиционизъм, но в крайна сметка всеки дава малка част от себе си и стават интересни спорове. Да не говорим, че се научава страшно много.
Казвали са ми да не пиша твърде много за това, което съм научил и което съм видял в работата си, защото така давам безплатно нещо, за което съм се трудил. Първо какво лошо има в това – спестявам на някой друг да се рови колкото мен. Второ, аз и да искам, не мога да предам опита си. Когато пиша за бизнес иновации например, аз показвам само изводите си, но не и мисления процес зад тях. Така изкарвам интересни неща и в известен смисъл си правя реклама на възможностите. Има много дискусии дали човек може да се изхранва от блогове.Не може – един блог е средство да достигнеш по-широка публика и да се запознаеш с подходящите хора. От там нататък може да излязат възможности за бизнес и проекти.
В личен план за мен блогът ми има и отрезвяващо значение. Знам, че когато на човек му е много тежко, се препоръчва да пише мислите си в писма, които да не изпраща. За да се оформят хаотичните ни мисли в текст, ние трябва да ги структурираме и обмислим в детайли. Това е добър повод да подредим мислите си и да преосмислим позициите си. На всеки трябва да му е ясно, че почти никога не сме прави и винаги имаме само част от информацията. Всеки има различна гледна точка и с цивилизована дискусия може да се стигне далеч. За жалост това почти не се случва във форумите по ред причини. Забелязал съм обаче, че в блоговете става доста по-лесно. Пример за това е дискусията около образованието, която стана преди няколко дни.
Аз обаче говоря не за процесът на обсъждане след като статията е готова, а за процесът на писане на една статия. Той е доста интересен и остава често скрит. Не става просто да седнеш и да напишеш няколко реда. Често ми се е случвало да искам да пиша за нещо, което ме е развълнувало, но след като го обмисля в автобуса или надраскам първите няколко реда, да видя че не е толкова интересно и че темата е твърде хаотична. Случвало ми се е също докато търся материали, снимки и линкове за статиите си, да намеря нещо, което оборва мнението ми и да спра. Въобще писането е много отрезвителен процес и води до това човек да е по-наясно със себе си и къде стои. От там започва вече останалото, което всички виждаме – дискусиите, споровете, инициативите, познанствата и събиранията.
Във връзка с блоговете, силата им в наши дни и приложението на същите принципи в други сфери, може да погледнете тази статия тук (на английски):
Много интересно и аз си мисля подобни неща, откакто правя блог. За процеса на писане, за съдържанието, за мненията. В резултат на това умуване, от вчера съм почнал да си оправям кочинката и преместих някои неща, от които мога да извлека комерсиална полза. Други махнах, щото сега, като ги чета са направо трагични и като стил и като съдържание- ужас 😀
Пък и тъпо ми се струва да дам на някого нещо, което мога да продам, още повече, че нещата, които пиша са за пряка или косвена политическа употреба и не мисля, че някой паразит заслужава да си прави актив на мой гръб и за моя сметка.
Иначе си много прав, че да се напише нещо не е никак лесно. На мен структурирането най-много ми се запъва и пунктуацията, но това е от пропуските в образованието 😀
И при мен има статии, които сега не бих написал така или въобще не бих ги публикувал. Не мисля обаче, че е добра идея да се трият, защото това е история на някакво развитие. На мен лично ми е интересно да чета какво съм мислил и как съм го описал преди една или две години. За останалите не мога да кажа. Всъщност имай в предвид, че като нещо влезе в интернет, много трудно е да бъде изтрито. Почти винаги остава под някаква форма, пък било то само като google кеш.
То не е триене, аз съм си ги запазил, но просто не са в блога. Вероятно ги има някъде махнатите неща, но поне да ми заемат място. За около 4 месеца се оказа, че съм пуснал в обръщение сто и няколко материала, от които половината са кошмарни. За щастие нищо от продаваемите неща не е виждало интернет засега 🙂
Знаеш ли, че преди може би месец или малко повече, тук в твоя блог пак попаднах на нещо подобно на тази тема. Не помня за какво точно ставаше дума, после ще погледна, но много се кефя.
Боян, като казваш „занимавам се с блогове“, искам да отбележа един факт.
Като ми се наредят 100 различни фийда в reader-a малко загубвам представа за това кой какво писал, тоест индивидуалността малко се загубва, което си е доста интересен феномен, до степен такава, че има блогове които съм отделил като People директория, защото знам, че пишат предимно лични мисли и преживявания там, а останалите по-общи. Аз например все още не съм открил до колко е подходящо да се споделят личните неща и къде точно е границата.
Та ти, като човек, който се занимава с блогове, би ли споделил мнение по този въпрос?
Петър: Не знам дали подходящо е точната дума 🙂 Лично е дума, която се възприема толкова различно от всеки, че е много трудно да се определи кое е и кое не е.
Боян: Лично за мен писането е процес, в който си избистрям мислите и за тази година от както се занимавам с писане, смея да твърдя, че писменото изказване на разсъжаденията ми се оправи много. Вече обръщам внимание на много неща, на които преди не бях. И аз съм имал случаи, когато в търсене на информация за някоя публикация се отказвам, тъй като виждам, че не са ми били пълни първоначалните данни. Засега писането на блог може да се определи като социализиращо хоби 🙂
краят на клипчето – описанието на влиянието на групата върху независимостта – е дота добро, макар това за мравките в кръг да е пълна глупост и изобщо да не е вярно…
А наяве
не можеш да кажеш че се занимаваш с блогване.
Щото не е тва.
Пишеш.
Писането е интелектуално занимание.
Ако правеше блогове, ако освежадаше дизайн за блог, ако преместваше капчици по сървър ферми на някои от големите клауд къмпютърджии – тогава щеше да се занимаваш с блогове.
Тук се занимаваш със себе си и света около теб.
Което
за широката маса
е гледна точка.
Погледнато от моята камбанария,
каквото и да правя с цифрови единици – все се занимавам с развлечението си. Последното ми е много важно и затва не го оставям на другите. Филтрирани са скучни, досадни, примитивни и секфи аналогови/умрели форми на изпращане на послание до нервните ми центрове, стимулация от лани не работи.
семейство Мейзга отвсякъде )))
Вчера като пуснах един линк на един приятел ме пита, ама ти още ли си губиш времето с блогове ? Много мъка и много ниска култура по света, с фадрома да я ринеш…
хъхъхъ, Марти, ти пък го питай „А ти твойто като не го губиш, напечели ли ги вече милионите?“ 🙂
@БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – понякога като търся статия, към която искам да направя връзка, защото вече съм обяснил нещо, намирам стари материали по случайност. Някои неща нацяло съм забравил, че съм ги писал, затова няма да се учудя да ме изненадаш с някой подобен пост.
@Петър – много валиден аргумент. Абониран съм за около 20-тина блога, който следя редовно. Освен това съм добавил и няколко техноблога и комикси, както и Блогосферата на Дневеник. Последната почти не я чета, а я използвам по-скоро като архив и там проверявам дали някой вече е написал нещо по някаква тема. Личните блогове нарочно ги оставям в малка бройка точно за да мога да ги следя като индивиди, а не като група.
Наистина обаче го има този проблем с загубата в групата. Идеята зад блоговете е, че светът може да чуе мнението на всеки. Оказва се обаче, че пак няколко известни получават 90% от посещенията, а останалите се губят в тълпата.
За личните неща в блоговете, границата е много размита. Енея писа онзи ден за блогът Голи думи. Там момичето чете стихове по бельо. Решението е оригинално и интересно, без да е порнография и да е просташко. Има и блогове, които буквално следят всяка стъпка, като собствениците описват всяка малка глупост и украсяват често историята. Идеята да има лична информация в блоговете е не светът да научи как ходиш до тоалетната и какви задници харесваш, а да научи някакъв опит, до който си стигнал. Целта е да се предаде не каквато и да е информация, а ценна така. Разбира се, аз не мога да определя кое е ценно и кое не, но мнозинството от читателите изглежда достатъчно добре се справя със задачата, като взима своите субективни решения.
@pierrot – и при мен ситацията е подобна. Сега ми е доста по-лесно да си изказвам мислите и устно и писмено. При това смея открих много пропуски в израза и правописа си, които се опитвам да поправя. Преди дори не знаех, че имам такъв проблем.
@Longanlon – кръгът от мрави наистина е нещо лошо, защото показва, че дори една идеално смазана машина, може да зацикли при определени условия. Нещо подобно се получава в блоговете с т.н. мемета.
@in2h20 – това, което ти описваш е поддъжка. Писането е само част от един блог. След обмислянето и писането, което описах горе, идва популяризацията, дискусиите, инициативите и личните контакти с хората. Само писане би било ако напиша книга и а дам на книжарниците да я продават. Тук има обратна връзка, която с времето се материализира в интернет общество с всичките му ползи и проблеми.
@Марти – не можеш да ги виниш – тази форма на изразяване не е приета навсякъде. В щатите има огромна аудитория, защото много голям процент от хората висят в интернет ( а останалите имат нормален сексуален живот 🙂 ). Така няколко блога имат възможността да се четат от стотици хиляди всеки ден. Набират популярност и влияние и стават фактор. Затова хората се съобразяват с такива блогове, а не защото ги оценяват. Мнозинството пак си мисли, че си губим времето в момента.
В България пък блоговете могат да наберат само няколко хиляди посещения на ден. Направи си сметката за какво влияние можем да говорим. Все пак имаме вече някакъв ефект, доколкото ни споменават с традиционните медии чат-пат.
Да създадеш и обновяваш една технология, с всички описани от теб ефекти за общността, не е поддръжка.
Ако говорим за създаване и обновяване на съдържанието на една страница (или блог в случая), бих се съгласил с теб. Технологията обаче е метод, с който се прави нещо. В сферата на блоговете то не е продукта. Без въобще да го омаловажавам, това си е поддръжка. То отнема доста време и е трудоемко и затова много блогъри в щатите се обръщат към фирми, където срещу скромна сума им оправят блога и добавят дребни неща, които са толкова важни понякога.
Личният блог е лека психотерапия. Според мен е изгодно, защото пестиш пари от психотерапевти. Остава въпросът дали ефектът е същия?
Ами при психотерапията има един/една дето все те пита „И как се чувстваш“, „Сподели това“, „Виж това петно“. За да не ме пребие сестра ми, трябва да призная, че има и доста анализ и полезни съвети, които наистина ти помагат да подобриш отношението си към и с останалите. Вярвам обаче, че пряката комуникация с хората и отвореността в отношенията върши същата работа и в този смисъл си прав. Въпроса е, че в случаи на дълбока депресия някой трябва да те насочи към това решение и да те подтикне към него.
Ха, така!
Много сте се заумували нещо, момчета !
Днес видях тази инициатива
и веднага изпратих за интервю на ГОРЕЩИЯ СТОЛ следните си любими АВТОРИ:
1.Боян Юруков – http://www.yurukov.net
2.Ицо – http://www.icothink.com
3.Миглен-www.miglen.com
Надявам се, че АВТОРИТЕ няма да ми се разсърдят и ще погледнат от симпатичната страна на нещата !
Поздрави
Благодаря. Изглежда номинациите свършват в Сряда. Интересна е инициативата.
Моля, няма за какво ! А случайно някъде да видяхте кои ще са изобщо участниците за ГОРЕЩИЯ СТОЛ ? Аз не забелязях къде е написано до сряда ! Пък и май няма много инфо или аз съм гледала отгоре-отгоре ?
Ако проявите интерес към скромното ми мнение за блоговете, моля посетете блога ми kjelqzkov.log.bg,там в отделна статия разгледах въпроса. Моля ви, при евентуално посещение, оставете коментар, ще ви бъда благодарен
Г-н Юруков какво Ви е мнението за социалните мрежи?
Ето какво пратих на някой колеги:
Колеги блогери,
Смятате ли, че всички, които се занимаваме с политика и сме в опозиция на сегашното правителство, трябва и можем да се обединим в единна мрежа (social networks). Това не значи да оставите собствените си блогове. Трябва само още едно усилие, да копирате важният материал за Вас и в нея. За мен е трудно да следа всички блогове. Повечето са на: http://blog.bg/, но има още толкова със собствени блогове. Предполагам, че и Вие имате същият проблем.
Ако сте готови за това ми отговорете:
1 – Ning добра платформа ли е, има ли по-добра?
2 – „Е – Opposition” – добро име ли е? – предложете друго, моля!
3 – „Социална мрежа за хора, които желаят реални промени в България”. (примерно за мото)
4. – Някъде мисля да вмъкна:
by Veni Markovski @ 5:09.
Ето какво е казал Ерик Шмид, шеф на Google, миналата седмица на сбирка във Вашингтон:
“An open system means more voices; more voices mean more discussion, which leads to a better decision. A community will always make a better decision than an individual”
или преведено на български:
“Една отворена система означава повече гласове; повече гласове значи по-голяма дискусия, която води до по-добри решения. Общността винаги ще достигне до по-добро решение, отколкото отделният индивид“.
Благодаря за отделеното време, В. Давидов
P. S. Всичко е отворено и може да предлагате и допълвате.
Пример на работеща мрежа е: Homo Politicus! –
Като идея не е лошо. Социалните мрежи са много мощен инструмент, ако обаче има интерес и този интерес се превърне в действия. Повечето от членовете на групите в Xing например са пасивни. Миналата седмица имахме поредната networking среща с фокус върху семантичните мрежи и от 200-те поканени, дойдохме само трима. Освен интерес от посетителите, трябва да има и активно желание за действие. Ако то не е на лице, платформата, заглавието и бройката включили се няма да има голямо значение. Вярно е, че блогърите сме по принцип по-дейната част от хората, но пак трябва да има нещо, което да ни подтикне да отделим време и за тази социална мрежа.
Според мен ще помогне ако са ясни точните цели, идеи и действия, които една такава мрежа ще предприеме. Също така трябва да се изясни защо имаме нужда от нова платформа, а не използваме групите във Facebook, например. Накрая трябва да има един или няколко много дейни човека, които да бутат групата напред, като инициират дискусиите, срещи на живо и търсят повече информация.
Като цяло идеята ми харесва, но си мисля, че и други си задават въпросът – има ли смисъл от още една социална мрежа и дали въобще ще излезе нещо, ако само дискутираме.