Според мен ще помогне ако са ясни точните цели, идеи и действия, които една такава мрежа ще предприеме. Също така трябва да се изясни защо имаме нужда от нова платформа, а не използваме групите във Facebook, например. Накрая трябва да има един или няколко много дейни човека, които да бутат групата напред, като инициират дискусиите, срещи на живо и търсят повече информация.

Като цяло идеята ми харесва, но си мисля, че и други си задават въпросът – има ли смисъл от още една социална мрежа и дали въобще ще излезе нещо, ако само дискутираме.

Колеги блогери,
Смятате ли, че всички, които се занимаваме с политика и сме в опозиция на сегашното правителство, трябва и можем да се обединим в единна мрежа (social networks). Това не значи да оставите собствените си блогове. Трябва само още едно усилие, да копирате важният материал за Вас и в нея. За мен е трудно да следа всички блогове. Повечето са на: http://blog.bg/, но има още толкова със собствени блогове. Предполагам, че и Вие имате същият проблем.
Ако сте готови за това ми отговорете:
1 – Ning добра платформа ли е, има ли по-добра?
2 – „Е – Opposition” – добро име ли е? – предложете друго, моля!
3 – „Социална мрежа за хора, които желаят реални промени в България”. (примерно за мото)
4. – Някъде мисля да вмъкна:
by Veni Markovski @ 5:09.
Ето какво е казал Ерик Шмид, шеф на Google, миналата седмица на сбирка във Вашингтон:
“An open system means more voices; more voices mean more discussion, which leads to a better decision. A community will always make a better decision than an individual”
или преведено на български:
“Една отворена система означава повече гласове; повече гласове значи по-голяма дискусия, която води до по-добри решения. Общността винаги ще достигне до по-добро решение, отколкото отделният индивид“.

Благодаря за отделеното време, В. Давидов

P. S. Всичко е отворено и може да предлагате и допълвате.

Пример на работеща мрежа е: Homo Politicus! –

@Петър – много валиден аргумент. Абониран съм за около 20-тина блога, който следя редовно. Освен това съм добавил и няколко техноблога и комикси, както и Блогосферата на Дневеник. Последната почти не я чета, а я използвам по-скоро като архив и там проверявам дали някой вече е написал нещо по някаква тема. Личните блогове нарочно ги оставям в малка бройка точно за да мога да ги следя като индивиди, а не като група.

Наистина обаче го има този проблем с загубата в групата. Идеята зад блоговете е, че светът може да чуе мнението на всеки. Оказва се обаче, че пак няколко известни получават 90% от посещенията, а останалите се губят в тълпата.

За личните неща в блоговете, границата е много размита. Енея писа онзи ден за блогът Голи думи. Там момичето чете стихове по бельо. Решението е оригинално и интересно, без да е порнография и да е просташко. Има и блогове, които буквално следят всяка стъпка, като собствениците описват всяка малка глупост и украсяват често историята. Идеята да има лична информация в блоговете е не светът да научи как ходиш до тоалетната и какви задници харесваш, а да научи някакъв опит, до който си стигнал. Целта е да се предаде не каквато и да е информация, а ценна така. Разбира се, аз не мога да определя кое е ценно и кое не, но мнозинството от читателите изглежда достатъчно добре се справя със задачата, като взима своите субективни решения.

@pierrot – и при мен ситацията е подобна. Сега ми е доста по-лесно да си изказвам мислите и устно и писмено. При това смея открих много пропуски в израза и правописа си, които се опитвам да поправя. Преди дори не знаех, че имам такъв проблем.

@Longanlon – кръгът от мрави наистина е нещо лошо, защото показва, че дори една идеално смазана машина, може да зацикли при определени условия. Нещо подобно се получава в блоговете с т.н. мемета.

@in2h20 – това, което ти описваш е поддъжка. Писането е само част от един блог. След обмислянето и писането, което описах горе, идва популяризацията, дискусиите, инициативите и личните контакти с хората. Само писане би било ако напиша книга и а дам на книжарниците да я продават. Тук има обратна връзка, която с времето се материализира в интернет общество с всичките му ползи и проблеми.

@Марти – не можеш да ги виниш – тази форма на изразяване не е приета навсякъде. В щатите има огромна аудитория, защото много голям процент от хората висят в интернет ( а останалите имат нормален сексуален живот 🙂 ). Така няколко блога имат възможността да се четат от стотици хиляди всеки ден. Набират популярност и влияние и стават фактор. Затова хората се съобразяват с такива блогове, а не защото ги оценяват. Мнозинството пак си мисли, че си губим времето в момента.

В България пък блоговете могат да наберат само няколко хиляди посещения на ден. Направи си сметката за какво влияние можем да говорим. Все пак имаме вече някакъв ефект, доколкото ни споменават с традиционните медии чат-пат.

Знаеш ли, че преди може би месец или малко повече, тук в твоя блог пак попаднах на нещо подобно на тази тема. Не помня за какво точно ставаше дума, после ще погледна, но много се кефя.