За какво са ни тия блогове?

Снимките ми в блога от последните месеци

Много добър въпрос. Васи ми го зададе днес. Забавното е, че от известно време не ми се налага да обяснявам какво е това блог. Не, че повечето хора разбират същността на блоговете – по скоро разбират дефиницията, но все още го смятат за загуба на време. Та как да обясня за какво е блога без да повтарям дефиницията?

Как започна всичко? Това съм го разказвал много пъти. През последната година дадох няколко интервюта за дипломни работи и online издания и навсякъде питаха откъде съм започнал. Блогът започва като си направиш акаунт някъде, било то в сайт за блогове или сам си инсталираш блог на сайта и започнеш да пишеш. Аз писах за VBox7. После малко за политика и лека по лека – за всичко. Доста общо нали? Това е идеята – пиша за това, което ми е на ума. С течение на времето осъзнах как обсъждам темите с хората около мен, за да ми се избистрят преди да ги напиша. Паралелно с това си подобрих изказа, макар че все още бъркам граматиката на моменти. Постепенно блогът стана място, където си изписвам мислите. За да можеш да формулираш нещо, то трябва да се е избистрило в мозъка ти и да си наясно с позицията си. Когато не съм наясно, статията не се получава и бързо бивам оборен, от което пък научавам още по темата.

В последно време обаче фокусът на блога ми се измести. Отново пиша за мислите си и нещата около мен, но все повече се концентрирам върху комуникацията. Давам мнение, разпространявам информация, участвам в инициативи и призовавам към действие. Всичко това стана около протестите и изборите тази година и цялата политика, която се изсипа в блогосферата. Когато тя свърши, си дадох за цел да се върна крачка назад, но не се получава съвсем.

Блогът не е нещо там в мрежата, където пускаш текстове и слагаш снимка отстрани. Блогът не е профил в социална мрежа, който подновяваш като се случи нещо. Блогът не е начин на живот, въпреки че за много блогъри е. Ако един блог се отгледа добре, той става виртуалното ти лице пред хората и расте с теб. Съдържанието на един некомерсиален блог се състои не от това, което другите биха харесали, а това, което ти искаш да им кажеш. Хората не сме толкова сложни – ако имаш контакт с даден човек достатъчно дълго време, ще го опознаеш задоволително добре. Блогът в не малко случаи дава тази възможност без директен контакт.

Затова ми е на мен блога – комуникация, опознаване, душевен отдушник, умствен експеримент, професионален профил и ако е дал Бог – нещо, с което да помогна. Покрай блога си се запознах с куп хора, които по друг начин надали бих срещнал. Въпреки, че през последните години се прибирам за едва няколко седмици в България, имам повече контакти от доста хора, които са там. Искрено се надявам те да ми помогнат в започването на кариера през следващата година.

И за да не става твърде сериозно това обяснение – да това тук си е моето пространство. Утре може да пиша за това, че мравките са извънземни и никой не може да ми каже нищо. Може да спрат да ме четат, но за мен това е друг вектор в отношенията. По дефиниция блогърите сме екстровертни егоцентрици и си защитаваме своето до край. Нямам представа как всичко това сработва, а и не съм сигурен, че въобще сработва. Затова отговорът на въпроса „За какво са ви тия блогове?“ се съдържа в самия въпрос – за да можем да разказваме защо ни трябват, кои сме ние и къде отиваме.

Ето версиите на Събина от entelegentno, Луцифер и Говорилня. На мен пък ми се ще да чуя мнението на Иван Бедров, Ангел Кафазов, Нели Огнянова, Longanlon, Жюстин и Бого.


Ето отговорите на Нели и Жюстин, които намирам за доста интересни.

27 коментара

  1. Pingback: entelegentno
  2. Pingback: Боян Юруков
  3. Pingback: ентелегентно
  4. Pingback: Tweets that mention Блогът на Юруков » Архив » За какво са ни тия блогове? -- Topsy.com
  5. Мда, и аз поканих Бедров, плюс Иво Инджев и Бареков, но до тук нищо. Лонгалон вече отказа. Нели Огнянова, Жюстин и Бого също би ми било интересно да прочета. 🙂

  6. Да, така се оказа. Аз сега като чета другите усетих, колко неща съм пропуснала. 🙂

  7. @Събина – това е едно от тези неща. които самите ние не осъзнаваме. Аз просто много пъти ми се е налагало да го обяснявам, най-малкото защото повечето около мен нямат блог.

  8. Pingback: Христо Иванов
  9. @trichocephalus – ха дано! Номера е да расте с нас, че иначе става боза.

    @Bogomil – ще чакаме. Като видях поканата на Васи и написах горното на един дъх. Не става обаче винаги така.

  10. и ти ли бруте…

    вероятно ще прочетеш моите размишления по темата колкото и аз прочетох твоите, тъй че ше се въздържа да ги напиша 🙂

  11. Това последното, че си е твоето място, е много хубаво.

    Преди време един уж „учен“ младеж се изтърси, че един от постингите ми не бил нито журналистика, нито дори достоен за блог. Беше ми много приятно да му отговоря подобаващо… 🙂

  12. @stir – невъзможно е да се класифицира каквото и да е от това, което се пише в блоговете. Затова е глупаво тези, които се пробват да го направят, да се вземат на сериозно.

  13. Аз всъщност питах и публикувах отговорите на 10-15 човека на въпрос ‘какво добро е един съветник за студентското правителство’. Онзи тип каза, че не съм бил креативен. Аз му казах да си гледа работата 🙂

  14. @stir – какво означава израза „не си креативен“ въобще?

    @Апостол Апостолов – всъщност не. На мен ми беше много трудно да започна да пиша. Подобно на сценичната треска, макар, че в началото не осъзнаваш, че никой няма да те чете известно време, затова няма за какво да се притесняваш. При графоманията пишеш хаотично където ти падне. В блога, макар че се отново се пише по всякакви теми, пак се иска някаква структура и мисъл.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.