Blog Action Day: Защо няма да се справим с промяната на климата

climate-change1 Днес е обявен за Blog Action Day и няколко хиляди блогъра от цял свят ще пишат по една тема – промяната на климата. В това число се включват блоговете на Ал Гор, Google, GlobalVoices и т.н. Целта, както на всички подобни инициативи, е да накара хората да се замислят по проблема и да действат. Аз обаче ще ви кажа, защо това няма да стане.

Нека започна с проектите за екологично чисто съществуване. Има две основни направления, по които човек може да тръгне, ако не иска да вреди на природата – да излезе изцяло извън системата (off the grid) като произвежда и консумира всичко сам, както са правили хората преди хиляди години, или да се опита да намали отпечатъка си. Първия вариант естествено е нереалистичен, но втория се прилага доста добре – хората слага слънчеви панели на покривите си, избират продукти с по-малко пластмаса, харчат по-малко вода и пестят ток. Добър пример за това е Израел, където всяко домакинство е задължено да си набавя определен процент от топлата вода чрез слънчеви колектори.

Проблемът обаче е, че подобни решения или не могат да се приложат в голям мащаб, или всъщност пречат на околната среда. Да вземем фото-волтажните клетки – те съдържат материали, производството на които отделя много токсични вещества. При създаването на изолационната вата често се поличава доста отпадъчна продукция, която също е вредна. Бетонът, на който разчита цялото ни строителство, е токсичен по време на производството си, а в много по-голяма степен след като сградата е се разруши. Въобще всяка дейност в съвременния свят е свързана с изработването на нужните инструменти и инфраструктура. За жалост това производство е обвързано с множество отпадни продукти и замърсяване. Още по-големи проблеми настъпват след експлоатацията, когато продукта бъде изхвърлен. В университета по CAD/CAE системи ни учат, че в процеса на проектиране трябва да предвидим всички тези неща и да осигурим устойчиво производство. В реалния живот обаче това въобще не се случва.

Отговорът на този проблем идващ от много природозащитници и активисти е всеки индивид да намали до минимум енергията, която използва и да избира продукти с устойчиво производство. Много хора се опитват да го правят и това създава сериозна ниша в пазара за екологично чиста продукция. Европа е полудяла по био храните, а телекомите предлагат програми за рециклиране на старите телефони. Дори производителя на електрическата кола Tesla включва в цената рециклирането на батериите след като живота им свърши. Всички тези стъпки в правилната посока се забелязват и получават доста медиен шум, но остават само на повърхността. Електрониката пак бива изпращана в южна Азия в огромни сметища, пластмасата пак свършва в средата на Тихия Океан, а строителните материали са не по-малко токсично.

Проблемът е, че технологията се развива бързо и изпреварва разбиранията в обществото ни. Тази тенденция сякаш се вижда най-добре в липсата на устойчиво развитие. Не осъзнаваме истинската цена на това, което купуваме, защото тя се формира на базата на търсенето, а не на вложените материали и усилия. Да се пренася бутилирана вода през океана е рентабилно икономически, но не и от гледна точка на промените в климата. Екологичните промени липсват като фактор не само в мисленето на огромна част от хората, но и в икономическите уравнения. Това, че 2-3% от потребителите предпочитат био продукция не означава, че компаниите ще се стараят да опазват природата. Чист и здравословен продукт не означава задължително чисто производство. Ако компаниите нямат икономическа полза да щадят природата във фабриките си (или икономически санкции, ако не го правят), те никога не биха тръгнали в тази насока. Идеализмът на този или онзи ръководител далеч не са достатъчни за да се преобрази една цяла индустрия.

Затова и срещата в Копенхаген през Декември ’09 е толкова важна. Там ще се решават точно тези въпроси – какво трябва да се направи на макро ниво, колко струва метричния тон CO2 и как индустрията да пожелае да стане устойчива. Все неотложни въпроси с невъзможни решения. През това време учените ни казват, че промените в климата са вече необратими и можем само да намалим ефектите му.

Потребителите пък избираме единствено това, което ни предлагат с илюзията, че влияем на пазара. Информацията за скритата цена на новата ни къща или стоките в количката ни е на разположение, но предпочитаме да не я видим. И това е в реда на нещата – съзнанието ни умишлено отблъсква вината във всяка нейна форма. В същото време активистите скандират, че трябва да спасим планетата от замърсяване, животните от изчезване и климата от затопляне. Планетата си е добре, животните идват и си отиват, а климата ще се охлади в един момент. Ние сме застрашените и ние сме тези, които имат нужда от спасение. За жалост процесите, на които се базира обществото, икономиката и промишлеността ни са толкова консервативни, че надали ще можем да ги адаптираме без първо да сринем всичко из основи. Както са тръгнали нещата, мисля, че природата ще ни направи тази услуга.


Повече за Blog Action Day, както и статии от останалите 8000 блогъра, може да намерите на официалната страница на инициативата. Също така, може да посетите блогърското състезание Th!nk About It, където темата също е промените в климата, а кулминацията е срещата на върха в Копенхаген към края на годината.

Ето още участници в инициативата Blog Action Day: Мариана Евлогиева, Greentech-bg, Екоблогът на hypesht, Зорница Маркова, ЛейкаПейка, Людмил Арсов, Оптимистично, Terraincoglita, BOYO’S F(L)IGHT, EULaw, Grafiki.bg, ZaPrirodata, Тanparmaiel, konxompax, Kreativen.com, marfiland.blogspot.com, visionforweb.com, ivosiliev.com, posterous.com… и още много други.

41 коментара

  1. Pingback: Tweets that mention Блогът на Юруков » Архив » Blog Action Day: Защо няма да се справим с промяната на климата -- Topsy.com
  2. Благодарско, че ме спомена като участник в инициативата, макар и доста критичен 🙂

    Виж тук, за още включили се:

  3. „Не осъзнаваме истинската цена на това, което купуваме, защото тя се формира на базата на търсенето, а не на вложените материали и усилия.“

    Вложените материали и усилия си имат име – производствена цена. „Истинската“ цена е въпрос на търсене и предлагане.

  4. @Longanlon – Работата е там, че това, което ти наричаш производствена цена не отразява цялостния разход за съществуването на този продукт. Има много скрити разходи от вредите с дълготраен или отложен ефект като цената за рециклиране, замърсяването, здравословните проблеми от продукта, качеството на материалите, поддръжката и т.н. Пример – ако в цената на найлоновите торбички беше включена и цената за истинското им рециклиране (не изгаряне), въобще нямаше да струват по 20-30 ст.

  5. Бояне, тенденцията в която развиваш този блог ме плаши. Все участваш в разни неща инциативи, състезания, класации…
    Не че нещо, но нищо от оригиналното в този блог не остана – изпари се и интереса ми към него.

    Успех в начинанията:) Блога ти успешно наподобява такъв на младши политически кадър.

  6. Pingback: Боян Юруков
  7. Pingback: Georgi Kamov
  8. @Петър – в последно време наистина се занимавам с доста инициативи, но всичко си е временно. В момента се опитвам да ги намаля и да пиша по други теми като тази за медиите, < http://yurukov.net/blog/2009/10/01/shirokolentova-burjoaziq-2/>интернет достъпа и новите управляващи. Планирал съм няколко статии през идните дни за здравното осигуряване на българите в чужбина, за една книга за европейската култура, за Win7 и зелените графити. Искам да разнообразя темите, но в крайна сметка пиша за това, което ми е на ума. Може би такъв ми е периода – до преди 2 месеца пък бях безкрайно отчаян от хората като цяло и ме беше обхванал як цинизъм. С политика нямам намерение да се занимава, въпреки, че малко или много всеки блогър политиканства. Не бъркай обаче активиста с политика – има разлика в методите, мястото в спира и мисленето.

    @Петър Рашев – дано да отговорят. Интересно е наистина, че въобще не е станало дума за това каква е позицията на новото правителство по проблемите на климата. Не знаем какво ще отстояват и за какво ще гласуват.

    Може да се свържеш и с участниците ни в Th!nk блога – те също действат по темата. Ако някой от тях спечели ще има пълен журналистически достъп до конференцията.

  9. Pingback: Боян Юруков
  10. Pingback: Georgi Kamov
  11. Благодаря за линка 🙂
    само че при мен нещата се объркаха и не публикувах както си го представях и имах желание.. 😕

  12. Благодаря, че и моето първо участие в деня на блогърската солидарност е споменато. Блогъри от всички страни, съединявайте се! 🙂
    Що се отнася до участието в разни инициативи – аз лично не виждам нищо лощо в това, ако човек има позиция по въпроса, а не просто се пише за бройка.

  13. Получих pingback оттук и го одобрих, но се вижда само на страницата със отделната публикация. Не се появява в списъка с последни коментари, а ми се иска посетителите на сайта да виждат веднага, ако има нещо ново.
    Ползвам WordPress със собствен хостинг, темата (ако това има значение) е Atahualpa, а джаджата е BFA Recent Comments.
    Може ли някой да ми помогне. Само че по възможност да обяснява по-простичко, че още съм боса в техническата поддръжка на блог. 🙁

  14. Мога само да се съглася с вас Юруков.
    Но все пак нещо оптимистично:

    Сценарий І:
    1. (един) умен човек
    2. се набутва в „боклучената“ (мафия), при големите пари и на принципа „гледай и се учи“ показва как се прави бизнес – по-точно:
    3. хората ти плащат да им вземеш боклука
    4. ти го правиш на продукт (разделяне, рециклиране – разбира се използване „до дупка“ с безотпадни технологии и т.н.) и
    5. им вземаш парите (не, че струват нещо) още веднъж, ‘щото си имал „предприемачески ресурс“ (в главата) и си им организирал производство на „блага“ от … (…нали, няма да използвам цинизми) – те като не са имали инициативата да го направят сами!

    (Дано някой ме предвари, че съм малък още 🙂

    Сценарий ІІ – сигурен:
    Второто Пришествие (и всичко ще си дойде на мястото)

  15. @Мариана Евлогиева – инициативата е повод, а не причина за писане. Блогърските инициативи съществуват, за да обединяват хората около една идея. Това не означава, че има блогове, които съществуват само заради тях.

    Относно pingback-а мисля, че зависи от темата ти. Това с последните коментари филтрира този тип линкове и не ги показва. Най-добре е да питаш този, който е направил добавката. Обикновенно има форум или тема с коментари и въпроси на страницата им.

    @Ивайло – проблемът на сценарий 1 е, че за да печели истински този човек, той по-скоро ще изгаря отпадъците, отколкото да ги рециклира. Печалбата е равна на получените пари спрямо изхарчените. Ако може да спечели от рециклирането повече отколкото харчи за процеса на рециклиране, всеки щеше да го прави. Затова и алуминия от старите самолети се използва многократно. Пластмасата пък се изгаря, защото процесът на преработка е 3 пъти по скъп от себестойността. Другата причина да се захване един такъв човек с екологична преработка е да спечели ганд от ЕС, например, за еко-завод за преработка. Това обаче е рядко и иска сериозни интереси.

    Затова ни остава вариант 2.

  16. Да, ако говорим сериозно, трябвя обстоен преглед, каква е цената да претопиш метал спрямо това да го извлечеш от руда; да претопиш пластмасите спрямо това да ги произведеш от нефта и т.н., разбира се не само цената – защото се форимира от пазара, преработката на нефт, руда и др. традицонни добви на суровини имат изградена инфраструктура, докато за рециклиране… за жалост едва има някое и друго петънце по планетата – мисля, че добър показател е енергоемкостта например, (икономическите единици кажи-речи не ги интересува екосъобразността – кой ти го интересува стратегията за 50-100 години напред…)

    и разбира се най-основния ни проблем е заместител на въглеродните горива… залагащите на възвращаемите източници – просто губят… енергия – достатъчно, слънце грее, вятър духа, но няма други така лесно достъпни, даващи достатъчна автономност и мобилност източници на енергия като горивата – въглища, нефт, газ… за другото се намират решения.

  17. @Ивайло – Ако искаш да видиш коя част от рециклирането е печеливша, виж коя се прилага сега. Единственото нещо, на което можеш да разчиташ в сегашната конюнктура е, че хората ще действат в свой краткосрочен интерес. Затова бизнеса и начина му на водене, от който може да се печели, ще може да бъде лесно забелязан. За да се случи нещо хубаво в посока екология, държавата трябва да регулира и направлява бизнеса с публични средства, за да става изгодно да се използват устойчиви методи. Не може да очакваш индивида да го стори по свое усмотрение.

  18. @Longanlon – всеки си върви в някаква насока. Не може да се очаква, че ще пиша винаги по едни и същи теми и по един и същи начин. Сега ми е интересна политиката и екологията и пиша за тях. Това му е хубавото на блогосферата – за всеки има по нещо.

  19. Боян Юруков каза : „инициативата е повод, а не причина за писане“
    Точно това имах и аз предвид, когато писах че няма лошо да се участва в инициативи, ако човек има какво да каже.

    Благодаря за отговора за pingbacks.

  20. А какво ще кажете за феър трейд (fair trade). Това верен или погрешен път е за намаляване на вредните въздействия върху природата. В цената на стоката и етикета се включва социална надбавка, част от която отива именно за опазване на околната среда. Аз поне мисля, че най-голяма скорост на намаление на вредните въздействия върху околната среда ще се постигна само и когато всички имат финансов интерес.

  21. @Тихомир Ипотпалиев – мисля, че това помага, но не чак толкова. Трябват доста по-сериозни финансови стимули от страна на държавите, за да се насочи бизнеса и индустрията в правилната посока. Както казах, не смятам, че интереса и съзнателния избор на потребителите ще са дори близко до достатъчни за целта.

    @Мариана Евлогиева – моля 🙂

  22. Мисля, че грешиш. От трябва „по-сериозни“ до да стане предстои да се измине дълъг път. Правителствата не харчат свои пари, харчат на гражданите от чиито данъци в общият случай идва бюджета. Освен това стои и въпроса за непопулярността на мерките. Няма никаква файда от паднало правитество с екологична насоченост, което ще бъде заменено с реваншистко такова. Това че коментиращите в този блог разбират колко е важно това, не важи с такава сила за масовият гражданин който гласува. Затова и значима сума трябва да бъда насочена под формата на мерки за убеждение с висока ефективност очно към масовият гражданин. Задачата е много близка до бюджета и тактиката която възприема някоя голяма търговска компания при желание за налагане на нова марка. Тя решава на практика същите задачи – колко е хубава марката, колко е хубаво и изгодно и престижно да я ползваш. И на практика търговските компании имат в пъти по висока ефективност от тези на държавните служители. Затова и повечето имиджови мерки, измислени от бюрократите, колко и да са им благородни намернията нямат нищо общо с действителността и ефективността и в повечето слушаи са грешно похарчени пари.

  23. @Мариана Евлогиева – хубаво резюме. Не знам дали блогърите ще спасят света. Според мен контекста на въпроса е грешен – блогърите като хора и сайтовете ни като места за говорене нищо не могат да направят. говори се, че едва ли не няколкото блогъри с голямо обществено влияние (говоря предимно за примерите чужбина) ще могат да обърнат мнението и вниманието на хората към тези проблеми. Истината е, че това е почти невъзможно, а и недостатъчно. Това, което би могло да ни спаси от климатичните промени е дискусиите, информираността и действията. Блоговете са само носител и към този момент – добра среда за изразяване. Ако утре се появи нещо ново, това няма да значи, че блогърите са се провалили, а че формата на изразяване на същите се е развила.

  24. А, чети внимателно между редовете! 😉 Контекстът си е много правилен, макар че не е назован. А той е – гражданското общество, в което човек не само може, но и трябва да изразява мнението си. И когато повече хора го правят, имат шанс да бъдат чути.
    Естествено, блогърите са само една част от това гражданско общество и блоговете са само една форма за изразяване.

  25. Ехх Юруков. Да, всичко написано е вярно, но звучи песимистино и не дава идея за решението на проблема. Аз лично смятам, че медийното експониране не е просто вдигане на шум за нищо, а реално кара средния потребител да се замисли. Ако той се замисли и същевременно се появят нужните продукти на пазара, би могло да се постигне развитие. Разбира се не мове да се очаква от средния потребител да знае в детайли какво точно предлага продукта и дали отговаря на описанието. Това е задача на производителя и на държавата, която контролира продукцията. А идеи има достатъчно.

  26. @Boyana – аз поставям една различна гледна точка над ситуацията. Стандартния подход – да се раздуха проблема навсякъде – разчита на предумцията, че когато хората имат достатъчно информация, те не само ще взимат по-добри решения, но и ще имат мотивацията да действат.

    Аз не смятам така. Общественото мнение може да се е развило много от началото на масовото образование и разпространението на демокрацията, но в основите си, тълпите все още действат като тълпи. А повечето медийни кампании срещу екологичните промени разчитат точно на това, че всички имаме един и същ интерес – да сме здрави и децата ни да имат бъдеще. Тълпата обаче не я е грижа за отделните елементи от нея и за бъдещите й членове.

    Затова всъщност соц-мрежите са толкова успешни – те гледат единствено и само към индивида и какво му трябва на него. Груповото съзнание не е променлива въобще.

  27. „А идеи има достатъчно.“ – само разибрам колко „Общественото мнение…се е развило много“
    (извинете за не коректното цитиране)
    повечето зелени активисти ги виждам като мечтатели… опитвам са да не бъда такъв…
    Всеки да вземе всичко което може от образованието, за да разбира обективно проблема, съответно да търси решения, като се пази през цялото време, това същото образование, да не го превърне в „кон с капаци“!

  28. @Ивайло – проблемът с образованието е, че това, което се получили не ни подготвя никак за този проблем. Колко пъти си чул думите екология и опазване на природата докато си бил в училище. Самата идея на образованието по света е да стандартизира основата, която имаме и да ни подготви за кариера. От там нататък всеки сам си развива общата култура и разбиранията кое е важно.

  29. мда, кой колкото може да научи заради самото знание, и нататък да мисли и действа

  30. Аз лично избрах преди доста време варианта да оставям възможно по-малкък отпечатък върху природата. Поради което отпадъци които преди бих изхвърлил сега на повечето им намирам приложение, събирам отпадъците си разделно и т.н., каквото ми е по силите го правя. Възможно по-малко електроенергия хабя особено през топлите месеци тогава много ми помагат слънчевите панели. Но искам да съм напълно честен през зимата предпочитам да се отоплявам с климатик. Не казвам че са екологични или не, но за да се отоплявам с климатик през зимата си има причина, мисля че всеки би се досетил за високите сметки от Топлофикация.. ако имах вариант /не начин защото начин има ако има и желание, при мен обаче за сега единствен вариант е отопление с климатици/ в който да съм изцяло екологичен и в отопление и във всичко щях да го направя. Определено бих казал че последните години съм голям привърженик на всички инициативи свързани с екологията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.