Неделен следобед. Седнал съм да уча за поредния изпит. В почивките преглеждам коментарите в мрежата. Реших да не коментирам изказването на Соломон Паси, защото мисля, че беше пределно ясно как се спъна сам в собствената си липса на съобразителност. По същия начин сгреши като обяви толкова рано кандидатурата си за поста в НАТО. Събитията като това в последно време ме накараха отново да се запитам какво да пиша и защо.
Блогърите, както всички нормални хора сме склонни да преувеличаваме. Поставяме своята теза в мрежата с ясното съзнание, че това е лично мнение и че то ще търпи промяна в течение на дискусиите. Читателите събират всички тези често противоположни мнения и си изграждат някакво мнение. Затова и казваме, че блогосферата е истинския български форум – защото виждаме всякакви анализи и лични истории, за разлика от традиционните медии, които или регистрират заявленията на политиците, или плахо откликват „Е така не е хубаво“.
Много прехвалват точно горните качества у нас. Сами сте виждали всички възхвали за това как ние сме новите медии, как възраждаме гражданското общество и как ще си имаме проблеми за това. В един момент блогърите станаха център на вниманието в най-различни аспекти. Казват, че ние сме най-активната част от електронното общество. Това добре. После обаче се започва луда кампания за това колко е опасен интернет, как покварява децата ни и колко несериозно и грозно е всичко в него. Политиците предпочитат да не говорят по темата, за да не стане издънка. Това въобще не означава обаче, че не четат – напротив, четат ни и то доста внимателно. Някой от тях дори и пишат. Повечето обаче действат на два фронта – единия е новия ЗЕС, а другия е добре познатата ни интернет офанзива на БСП.
Защо аз се чувствам заплашен лично от промените в ЗЕС ли? Писах вече четирите заблуди, които се наблюдават обществото. В личен план обаче мен ме е страх. Покрай протестите през Януари няколко познати ми казаха в прав текст, че се притесняват да не би на мен и на тези, които всъщност организираха протеста да не им стане нещо. Появиха се дори слухове за натиск и подкупи. Не е изключено. Достатъчно е едно конкретно обаждане от ДАНС и всеки би бил убеден да не прави нещо.
От друга страна всеки, който е прекарвал повече време из блоговете и новинарските сайтове, може да е забелязал купищата еднотипни и почти копирани коментари под критикуващи статии. Всички са подписани анонимно с нещо подобно на „Един Българин“, „Гневен“ или „Бай Петър“. И всички са насочени или против ГЕРБ, или в полза на коалицията. В началото си мислех, че наистина имат много поддръжници в интернет, но е показателен факта, че има толкова много еднотипни коментари и толкова малко цялостни блогове в полза на правителството.
В тази среда пишем ние блогърите. За какво да пишем тогава? Всичко, което реша да кажа ми се струва толкова естествено и подразбиращо се, че се учудвам, когато привлече такова внимание. Такъв беше случая и с опасностите от новия ЗЕС. Такива статии обаче предизвикват само краткотраен ефект – хората ги виждат, ядосват се и после кимат леко. Току-що Василена цитира в Twitter, че блоговете не са публикации, а дискусии. Много от ядосаните коментират и казват личното си мнение и болка. След това обаче какво? Какво трябва да напишем, за да оставим някаква трайна следа в мнението на някого, за да предизвикаме поне една обществена дискусия извън интернет. Медиите мълчат. Независимо дали 10000 души са изказали подкрепата си за нещо, медиите го отразяват като поредната интернет мания. Никой не схваща, че тези 10000 са съседите им. Парадокса е, че в един блок може 30 човека да седят в интернет и да коментират, хулят, хвалят, блогват и да търсят съмишленици, но няма да се спрат на стълбището и да разменят дума по същата тема. Защо? Срам ли ни е?
Видяхме много инициативи, подписки и протести. Много хора само казаха „Е браво, но какво от това“. По време на Януарските протести писах, че единствения начин да накараме политиците да си вършат работата е да им вземе страха. Те разчитат точно на липсата на интерес и надежда за промяна. Липсва отчетност. Станишев каза на дебата, че са инвестирали толкова и толкова стотин милиона в това и това. И какво от това? Нещо да се е подобрило? Хвърлянето на пари по даден проблем не го решава, когато няма контрол и отчетност. Говори се за прозрачност. Някой знае ли какво въобще значи това? Всеки я обещава, но явно определението се изкривява в дните след изборите. Досега не съм видял нито един блог на политик, в който той истински да общува с избирателите, а не просто да топи колегите си от другите партии.
А какво да блогваме ние простодушните блогъри? Единственото, което ни остава е постоянството. Ние не сме някакви прехвалени анализатори, които ги канят всяка сутрин в предавания и телевизионни форуми. Ние сме тези, които виждате да пият в някой бар в два часа сутринта в Събота и на следващия ден сядат и пишат за нещо дребно, но показателно от ежедневието им. Ние често не сме специалисти по това, което пишем, но имаме да кажем повече от специалистите, защото сме го преживели. Политиците може да не искат да си говорят с нас, но не те са ни нужни на нас. Някои политици вече бързо се ориентираха и видяха накъде духа вятъра. За останалите остава просто да се чудят после откъде им е дошло. Блогърите не сме никаква гилдия. Ние сме ония с фотоапарата или лаптопа, които спорадично виждате на улицата. Затова ние не сме ония другите, които се гаврят с естетиката и мозъците на горките избиратели. Ние сме избирателите, но всеки си има мегафон. През последната година блогът ми е бил посетен от 50000 души само от София. Само един блог. Това са почти 4%. Затова властимащите реагират на нашите невинни писания както на хората с мегафон на площада – с бой, заплахи, пренебрежение и заравяне на глава в земята. Да видим докога това ще им върши работа.
Свежо: Лично аз не се изживявам,като човек с мегафон.Прав си, обаче за друго. Блоговете са единствената трибуна, която политиците не могат да контролират.Това е голямата им болка.
Свежо: Не могат, но много им се иска 😉
Свежо: как е новия Самсунг , доволен ли си
Е, ти може да не си писал по темата за Соломон Паси, но аз писах и вкарах вътре твой цитат. Надявам се не възразяваш…
http://bulpete.wordpress.com/2009/03/28/blogsociety/
Трудно се променя манталит и мислене. Особено в политически аспект.
Така, че не се кахъри за ползите от блог коментарите и публикациите.
Дори и по малките банални теми, може да са от помощ за читателите.
Една жена се свърза с мен за съвет относно операция на глезена… след като прочела в блога ми за моете възстановяване.
Пожелавам ти успех с изпитите =: )
Чест ти прави да го напишеш, щото – малко или много – ъгъла от който виждаш нещата не е съвсем локален. Тази проекция винаги дава още един вариант за решение.
Стискам палци за изпита.
Кифладжийницата прави всеки опит известен в читанките да затрие в зелено изявите дето напомнят гражданска позиция. Затова групата от млади, технически грамотни, събудени за растящите нарушения на обществените им свободи пишещи българи са пречка за реализиране на големия план;
Представи си сутринта, в която се събуждаш, чукваш върху линка за блогосферата и ги няма. Примирението ги е полазило, клекнали са на властимащите, бълбукат в доволство от картината каквата е и отсам-оттам се забелязват фотоси на Дмитриевич, комуто предстои да се пенсионира като бг премиер след 40 години на поста.
Ето този сценарии ме плаши. Както и автоцензурата им днес, когато са на открито с имената си, с целия си живот и едно мнение може да ги отведе на разпит в безправовата република.
Мога да живея чудесно без бг блогове. Не ме разбирай погрешно, те ми покриват едва една от нуждите при сърфиране и тя е по скоро забавление, отколкото формиране на мнение. Пишещите имат нужда от читатели – задача с която се справям отлично.
Другото от което имат нужда е съзнание за собствената си сила.
Често конфликтите от реалността които се дискутират тук не са прозрачни за хората на тв диета. Кахърите че е тежко да си партизан в собствената си държава не се споделят от народа без кабел.
Много трудно се обяснява на човек, който избира да живее в собствените си ограничения че интернет няма такива (мда, визирам и Паси) Как се надявам блогващите да не го забравят
Първо: успех на изпита.
Второ: трябва да се пише, респиктивно – да се вика в мегафона! Може да звучи малко надуто, но – перифразирайки Жана от Арк: „Ако не блогърите, кой друг?“
@Петър Рашев – Нямам против и даже се радвам. Не се кахъря за нищо – просто нахвърлям случайни мисли, които ми се въртят в главата от известно време. Понякога трябва да разтоваря всичко и да го оформя като текст, за да ми се оформи и в главата. Това ми помага да градя нагоре.
@in2h20 – Знаеш ли какво ще направя в онази сутрин, в която видя, че няма блогосфера – ще започна нов блог. Това в големия плюс на блоговете – можеш да спреш един или два, но винаги изскачат нови. Ако няма регулация и тотален контрол като в Китай, всичко е възможно. Надеждата ми е само, че в границите на ЕС това няма да стане.
И аз мога да живея без блогове и ще се радвам още повече ако в тези, които ги има си говорим за готварство, клюки и злободневни неща. Това ще означава, че тези проблеми ще се въртят в главите ни, а не политика и всякакви схеми как да накараме хората да мислят и политиците да слязат от облаците. За сега блоговете са начина ни. Утре ще измислим нещо по-добро. Ние сме на всеки километър, както се казваше.
@Павел Николов – Абе не е надуто въобще. Четох наскоро една статия на английски, в който един френски блогът правеше точно това сравнение – народа издига гласът си по нов начин. Не знам доколко обаче можем да отъждествим нашия глас с този на народа, но поне можем да кажем, че е този на активната част от населението.
Свежо: Може много неща да им се искат на политиците. Ние сме за това, да им подлагаме крака. Колкото повече се препъват, толкова повече да им се налага да мислят.
ЮРУКОВ, ПОЗДРАВЛЕНИЯ! АЗ СЪМ УБЕДЕНА, ЧЕ ТОЧНО ТЕЗИ МИСЛИ ВЪЛНУВАТ НЕ МАЛКО ОТ НАС И ЧЕ МНЕНИЕТО НИ СЪВПАДА С ТВОЕТО.
Свежо: @krist – и аз не се изживявам, но така излиза. Поне като се огледам.
@Balthazar.Ivanovic – искат и се опитват. Дано да не влезе новия ЗЕС.
@Chamburi – супер е. Направо живнах покрай него.
Свежо: @vladoan – виж, не съм съгласен, че ние трябва да ги препъваме. Въобще даже. Може би те го възприемат така, но това е друг въпрос. Политиката не произвежда, тя не търгува – тя дискутира и намира компромис. Политиците са там за да представят различните мнения в обществото и от името на народа да намират компромис, който да е изгоден за всички.
Това на теория разбира се – никой политик няма да ти даде това определение и да го мисли сам за себе си. Ние обаче трябва да си настояваме на това и да изискваме от тях. Не да ги спъваме, а да играем ролята на пъдари. Те са овцете, не ние.
Свежо: Крайно време бе да се разчупи този едностранчив ляв монопол в медиите, и блогърите до голяма степен започнаха този процес, но се надявам това да стане още по силно и влиятелно! 🙂
Наближава тъжният им край….след няколко месеца ще изкараме търтеите от позитано и ще се наложи да ги кълцаме и да им продаваме бъбреците и други органи в чужбина за да довършим магистралите и проектите, които те почнаха и окрадоха.
Свежо: Юруков, като казах да им подлагаме крак имах предвид да им даваме да разберат, че преди да предприемат някакви действия било с промяна на законите, било срещу блогърите, било срещу техния „електорат“ – да обмислят добре ходовете си, а не да я карат юргулешката. Мен наистина ми писна да ме смятат за втора ръка човек, писна ми да ме мамят непрекъснато – тяхното ограбване край няма, не може да има истински престъпници и истински престъпления, и в същото време да се разиграва голямо театро. Знам, че четат всички материали и коментари за тях и тяхната работа в интернет, но нали са си гьонсурати, все едно нищо не се е случило. И вместо да направят добра корекция, напротив, те се опитват със закон да смажат интернет обществото, защото има различно от тяхното мнение и виждане за тяхната политика. Те дори не се замислят, че идва краят на тяхното управление, убедена съм. Позволи ми само да не се съглася с твоето определение за овцете и пъдаря, защото овцете разбират какво трябва да направят, а
Свежо: тия овце във вълча кожа не разбират от нищо.
@Свинчуга – Еее, айде сега. Без ексцесии. Най-добре ще е да използваме силите си за да накараме следващите от началото да си вършат работата. Те вече ще ги осъдят в първите си показни акции за да си вдигнат популярността. Е, поне ще започнат да ги съдят де. Пак от нас си зависи дали ще го довършат. Въобще ако някой не е схванал тенденцията досега – трябва да хващаме гегите и да ги водим към правия път.
Свежо: Напротив – разбират много добре. Въпросът е, че не искат. Направих сравнението с пъдаря, защото той ги кара точно с бой и побутване.
Свежо: Не съм блогър, но статията е много добра!
Положителен глас
Свежо: Благодаря. Не е нужно да си блогър, за да ти хареса нещо. Всъщност аз точно за не-блогърите го пиша.
Свежо: maicky, блогърите без неблогърите, своите читатели, не струват нищо.
Аз не съм най-голямата ти фенка, но статията е наистина добра и откровено лична, без това да я прави прекалено субективна. Естествено , че аз не съм човекът, който да дава определения за писането ти, просто адски ми харесва , когато някой пише , гледайки малко отсрани на ситуацията.
Много се радвам, че ти е харесала. Не се опитвам да пиша обективно, а по-скоро да показвам и другите гледни точки, които съм видял. Никой не може да е обективен. Можем само да се вслушваме повече и дано да се стигне до някакъв компромис от това.
Е, Бояне, може би съм доста пристрастна – тти си първия ми контакт с блогърите. От този момент нататък не се чувствам сама и се радавам, че ви има. Хубавото е, че сте много, „лошото“ – не ми достига времето 😉 .
Вие ми връщате надеждата. Бях я загубила след първата година на еуфория. След бурния „вятър на промяната“, изпаднахме постепенно в безветрието на прехода. Постоянствайте!
@ vladoan – Те не могат да направят корекция, защото все още я карат по инерция. Дори не си дават сметка, че ако се представи историята на управлението им на графика, отдавна са минали апогея си, посоката на движения е стръмно надолу, а спускането по инерция е безкрайно опасно и в даден момент става неконтролируемо. Те все още се самозаблуждават, че държат кормилото здраво. Винаги съм недоумявала, как могат да режат клона, на който и те седят!
@Надето Хаджиева – Радвам се, че ти харесва блогът ми. И аз нямам време за всички блогове и затова гледам да поемам случайна информация без да пресявам. Така научавам най-различни полезни неща без да се затормозявам да търся.
Що се отнася до управляващите – виждам една особена разлика между положението сега и преди 10 години. Сега сякаш си вярват. В смисъл, че може ние да ги псуваме, че са маскари, но тези поне си вярват, че вършат работа. Това е важна стъпка, защото следва само да отсеем кой всъщност е квалифициран за поста, а не само да се осланяме на полемики и кебапчета. Най-малкото започнахме да говорим за доста по-дълбоки неща в икономическата политика и отношенията с ЕС. Преди 10+ години ключовата дума беше „Шъ въ оправя!“
Организаторите на протеста от 14 януари дават обяснения
Дарик Радио 30/3/2009 12:40:00
Организаторите на протеста от 14 януари тази година пред парламента, при който се стигна до сблъсъци между протестиращи и полиция, са поканени да предоставят сведения за събитията по време на протеста, съобщиха от Сдружението за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове. От организацията посочват, че тази покана, в отдел “Криминален” на столичната полиция, е пореден опит вината от полицейския произвол и насилие да бъде стоварена върху организаторите на протеста.
Предварително сме запознати, че сме поканени по сигнал на Държавна агенция за закрила на детето. Съществуват неоспорими документални доказателства, подкрепени и с видеоматериали, че организаторите по никакъв начин не нарушават законите, а призовават органите на реда да свършат своите регламентирани задължения, се казва в съобщението от Организаторите на протеста на 14 януари на площад „Народно събрание”.
„Такива статии обаче предизвикват само краткотраен ефект – хората ги виждат, ядосват се и после кимат леко“ – тук не съм съгласен. Аз не пиша – аз само чета. И виждам ефекта в/у себе си. Мисля, че благодарение на блоговете съм малко по добре информиран и малко по добре аргументиран – очите ми са малко по широко отворени. И това течение, като че ли, прониква бавно но сигурно, безвъзвратно променя все повече и повече хора – кара ги да си задават въпроси и да търсят отговори(било то по най-лесния начин -търсейки ги наготово в някой блог). И понеже тази ‘медия’ трудно се манипулира поради нейната не-йерархичност(…, липсата на едноличен център на контрол и т.н.) на нея може да се разчита повече в настоящата ситуация – т.е. тя е надеждна.
И въпреки че знам, че не го правите специално заради другите, обществото(или главно за него) а повече за да удовлетворите собствени потребности(така предполагам) ефекта е далеч по широк – ‘4%’. А на мен като част от тея проценти ми е полезно, защото както казах ме променя малко по малко и ме прави по активен отколкото преди – повече дразнения – повече реакция.
@Валентин Давидов – Показателно. Интересно ми е за какво ще си говорят – сигурно просрочените кредити на някой от организаторите или неплатените данъци на роднините на друг. Възможно е и просто да ги омотаят в разговори и да изкривяват изказванията им после пред медиите. Всичко ще свърши работа на този етап.
@rda – да, наистина ефекта не е краткотраен при някои, но понякога е леко фрустриращо колко много се говори, колко много хора научават и се възмущават по нея и как продължава тоталното медийно и политическо затъмнение по дадени теми. Януарските протести бяха пример за това как ефекта не е краткотраен. Затова и писах, че ни остава само постоянството – да пишем каквото ни е на сърцето, пък хората ако мислят като нас – по-добре. Аз пиша, защото искам да оформя хаотичните мисли в главата си. Явно има и странични ефекти. За другите не знам.
Свежо: Да, а когато намери и политическото си измерение, тогава се узаконява. Имаме някакъв проблем на национално ниво, който е смесица между емоционалното и интелектуалното. Нещо, като безмозъчно малодушие.
Свежо: Да, а когато намери и политическото си измерение, тогава се узаконява. Имаме някакъв проблем на национално ниво, който е смесица между емоционалното и интелектуалното. Нещо, като безмозъчно малодушие.
Поздравления!
Мисля, че бавно достигаш до идеята ми, че просветителската дейност е по-важна от революционната.
Учи се и така ще си още по-ефективен!
@Oksev – Абе то нищо не пречи да се правят и двете. Просветителската дейност има дългосрочен ефект и променя мисленето на хората. Революционната пък тласка нещата в дадена посока когато всичко явно пропада. Едното изисква търпение, а другото – бомбастични изказвания и директни действия. Едното не отрича другото, но имат тотално различни цели.
@Balthazar: за какво по точно говориш, че нещо ми убягва. Дай линк или разкажи.
@Боян: Понеже нямам блог, а от друга страна при теб ЕС често присъства като тема, да питам какво мислиш по тази идея(плюсове, минуси):
Адекватно ли е всички гласувания в европейския(защо не и в българския) парламент да са поименни и резултатите да ставата обществено достояние моментално на web. В крайна сметка след като аз съм пратил моя представител там за да защитава моите интереси мисля че е логично да мога да следя как и доколко той прави това
btw, тогава могат да се появят публични услуги в които ти да си водиш дневник кое решение те устройва и кое не, да даваш тежести и в крайна сметка да измерваш депутатите според дейността им.
@ljubima , @vladoan,@didi_f – Това е най-важната тема за момента. Обяснението на didi_f за „личностите, които влизат в листите“ е най-кратко и ясно / според мен/.
Листите и подреждането им се прави от партиите и когато една личност, оглавила дадена листа не ми харесва, няма да гласувам за нея. Така отпада и някой свесен, включен в тази листа. Не съм обърнала гръб, но наистина не виждам за кого да гласувам.
Ето, имам проблем – не харесвам Б. Борисов, а другите от ГЕРБ не познавам. Нямат възможност да се изявяват много. Той така е „обсебил“ всички медии и не си дава сметка, че много повече хора ще привлече, ако даде възможност на специалистите си да станат по-известни. Само защото искам „старите муцуни“ да се махнат, трябва да гласувам за ГЕРБ. За мен това не е избор.
Един от начините е това, което направи Боян – интервюто с М. Капон ми даде възможност да видя един човек, за когото бих гласувала. Но няма как – не живея в Пловдив. И пак опираме до избирателната система, за която ни обясняват, че вече било късно да се променя до тези избори.
Вместо да роптаят срещу блогерите, политиците могат да използват възможностите, които Интернет дава.
@Balthazar.Ivanovich – Не намерих какво е „изстъплението на СДС“ . Ако е изстъпление, дано да е първоаприлско !
Това ме подсеща да поздрвим политиците в „професионалния“ им празник – 1 Април е! 🙂
@rda – Идеята като цяло е много добра, но винаги ще се намери някой да се извини, че било твърде трудно за изпълнение. Реално обаче то не е. Така всъщност ще може лесно хората да контролират кой е гласувал в Парламента и кой не. Идеята много ми харесва и ще я включа в бъдещите ми въпроси към политиците. Даже ще пиша за нея в един евро блог точно за евро-изборите.
@Надето Хаджиева – Съгласен съм, че трябва да има повече личности и по-малко партии в тези избори, но проблемът може би не е в предлагането, а в търсенето. Хората може би искат да видят личности, но не го показват. Партиите, които така или иначе им трябва доста усилия да схванат какво иска народа, им е трудно така. Затова трябва повече гласност на този принцип. Ето в медиите нищо не се говори по темата.
Що се отнася до интернет и как могат политиците да го използват – започнал съм нова рубрика „Интервю с политик“ и в момента чакам отговори от още двама-трима. Който ми отговори ще спечели. Който не отговори ще получи неофициална черна точка от мен и най-вероятно от всички останали.
Приятели,
Още от включването си в блогосферата през октомври 2008, твърдя, че хората, които ще променят България са тук сред нас. Аз лично съм обиден на моят премиер (г-н Станишев), че е готов да внесе/привлече от чужбина експерти. Това е признание за не способността му да се оправи с глутницата около себе си.
Говорейки за България да не забравяме, че сме граждани на Европа и трябва да мислим като такива. Парите които чакаме ще дойдат от там, но при определените от тях условия/правила, защото те са на техните данъкоплатци.
Финансиране
„Граждани за Европа” 2009 се съфинансира от програмата на Европейската комисия “Debate Europe” и развива допълнителни механизми на гражданско участие във взимането на решения. Те разчитат на успеха на „Граждани за Европа” 2007, които изградиха нов модел на гражданско участие.
Прочетете още за „Граждани за Европа” 2007 в архивния раздел на сайта.
31Март 2009 Резултати от Националната дискусия „Граждани за Европа“ – София, 2009
Предложенията са десет, но на мен ми допадна най-много:
ЕС трябва да стимулира информираността на гражданите за ЕС (цели, добри практики, постижения и новости) на страните членки. Препоръчваме създаване и популяризиране на общ електронен портал на ЕС, включващ програмите, свързани с културен и образователен обмен; информация за страните-членки, представени с географска, културно-историческа, туристическа информация, автентична кухня, традиции и обичаи; да се финансират и популяризират граждански форуми за дейността на ЕС. Приета с 92% от гласовете.
Свежо: Има и други, доста по-интелигентни форми на граждански натиск. Сега подготвям информационните материали за кампанията за изборите за Европейския парламент и уча. Ще ги засипем с европейски правила, които те не знаят и не спазват. 🙂
С революция, с граждански натиск или след избори, правителството ще бъде сменено. Остава въпросът: и после какво правим?
Днес гледах този сайт. Анализи, стратегия, платформа на едно движение инициирано от българи в чужбина.
Информацията е много. Изглежда, тези хора много добре знаят, какво искат и какво правят:
http://www.ideyazabulgaria.org/
деатх то тхе ЕУ, ит ис антидемоцратиц анд фасцист
ЕУ = фасцисм
ЕУ = ФОУРТХ РЕИЦХ
Тук като гледам някой се е опитал да пише на английски 🙂
Честит празник на всички!
Надето