Четвъртата политическа маймуна
В последно време нещо зачестиха текстовете от политици. Днес Дневник излиза със заглавие „Станишев с нова статия„. От началото на сдърпването между Първанов и Борисов, първия излиза редовно със статии съдържащи критики и препоръки към правителството. Не малко и от депутатите ни – както тези в България, така и тези в Европейския Парламент, имат свои блогове. Някои дори вече са в Twitter. Забелязва се също така минаване на някои журналисти и политически анализатори към мрежата. Примери – Бедров, Бареков и Коритаров.
Покрай европейските и парламентарни избори и аз писах много за политика. Сега пак пиша, но по-малко. През тази година на няколко пъти ме заклеймиха, че едва ли не гоня политическа кариера и се опитвам да се харесам на някого. Със същото са се сблъсквали и други блогъри. Бях много учуден, когато още миналата година ме включиха в няколко списъка за политически блогове. Та запитах се аз – къде е границата между блогващия политик или политическия блогър?
Първо според мен трябва да си отговорим какво е това политик. Според bg.wikipedia, това е човек, който отстоява определени позиции и набира подкрепа за тях в процеса на взимане на решения. Тук говорим за решения на държавно ниво. В този смисъл смятам, че целта на блогващия политик е да покаже позицията си по даден въпрос, за да привлече последователи, а на политическия блогър – да я анализира, да чете между редовете и да промени мнението на последователите. Понякога обаче границата наистина се размива – на практика всеки, който пише блог е блогър, а всеки с достатъчно изразена позиция може да се каже, че участва в политическата дискусия. Разликата за мен обаче е съществена – блогърът привлича вниманието към даден проблем, обединява хората около идея и търси подходящи политици да се заемат със случая. Политикът пък събира хора около себе си и убежденията, които отстоява, като убеждава всички, че представлява точно тях и всички останали грешат.
Политиката и блоговете в България обаче почти не се докосват. Статиите, които се спускат от политическата сцена са повече избягване на директната конфронтация, колкото упражнения по блогване. Коментарите на блогърите от друга страна остават предимно незабелязани поради сравнително малката им аудитория. Все пак има изключения – блогосферата в България далеч не е малка и някои инициативи предизвикват небивал интерес. Последват коментари, политически извинения и потулване на случая. Искрено се надявам това да не се случи с идеята за публикуване на гласовете на депутатите в мрежата, но отношението на политиците до сега ни учи на друго.
Кратката история на интернет обществото ни обаче дава надежда – развива се бързо и придобива значително влияние. Едно допълнително подобрение спрямо досегашното политическо говорене, което аз виждам в статиите е, че с тях може да се развиват по-сложни съобщения и концепции от тези, които обикновено събираме в прости поговорки и метафори. С двеста думи може да се каже повече, отколкото с една пица или меню. Според мен тенденцията върви към сближаване на комуникацията между двата вида пишещи, които разглеждам. Докато обаче хората не разберат, че да говориш за политика не означава, че се правиш на политик, някои блогъри ще трябва да приемат с чувство за хумор заядливите коментари.
Вижте и инициативата за промяна на правилника на Народното Събрание с цел да се публикуват всички гласове и отсъствия на депутатите в интернет малко след вота:
Определението „блогващ политически труп“ е комай на- точно…