Блогъри в Брюксел за европейските избори

banner_200x200 В началото на Януари летях от София към Франкфурт и се зачетох в притурките на Дневник. Там забелязах една инициатива, която ме грабна – блогърско състезание на тема европейски парламентарни избори. Канят се по трима блогъри от всяка европейска страна на двудневна визита в Брюксел, през която ще има ралични семинари и дискусии. После в рамките на няколко месеца всички имат възможност да пишат за какъвто и да е аспект от изборите по какъвто и начин. Целта е да се дискутират проблемите на Европейския съюз, изборите и интересите на обществото. Накрая ще бъдат избирани победители в различни категории като „най-голям социален ефект“, „най-добра дискусия“ и „най-добре написана статия“. Ще има награди, грамоти и т.н.

Това видях в статията. Събитието е в Брюксел между 25-и и 27-ми Януари, а крайния срок за записване е 19-ти. Писах веднага на организаторите и се оказа, че са били претрупани със запитвания и вече са избрали участниците. Нямаше какво да правя и затова реших да споделя идеите си за статии и интервюта, за да могат поне други да направят нещо с тях. Изглежда обаче идеите ми са направили впечатление на организаторите от EJC – Европейския Журналистически Център, защото още на следващия ден получих официална покана за състезанието. Казаха ми, че някой от поканените се е отказал в последния момент и се е отворило място. Така станах четвъртия блогър от България. Първите трима са Нели Гочева, Христо Христов и Александър Кръстев.

492290459_eb140f991a Благодаря на B00MBL1TZ за снимката

Програмата, която получих преди час, е доста стегната. В неделя вечерта ще кацна на летището в Брюксел към 19:10. Ако успея да се чекирам в хотела преди 21:00, ще отида в един бар, където се събират всички пристигнали участници. Общата бройка не ми е много ясна, но мисля, че сме около 85. На следващия ден започваме в 9:30 с регистрация. После Wilfried Ruetten, директора на EJC ще ни приветства с добре дошли. Следва дискусия за блогването в ЕС с участници Tony Barber от FT Брюксел, Mark Mardell (кореспондент на BBC) в Брюксел и Stefan Happer, които е съавтор на няколко известни портала за европейска политика. Следват две презентации за горещите теми и видео блоговоете в ЕС. Накрая ще има обяд.

Следобяд ще има дискусия за Европейската блогосфера и дали блогването е журнализъм. Ще участват Joseph Hennon (говорител на европейската комисия) и Michael Opgenhaffen. Следва лекция на Юлиян Попов на тема политически блогове. По-късно ще има презентации за това как да изпъкнем в блогосферата, обяснения около състезанието, как да отразяваме европейската политика и workshop за създаване на успешен евро блог.

Втория ден ще сме в Европейския Парламент. В началото ще ни разяснят какво представлява той, кой работи и как се работи там. След това ще ни представят интернет сайтовете на парламента и изборите и как можем да ги използваме. Следва дискусия за големите проблеми на ЕС. Интересно, но следващата лекция ще е за опита на Обама и как могат европейските политици да се поучат от акцията му в интернет. Следобед ще имаме разходка из парламента, разговори с други блогъри и обобщение. Ще се върна във Франкфурт към 21:00.

Като цяло се очертава доста интересни два дни. Вече получих билетите и указанията за хотела. Утре ще пиша за това какви са личните ми интереси и цели в това пътуване. Имам идеята да пускам редовно съобщения в Twitter. Повече информация за инициативата може да намерите на официалната страница.

Това, което ми се ще да науча от вас е какво искате вие да знаете за тази инициатива и за Европейския парламент като цяло. Ще се опитам да отговоря на всички след като се върна и ако имам възможност, ще ги задам по време на дискусиите.

22 коментара

  1. Честито 🙂
    Странно е, че не бях чувал за това, но в следващите 1-2 седмици мисля да променя това.

  2. И аз не го бях чувал, а изглежда регистрацията е започнала преди повече от 4 месеца. Чист късмет е, че ме поканиха и че ще участвам. Затова и ще се опитам да науча възможно най-много за европейския парламент. В крайна сметка обаче целта на инициативата е да се популяризират изборите и затова ми се ще да чуя и мнението на другите.

  3. Обратната връзка е нещо, което ми е любопитно да разбера как е направено там. Сред толкова многото агенции, дирекции и прочие административни тела, как се получават сведения и обратна връзка? Извън нормалният метод за пощата…нещо като вогоните….

  4. Имаш в предвид обратна връзка от служителите в самата институция? Наистина интересен въпрос. Това определено ще го питам, защото е проблем във всяка администрация. Не мисля, че са открили някаква магически начин, но най-вероятно са намерили достатъчно добър за да могат да се сработят толкова различни хора от цяла Европа.

  5. Да. Интересно ми е, именно защото не се касае за администрацията на една държава, а на цели 27. Знам, че за съжаление у нас интернет още не е достатъчно „автентично“ средство за комуникация и обратна връзка.

  6. Проблемът на използването на интернет в България за обратна връзка от клиентите и служителите е, че сякаш никой не го възприема на сериозно. Не знам каква е ситуацията там, но ми се ще да науча.

  7. Изкарването ще е весело определено. Идеите ми за коментари и постове след това зависят от това, което видя и чуя там. Основната ми идея е, че аз самия съм лаик за „европейските въпроси“, също както много други българи. Затова мисля, че ще е полезно, ако опиша пътя и това, което съм научил, защото много други биха минали през същото, ако искат да опознаят европейските институции. Мисля, че ще помогне да разберем как и за какво трябва да гласуваме на евро изборите.

  8. Радвам се, че заради идеята ти, а не по късмет (както изглежда на пръв поглед) са те включили в състезанието.

    Тъй като предмет на дискусията ще е „челният опит на Обама“, имам един въпрос, на който не мога да си отговоря аргументирано – липса на достатъчно познаване на механизма при интернет-каналите за общуване.

    Въпросът ми е провокиран от тази графика, публикувана във WSJ.

    Явно се вижда предимството на Обама, с две изключения:
    1. Споменаване в блогове – около 1.5% разлика.
    2. Резултат от социологически предвиждания – 6% разлика, близка до реалния изборен резултат.

    Въпроси:
    1. Отностно ефективността – активност почти 2 пъти по-голяма не води до съответната количествена разлика в резултата.
    2. Доколко може да се манипулират тези „активностти“ и не е ли блог-сферата по-устойчивият на манипулации начин за изразяване на мнение? Тук може доста да се разшири, но само нахвърлям неясните си мисли – персонална позиция.
    3. Случайно ли е, че резултатът за „Blog mentions“ най-добре (и само той) корелира с реалните изборни резултати?

    ______

    Като цяло ще ми е много интересно да прочета за впечатленията ти от самото състезание.

    Очаквам да успееш!!! И естествено ти го пожелавам! Направо очаквам да си в топ позицията!

  9. @Ирина – Не бях виждал графиката. Наистина интересни данни. Тактиката на Обама в мрежата беше първата по рода си. Не знам какво ще ни представят в Брюксел, но предполагам, че ще анализират как може да се използват неговите методи от нашите кандидати за да постигнат по-широка подкрепа сред обществото.

    Истината обаче е, че никой не знае как точно се е отразила тази интернет активност на изборите. Знае се, че е помогнала на Обама, но никой не може да я измери точно. Парите примерно са ясни – през интернет е получил малки, но страшно много дарения. Останалото като приятелите във фейса, споменаването в блогове и гледаните youtube клипове дава обща представа за вниманието, което е получил. Трудно е обаче да се измери колко хора са видели въпросните блог статии и как са им повлияли. Как може да се измери примерно колко хората говорят за нещо докато вечерят? Ако сега 100 почти нови блога пишат в полза на правителството, а топ 100 блога от Блогосферата пишат за протестите другата седмица, познай кое ще има най-голям ефект. Статистически обаче този ефект много трудно може да се измери и затова се мери бройката постове. Това виждам аз в „Blog mentions“.

    Тъй като този подход е нов, е трудно да се стандартизират методите и да се определи кое колко е добро. Няма „best practices“ така да се каже. Вижда се обаче, че е хубаво и сега всичко политическо ще се хвърли на тази вълна. Мисля, че и европейските, и следващите парламентарни избори в България ще са много интересни. Аз ще гледам да взема съветите на политическите групи на срещата. Може би ще помогнат и в нашите условия.

  10. Стратегията на Обама в Интернет му помогна доста според мен, но подобна стратегия в България например не съм сигурен дали въобще би имала някакъв ефект. Още повече, че поливната ни избори са „леко“ манипулирани и т.н.
    Едно от нещата до които със сигурност доведе интернет кампанията на Обама беше, че успя да го популяризира извън Америка. Защото аз, например не мога да се сетя кой беше срещу него на изборите. А и както гледам Интернет кампанията му все още не е спряла, даже наскоро четох коментари за новия дизайн на whitehouse.gov.

  11. В крайна сметка обаче интернет кампанията не може да прави чудеса. Сега виждаме, че в България интернет обществото заема все по-сериозни позиции и вярвам, че ще има важна роля в изборите. Проблемът е, че хората не знаят какво да питат кандидатите. Голяма част от сънародниците ни не знаят много за Европа и функцията на Парламента. Аз съм типичен пример – знанията ми са твърде ограничени за да направя информиран избор сред кандидатите. Не искам да гласувам за партия, а за личност. За мога обаче, трябва да знам за каква длъжност и отговорности го избирам. А вече как ще се води кампанията е интересно от чисто техническа гледна точка, но не трябва да е фокуса на изборите.

  12. По принцип статистиката не мери, а оценява. По тази причина се правят повече от 2 методики, чиито резултати се сравняват.
    В социологията много трудно се прави директен експеримент в класическия му вариант – постоянни условия и възпроизводимост (най-общо). Единствените „изследвания“, с близки до напр. физически експеримент характеристики са пълните статистики на съответната национална служба. Към тях може да се отнесат и изборите. Всичко останало дава някаква вероятност. Може би заради по-общите си знания в някои от тези области успявам да видя гората, а не листата :-). Затова и наблягам на тази съпоставка – оценки vs. изборен резултат.

    Малко трудно 100-те проправителствени блога ще наберат достатъчно бързо посетители и ще получат съотвената „тежест“. Освен това четящите умеят да се ориентират чие мнение е лично и чие – поръчано. Това е особеното на блоговете – обоснована лична позиция и това я прави постоянна. Нищо не пречи на някой „поръчков блогър“ да твърди едно в изкуствен блог, а в реалния си живот да постъпи съвсем различно.

    @Radoslav Stankov, целенасочената информираност може, макар и много бавно, да намали „лекото деформиране“ на изборите. Всъщност Обама доста манипулира изборите, но това е друга тема. Исках само да покажа тоталното разминаване между „групова“ активност и фактически резултати. Не смея по една единствена оценка да твърдя, че личната позиция е по-силна, колкото и да ми се иска.

  13. cool! 🙂 честито! наслаждавай се! аз работих в brussels периода 1998-2001. невероятен experience!!!

  14. @Ирина – Нали знаеш лафа, че статистиката е от най-големите лъжи. Мисля, че това впечатление се е създало у хората, защото в не малка част от изследванията се бъркат аксиомите, заради недостатъчно разбиране на материята. Интернет кампаниите и динамиката на online обществата са много специфична тематика и все още не съм видял достатъчно добри анализи, които да могат да се използват. Като включим и факта, че хората не работим добре с вероятностите, може би ще разбереш съмненията ми относно част от онази статистика.

    Поръчковите блогове наистина лесно се забелязват, но за целта трябва да има човек зад компютъра, който да класифицира всички статии и постове. Доколкото ми е известно, не малка част от тези статистики се правят въз основа на търсене в Google и сверяване на броя на резултатите. Не казвам, че няма начин, но данните са твърде големи и според мен все още липсва методология за автоматично оценяване на надеждност и тематика на даден пост, за да можем да кажем, че за Обама са писали 1.5% повече от Маккейн.

    @FlyingDutchwoman – определено ще си прекарам добре. Ще сме събрани голяма група от млади и будни хора от цяла Европа на едно място и ще обсъждаме най-важните й въпроси. Аз за това живея просто. Още повече, че преди малко говорих с журналистка от Дневник и има шанс, ако потръгнат нещата при мен, да мога да помогна и тяхната кампания за популяризиране на изборите.

  15. Добре казано, Бояне!

    Критикувайки статистическите методи се опитах да се възползвам от тяхната несигурност в полза на моята си нагласа :-).

    Хубави и ползвотворни дни!

  16. 🙂 Благодаря за поздрава. Обикновено в такива публични статистики има някаква доза несигурност, която не се предава, за да не се намали тежестта на публикувания материал. Така може да се правят свободни интерпретации въз основа на „официални данни“. Дето беше лафа „58.32% от цялата статистика е чиста измислица“. Хората затова и не й вярват вече. Когато обаче се види такава голяма разлика, като тази в получените пари през интернет, хората обръщат внимание ако не конкретно на данните, то поне на новината.

    Определено имат влияние интернет кампаниите. PR агенциите са го осъзнали отдавна. Това обаче е само инструмент. Проблемът, които аз виждам е, че хората не ги интересува и не знаят защо и за какво гласуват. Сега ще започнат няколко кампании за популяризиране на изборите. Това, за което пиша, е едната. Друга ще започне Дневник съвсем скоро. Дано да има ефект.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *