За Брюксел, блогърите и оставката на правителството

n557531368_2029156_6348

Снощи късно се върнах от Белгия. Бях каталясал. Пътя от централната гара на Брюксел с влак, самолет, пак влак и трамвай до апартамента ми почти не го помня. През това време обаче трескаво обмислях случилото се през последните два дни на срещата на блогърите от цяла Европа. Сега ми трудно да опиша всичко, което видях и научих. Може би трябва да минат няколко дни за да улегнат впечатленията. Няколко неща обаче ми се забиха в мислите като досадни трески.

Когато човек излезе от сферата си на удобството, той се сблъсква с нови концепции и идеи, които го карат да преосмисли възприятията си. Тази сфера за мен е кръгът приятели-учение-работа-БГ блогосфера и обратно. Това са нещата, с които се занимавам и от които черпя впечатления. В Брюксел се срещнах със стотина души като мен, които мислят подобно на мен и търсят същото като мен – контакт, информация, впечатления и знания. Да си призная всичко беше отчасти стресиращо.

Не мога да кажа какви бяха темите на разговор. Имаше няколко основни, но за тях ще пиша по-късно през седмицата. Основното, което получихме всички, беше усещане за Европейската общност, институции и общуването между тях. Бих казал, че като за основа темата е доста обширна. Научихме как работят институциите, какви проблеми имат, какво е участието на повечето страни и каква е ролята на блогърите в цялата картинка. Всички са толкова ентусиазирани от ефекта, който блогосферите на всички страни имат над политиката, че си направиха труда да ни съберат на едно място за да им помогнем с тяхната кауза, а именно – европейските избори. Говорителите на различните европейски партии на моменти буквално ни ухажваха, за да минем на тяхна страна. Имаше презентации и дискусии на всякакви теми, които бихте нормално срещнали по блогкампове, европейски форуми или журналистически конференции.

За всичко това си мислех в самолета. До мен имаше много ентусиазиран сръбски бизнесмен, навън беше тъмно и мъгливо, а аз бях уморен. Започнах да прехвърлям свършеното през деня и ми изскочи мисълта, че днес ще има протест. Бях обяснил на няколко души на семинара какво сме направили пред парламента от 14-ти насам, как е протекъл online протеста, какви са исканията, кои са изпълнени и как. Всички бяха шашнати. Според тях дори и тези малки резултати сме ги постигнали бързо. Впрочем една исландка целия следобед подскачаше от щастие, че им е паднало правителството.

Замислих се и за етапите на обезверяване на народа ни. Това се опитваме да променим с протестите и сайтовете ни – хората да имат надежда. Ако няма надежда, никой няма да се пробва и получаваме сегашния порочен кръг. За да се реши нещо, трябва да го разберем първо. Разделих процеса на три части – корупция, политическа криза и политическа депресия. Корупцията е в основата на всички проблеми в една държава. Винаги е имало и ще има престъпност, измами и финансови проблеми. Когато обаче институциите абдикират от задълженията си, проблемите се задълбочават с геометрична прогресия. Нормалната следващата стъпка в такива случаи е да се смени правителството с друго. Пробвахме го това няколко пъти. Стигнахме до извода, че „всички са маскари“ и че почти няма алтернатива. Тази политическа криза доведе до следващата фаза – политическа депресия. Всички си мислим, че няма смисъл, че няма решение, че трябва да направим нещо, но не е ясно какво, че никой не е прав и всички са дискредитирани. Ако не ставаше дума за емоционалното състояние на цял народ, а на индивид сигурно щяхме просто да му предпишем хапчета.

Какво трябва да предпишем тогава? Бихте се учудили, че всички европейски държави имат този проблем на едно или друго ниво. Италианците примерно, също като нас нямат никакво доверие на корумпираните си власти и не знаят нищо за европейските институции (и почти не им пука). Затова трудно можем да черпим опит от другите държави в съюза. Налага се да се справим сами. Бих казал, че вече го правим. Миналата седмица смятах, че протеста, който видяхме на 14-ти е нещо нормално за Европа. Не е съвсем така – да събереш тълпа на улицата за постоянен мирен протест с добри идеи и искания зад тях без политическо или профсъюзно ръководство е страшно трудно. Не говоря за Гърция и Исландия, където всички бяха жадни за кръв – това лесно се прави стига да има някакъв социален проблем (а такъв почти винаги има). Изразяване на активна позиция по мирен начин обаче е трудно и упражняването на преса над правителството е дълго, уморително, но и крайно наложително нещо на този етап.

n1220860326_295661_3323

Дали трябва оставка на правителството? Този въпрос е труден за мен. Миналата седмица писах, че не е нужно и че трябва да ги наплашим първо. В Брюксел обаче видях пълната абдикация на България от задълженията си в Европа. Говорих с няколко евродепутати, една от които българка. Чуждите ми казаха, че са отдавана в парламента, но почти не са чували за наше влияние или инициативи на правителство ни в Европа. Нашата евродепутатка пък се оплака, че дори за най-важните гласувания, правителството не дава становище при това при условие, че изрично им е поискано. Това означава, че нашите права и интереси не се съблюдават по никакъв начин в европейските институции и наистина сме на милостта на останалите държави. Изключвам тук, разбира се, няколкото евродепутати, които се опитват едва ли не сами да направят нещо. Когато дойде някой критичен евродоклад, Станишев казва, че бил с двойни стандарти. Не, стандартите не са двойни – ние не правим нищо по нашите интереси и задължения. Казвам „ние“, защото правителството – това сме ние. Европа говори с нас през Станишев и Доган. Те са нашето лице и доверен пазител на властта. Имаме ли им наистина доверие за тази роля?

Причината да не прибързвам с мнението си за сваляне на правителството миналата седмица беше, че винаги идва въпросът „ами после какво?“ Той все още важи с пълна сила, но отговорът е друг – трябва да свалим правителството, защото явно протестите не ги притесняват достатъчно. Сваляйки правителството с едни свободни и хаотично организирани протести, ние ще докажем, че може да го направим по всяко време и при всякаква ситуация. Това ще е силен сигнал за „следващите“, които и да са те. Не ме интересува дали това ще е Бойко или пак Станишев. Дори ако случайно пак БСП е на власт ще стане интересно, защото все едно ги убиваме и реанимираме като символ на това, че контролираме живота им. Важното е да знаят, че има бомба под „тежките кресла“ и ние сме откраднали копчето на Господ, както се казваше в ония виц.

За такива неща си мислих в самолета. Искам да ви разкажа и какво се случи вчера и в Понеделник, но сега нямам сили. Също така не мисля, че една статия ще стигне. Снимката, която виждате горе е на една от блогърките. Моите още не съм ги свалил дори. На нея аз изслушвам отговора на говорителните на европейските групи на моя въпрос за позицията им по електронните и интелектуалните права и стратегията им за контрол над отрицателните коментари в блогосферата. Може да си представите, че дори и политически коректни отговори не получих – само опулени погледи и няколко смъмрени остроумия. В Събота ще пусна записа. За сега ви оставям с въпроса дали знаем достатъчно за Европа и това какво правим там и дали това правителство не е на този етап просто труп, в който само се препъваме. Аз сега ви изсипвам просто мои хаотични мисли – вие трябва да си отговорите сами. Според мен решението в момента се събира пред Парламента.

Източници на снимките: Мария Ненова и Anita Kalmane

Всички думи оставка в този текст са свързани с кампанията за оставка на правителството и целта за google бомба с дума оставка към сайта им.

30 коментара

  1. Това правителство не е труп, защото труповете не ядат. А изхранването на парламента ни коства много… Някой смятал ли е каква част от БВП консумира парламентът? Държа да видя подобна статистика за Европа.

  2. Тези харчове няма да изчезнат. Може би биха могли да се намалят с използването на нови технологии, намаляването на кадрите и бюрокрацията, но пак ще струва много. Няма начин.

    Въпросът обаче е тези пари да се дават за нещо. В момента просто не усещам да се случва. При това не само харчим бюджета на парламента напразно, а и крадат от държавния бюджет.

    Впрочем голяма причина да няма оптимизация на бюрокрацията и да не въвеждат модерни интернет услуги е защото иначе ще трябва да уволнят доста от нисшите чиновници. Тъй като голяма част от тях нямат особено образование и друг опит, те ще останат на улицата.

  3. Приятно ми беше да прочета тази статия, защото допреди по-малко от година разсъждавах почти като тебе. Търсих къде е същината на проблемите, какво трябва да се промени. Мислех, че в основата е корупцията. И аз като теб разговарях с италианци и други европейци.
    После видях, че и други хора преди мен са минали по този път и са стигнали доста по-напред.
    Някак успокояващо ми е, докато се катеря по стръмния баир на познанието, да виждам хората пред мен и след мен. Дерзай 😉

  4. Нали знаеш, че някои неща не могат да се обяснят – някои изводи сами трябва да си ги извади човек. Възможно е да се заблуждавам, но сега съм наистина ентусиазиран за тази кампания за популяризиране на евро изборите. Нямам илюзии, че мога да променя нещо, но поне ще помогна няколкостотин българи да научат повече за Европа и евентуално да гласуват. Ако не друго, то поне ще разбера повече за народопсихологията ни. Във всички случаи усилията ми няма да са напразно.

  5. Правилно питаш после какво? Незнам, въпроса е сложен, а мнението ми сигурно ще бъде твърде крайно, та чак смешно-глуповато. Но аз смятам, че след като си отиде старото и преди да дойде новото, министър председателя трябва да си понесе отговорността. И понеже в България политическата отговорност няма никакъв смисъл (ако ти падне популярността, и на другите им е ниска, т.е. избирателя се ще гласува за някой), то единствената смислена е наказателната отговорност. Мен ми е ясно че никъде в законите(сигурно) няма клауза според която ръководителя да е виновен за действията пред закона – ако действията му водят до косвена вреда, а винаги институцията която той управлява носи отговорността. И все пак се питам, ако аз съм примерно шлосер, кранист, … и поради действие, бездействие, невнимание причиня трудова злополука и загине човек, аз няма ли да лежа в затвора?

  6. Същевременно в правото сигурно го има термина, държавно предателство, измяна и т.н. А действията на правителството са точно такива: систематична действие в полза на нечии интереси, но срещу интересите на обикновенните хора, мнозинството, а предполагам държавата, народа се отъждествяват именно с него – мнозинството от хората, не конкретен кръг бизнесмени и т.н.

  7. Има такава отговорност – мисля, че я наричаха безстопанственост и злоупотреба с власт. Едното е когато си управлявал активите безотговорно, в следствие на което са се получили големи загуби. Второто е когато си крал или си давал преференции на други. Не знам дали тези могат да важат за държавниците ни чисто легално – вероятно един честен съд може просто да каже, че са тъпи и некадърни, както би казал за правителството на Виденов.

    За всеки случай обаче за да се стигне до там трябва да има власт, която да поеме политическия риск. Защо Доган не е в затвора? Защото е на власт или има връзка с властта. Самите турци не го понасят вече. Когато си в едно легло с изпълнителната власт, трудно може да има наказания. Затова се надявам да не влезнат БСП и ДПС в следващото правителство, за да има поне малък шанс да си поемат отговорността.

    За държавно предателство пък трябва нещо много по-сериозно – издаване на държавни тайни на друга държава или нещо такова. Колкото и да ни се ще, надали можем да го приложим. Освен ако разбира се не върнем Народния съд от ’44 – с него може всичко.

  8. Доган не е в затвора не точно защото е на власт. Също така и не точно поради това, че си ляга с изпълнителната власт. Изпълнителната власт ли отговаря за обвинението и съдебния процес?
    Изобщо, ако си представите, че сте премиер, какви правомощия имате да потърсите отговорност на някой, който подозирате в нарушение? Какви правомощия имате да контролирате качеството на внасяните обвинения и каква политическа отговорност носите в тази връзка?

    Абстрахирайте се напълно от личностите на Доган, Станишев и т.н. и помислете, ако имахме за премиер един ангел господен, той има ли каквито и да било формални правомощия да подпомогне издаването на осъдителна присъда на който и да е убиец, крадец, предател?

  9. Той би имал контрол над избирането на гравния прокурор, ВСС, ВАС, ВКС, данъчните, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и други. Всички те има ключови роли в преследването, обвинението и осъждането на подобни фигури. Тъй като обаче веригата е дълга, а интересите дълбоки, фигури като Доган не успяват да бъдат дори обвинени.

  10. Добре, Боян.
    Как като премиер ще накараш някой прокурор да си върши работата? Какво ще направиш, ако не си я върши?
    Ако пък си прокурор (магистрат с имунитет), какъв стимул имаш да си вършиш работата? Не можеш да бъдеш уволнен (фрапантни примери мога да принасям) и си получаваш заплатата.

  11. Можеш да избереш такъв, какъвто знаеш, че иска да работи и по-всяка вероятност няма странични интереси. Може да промениш така закона, че да се улесни работата му и да се криминализира протакването на дела. Ако криминализираш нехайството на прокурорите и сложиш отговорни лица във ВСС, може и да стане нещо след първите няколко осъдени прокурори.

  12. Да не говорим, че може да не слага чадъри над различни фирми и да не създава напрежение между чиновниците за протекции на този или онзи. Не е нужно да се пускат заповеди в такива случаи – стига тези на ниските нива да знаят, че ще си загубят работата, ако правят проблеми на определени хора. Това и виждаме сега. Всеки от нас познава поне един такъв служител, който се е оплакал за такива проблеми. Не малко българи дори самите са го правили. Еми за какво говорим тогава?

  13. Прочети внимателно чл. 129 от Конституцията (за избора на съдебни магистрати) и се върни на мнението си как като премиер ще си избереш „такъв, какъвто знаеш, че иска да работи и по-всяка вероятност няма странични интереси“.
    Логиката ти важи за повечето демократични страни, но българската конституция предвижда друго.

  14. .
    .

    ВСС се състои от 25 члена с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет члена на съвета се избират от Парламента и единадесет члена се избират от органите на съдебната власт.

    Не съм казвал, че може да ги избере, а че има контрол над избора. В същността си обаче който и да бъде избран, успехът или неуспехът му до голяма степен се влиае от вътрешно политическата атмосфера, която се създава в правителството.

  15. Визираш правителството – и правилно, защото към него са насочени критиките за провала в борбата с престъпността. А критиките са към правителството, защото съдебната система не се бори с престъпността: тя защитава върховенството на закона. Какво тогава правят прокуратурата и следствието в рамките на съдебната власт?

    Къде в текста, който си цитирал от чл. 130, виждаш ролята на правителството? За сравнение, обичайното положение в демократичните държави е главният прокурор да бъде член на кабинета, самият министър на правосъдието, директно назначен от министъра на правосъдието или от друг орган с персонална отговорност (знаем какво означава колективната отговорност).

    Оттеглям се от дискусията и те оставям да направиш своето проучване и да достигнеш само до изводите си. Дали пък в българския модел няма фундаментален дефект, от който произлизат останалите ни проблеми с престъпността и корупцията? Защо е създаден такъв модел и чии интереси обслужва? Колко още ще го търпим?

    Може би пък ще стигнеш до същите изводи като лидерите на големите ни партии – че проблемът е в липсата на нов морал в политиката, не в нарушаването на аксиоматични постулати на демократичното устройство…

  16. Чакай малко, аз не казвам, че няма дефект в системата. Твърдя само, че и при сегашния модел правителството има механизми да пречи и помага на съдебната власти. Към този момент не виждам да е помогнала с нищо. Не мога и не искам да твърдя, че системата е в добро състояни. Най-малкото не съм достатъчно запознат с това.

    Мисля си впрочем, че говорим за едно и също нещо.

  17. А бе хора! Какви ги говорите? Нали след 4-8 години, най-късно същите тия пак ще са на власт. Е, може малко да са се напомадили (да не им личи л… по задника), но ще са същите. Кое правителство ще осъди предишното? Та нали и то ще бъде сменено? И после – като в приказката за детето, което дълбаело гаванка, за да храни баща си в нея като остарее – заете я! Каквото посееш – това ще жънеш! Измислено е преди хиляди години.

  18. Опитах да преразкажа материал – плод на доста труд, който съм развил в 4 статии – с няколко коментара, но не се получи добре. Затруднявам се да обяснявам сложна материя простичко и достъпно, пък да я натъпча и в малко думи – май не мога. Ако не ви мързи, разгледайте блога ми – там е по-подредено и аргументирано. Скоро ще добавя и някакво съдържание на темите, което засега не се сещам как да направя.

  19. @Oksev – Еми идеята е да се опитаме поне да се намали. Ако следващите ги е страх от обществото ще се замислят повече. Ако очакваме и изискаме от следващото правителство да осъди това, има по-голяма вероятност да стане. Никой не говори, че в следващите 4 години ще се оптави държавата, а че трябва да се тръгне в правилната посока. В момента търпчем на едно място.

    @Радо – ще го прочета.

  20. Няма никакъв шанс следващото правителство да осъди това или някое предходно, освен на думи пред журналисти, в парламента или в смешен клип. Поне се надявам да има осъдени конкретни лица (не правителство), ако ще и да си измият ръцете с някого. Просто някой си да осъдят. Да кажат(докажат) „ей тоз, вземаше и даваше подкупи!“ Той пък от своя страна ще трябва да отговаря на кого ги е давал и от кого е вземал. Ако не каже – двойна присъда. Това няма да тръгне от върховете, но ако тръгне от някъде, ще започне прочистване.

  21. Проблема в БГ, е , че няма истински реформи и лидери-реформатори. А коалициите действат на принципа и вълка сит и агнето цяло. Т.е. трябва да се угоди на всички членове на коалицията, да не се засегнат интереси, т.е. да не се прави нищо съществено. А колкото до ЕС, това е една фасада на прикрит неоколониализъм на едрия капитал под лицемерна маска на подпомагащ по-бедните. Основната му цел е по-слабите икономики да си отворят неконтролирано пазара и да бъдат асимилирани. А някой знае ли защо в ЕС комисията България и Румъния все се споменават заедно – все едно Босна и Херцоговина?

  22. @mc_martin – Не искам да осъдят този или онази министър за това, че са направили лоши сделки. Не искам да осъдят депутатите, за това, че не са си вършили работата. Искам да ги хванат и да им направят данъчна проверка, но обективна такава. Ал Капоне го вкараха в закона за укриване на данъци. Ако ще се поучим за нещо от американците, то да е как се огъват закони и се минава по прекия път. Трябва ни стабилна съдебна система. Останалото ще си дойде на мястото.

    @Здравко – Не си прав за ЕС. Наистина има много бюрокрация и интереси, но като цяло процесите вървят в добра посока. Лисабонския договор наистина ще е голяма стъпка напред. Вярно е, че ще ограничи правата на отделните правителства, но ще им даде повече права в общия парламент. Не трябва да си мислим, че Европата е големия лош вълк на големите държави. Факт е, че повечето граждани във всички страни на ЕС си мислят така. От Германия си мислят, че обединена Европа означава те да ни дават пари на нас, а ние да ги харчим за коли. Ние пък си мислим, че тя е там, за да ни контролират корпорациите на чужди държави. Всеки вижда лошото, но не вижда ползата в дългосрочен план. Това искаме да променим с тази блогърска инициатива.

  23. На практика ЕС финансиране в БГ е почти нулево. Аз обслужвам стотици фирми, но не съм видял още такава, която да е взела нещо. Имам един в затвора-Марио Николов и един който чака парите, и после може би и затвора.От друга страна, българския вътрешен пазар е узурпиран от западни фирми. Българския гражданин ежедневно финансира Германия, например купувайки коли и части за тях, пазарувайки в Метро, Кауфланд, пиейки бира и включвайки електроуред.

  24. Нещата варират от община на община, но доста пари са внесени. Определено са по-малко от дялът ни в общия бюджет, но това е от лошото управление и липсата на предприемчивост у хората.

    Има я и обратната гледна точка – супер много компании изнасят производството си в България. Така спестяват доста пари, но все пак дават сравнително високи заплати и внасят доста пари в България. Реално крадем работите на фирмите в Германия и Франция и тази тенденция се засилва все повече. Ако си оправим управлението и създадем добра информационна кампания за еврофондовете, ще има пари и хората ще могат да ги оползотворяват. Началните капитали ги има, но корупцията и хаоса спират всичко. Всичко това си е заради нас, а не заради ЕС.

  25. Имам клиент немска фирма с производство тук. Заплатите там са по-скоро ниски, даже за БГ разбиранията. Тоалетната е на двора на цеха и е гнусна, няма крушка и тоалетна хартия. Пред тоалетната има надпис, че камери следят кой колко време е в тоалетната и при злоупотреби следват уволнения – подпис упранител: Гюнтер едикойси

  26. Както казах навсякъде си има изключения. Подобни случаи знам и тук в Германия. Въпрос на отношение – когато дойдат някои чужденци тук, те си мислят, че могат да ни експлоатират. И го правят съдейки по гърците. Други обаче идват да обменят опит и да градят стабилни фабрики и офиси и успяват. Последните привличат най-добрите специалисти точно със заплати и условия. Имам примери основно от София, но от Пловдив мога да спомена Schneider Electric, които имат завод до магистралата.

  27. Ето първата ми статия на английски за блогът на инициативата на на EJC – Th!nk about it: EU elections: Bulgaria in the spotlight

    Вижте я и гласувайте ако ви харесва.

  28. Малко след първата ми статия в блога на „Th!nk about it“, пускам и втората с извадка от въпросника по-горе:

    Some statistics about Bulgarians and the EU from my blog

    Процентите горе са закръглени нагоре и затова излизат над 100%. Следващия път ще използвам по-добър plugin за допитвания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.