Искам нов компютър. Тази машина вече започна да ме изнервя много. Единия вариант е да си взема мощен лаптоп. Проблемът обаче е, че ще е голям и няма да е чак толкова мощен. Оказва се, че мога да си взема от ония дребните нищожества и да си сглобя една щайга с два монитора на същата цена. Стационарния компютър не съм му измислил подробностите, но най-вероятно ще е с 4 ядра, 4Gb DDR3, около 500Gb хард, сносна графична и два 19 до 21 инчови монитора. Плана е някъде края на Април или Май да го взема.
Все пак обаче ми трябва нещо мобилно и реших да взема един от прословутите netbooks. Видях Eee точно преди година на CeBit изложението и ми се сториха смешни, но с течение на времето, подобренията в машината и факта, че съм конформист, ми помогнаха да видя и предимствата – дребен е. Сегашния ми тежи около 2.5 кг. и е бая голям. Трудно ми е да го извадя в трамвая и да си пиша. Да не говорим, че на батерия държи до 1.5 часа, което е много досадно.
Малкия от друга страна ще мога да го разхождам навсякъде и ще работи около 4-5 часа. Избрах си един черен Samsung NC10. Сегашния не ще да заспива като хората, докато ония малкия 3 сек. след като отвориш капака и ти се усмихва. Има си всичко, което ми трябва, с изключение на дребния екран и ram-а. За последното обаче ще си имам два 21-инчови вкъщи, а Ram-а е евтин. Друг недостатък обаче някой ограничения под Ubuntu – някои от функционалните бутони, копчето за безжичния, многоточковия тъчпад и стартовата картинка на Ubuntu. Първите две и сега не ги използвам, третото не знаех дори, че го има, а четвъртото и без това минава бързо. Якото е, че знам, че тези неща най-вероятно ще ги оправят в следващите версии, а и не са само на тази машина проблемни.
Та сега остана да дойде трети Април да си го поръчам. Не ми трябва за нищо друго освен текстова обработка и четене на блогове и новини, затова мисля, че си заслужава. В практическия смисъл ще ми помогне за университета да си водя записки. Сегашния ако няма контакт наблизо дори и не го вадя.
Добър избор – ако ти трябва само за такива неща, определено нетбук ще ти върши чудесна работа: компактен и с издръжлива батерия. Аз обмислях да се снадбя с един такъв или с един Compaq Tablet 12″, който мога да ползвам и за тетрадка, и за лаптоп, пък и 12-те инча стават горе-долу за работа. В момента съм с 15.4″ обаче, тъй като все пак работя на него.
Добре изглежда, единственото което ми струва минус е размера, малко малък ми се вижда. Но дано да ти е удобен.
@Марио Пешев – Много са ми скъпи таблетите – започват от 800 евро най-лошите. Това си мисля, че ще ми е добре. Сега съм с един 17“ и ми вършеше добра работа, но започна яко да се задъхва, а и екрана ми стана малък.
@Радослав Станков – Той си е малък определено, но ми трябва само да си водя записки и да си чета пощата. Така 40-те мин. в трамвая няма да ми са загубени. Сега губя само 5-10 докато подкарам този лаптоп. А когато ми трябва голям екран и мощ – вкъщи ще си имам. Също и в университета, и на работа има големи монитори и ще мога да го включвам там.
Какво разбираш под най-лошите? Тук имаше оферта за ~700лв. за 12-инчовия 1.6GHz с 1Г рам или нещо от сорта. Втора ръка, но с 1 година гаранция от HP. Ако не ти трябва нещо безумно мощно, това би вършило чудесна работа. В крайна сметка водил съм лекции с нелек софтуер на 1.3GHz с 512SDR 🙂
В крайна сметка, важното е да си доволен 🙂
Имам го самсунгчето от няколко месеца и това ми е мението за него:
http://www.e-stankov.com/blog/?p=219
С Убунту за съжаление има проблеми, но са решими.
С Ubuntu често има проблеми при определени системи, но винаги са решими след известно време. Дори на момента да няма трик за решаването им, след няколко месеца излиза кръпка. Ако производителите вземат и да си отворят costom драйверите за определени части на хардуера и по специално копчетата по машината, всичко ще тръгне прекрасно.
а защо не мак?
@И.Е. Станков – Видях статията и да ти кажа съм на същото мнение. Новите имат BT и на мен доста ми трябва – имам безжични слушалки и мисля да си взимам BT мишка, че сегашната нещо я прецаках от паданията.
@Петър – Анатема. Имам определени навици – Firefox, Ubuntu, Gimp и т.н. Ако тръгна на mac, ще трябва да сложа ubuntu и се губи целия смисъл – машината им не е кой знае какво, а струва доста.
На мен не ми харесва това, че диска им не е SSD. Предвид, че няма да се ползва за проекти и сериозна работа, едни 8 ГБ SSD биха били добре дошли, поне ако беше за мен. Всъщност аз още се въздържам и чакам нещо по-драматично, като онези обещаните с два дисплея като и двата са чувствителни на докосване (touchscreen демек) или нещо подобно. Из Интернет се мъдрят някакви видео демонстрации на прототипите и определено хващат очето ми. Колегите си накупиха бъзикни (последния взет е точно Самсунг като този който си си харесал мисля), но аз за сега жуля с един тинкпад (Х61s) и става.
Мисля също така, че М$ са тъпанари (защото именно те забраняват продажбата на netbook с XP ако на системата има повече от 1ГБ инсталирана памет).
Пиши после как се справяш с дребоса. Аз много трудно свиквам с различните клавиатури и беше голям зор да намеря клавиатура с Fn клавиш, който при това да е най в ляво (нали на повечето лаптопи са разменени Ctrl i Fn).
И аз съм ПЦ-ориентиран и това с мак беше провокативен въпрос 🙂 и аз намирам мак-овете за по-скоро маркетингов трик, отколкото за нещо смислено по принцип.
@Петър (8) – И аз съм на това мнение, но за жалост няма netbook с 10+ инча и SSD. Ако имаше щях да го взема. Друг вариант е Mac Air ама тц’ъ.
Рама не е проблем – струва 18 евро 2G. Даже вече съм си го сложил във wishlist-а заедно с лаптопа за да ги поръчам заедно. Това с докостването не съм сигурен кога ще излезе, но аз имам една идея да направя най-накрая това с Wii-то като си взема стационара. Сега нещо на лаптопа не става, защото много мърдам, а и нямам време да го conf-на.
@Петър (9) – има една много хубава приказка, че mac е точно за тези, които нищо не разбират от компютри и им трябва нещо out of the box за да започнат. Имат си много добро usability и много ниска възможност за config, което означава, че трудно можеш да скапаш нещо така че после да се налага да викаш сина на съседа да ти го правя.
Ех колко ми се иска да седнат да направят един лаптоп специално за ubuntu. Има си списъци с най-добре поддържан хардуер и оптимални параметри. Ако направят такава машина в клас netbook, ще се изяде като топъл хляб. Не осъзнават просто колко голям е сегмента.
Между другото носят се слухове. за това че от Apple ще пуснат скоро netbook с touch screen. Но не знам дали би си струвало, най-вероятно не. Иначе моята следваща машина 100% ще е mac, но да видим кога ще стане това 🙂
Netbook с тъч скрийн има вече, а моя (от който пиша и сега) е Тошиба НБ 100 – с ХР е, не с ЛНХ-базирана ОС, и клавиатурата ми е малка, но иначе съм много доволен, от размерите и теглото най-вече.
@Радослав Станков – За сега предимството на netbook-овете е, че са малки, евтини и със задоволително качество. Ако от Apple успеят да направят нещо с докосване, което да е под 500 евро, под килограм и с подобни параметри като сега, аз ще съм първия, който ще си купи. Най-малкото защото пада на netbook-овете е практически неизползваем. Даже се чудя защо са го сложили въобще.
@Петър – Ще го разгледам този. Не работи ли ubuntu на него или не си пробвал?
@Петър – видях го и не ми харесва. Дизайна е кофти и клавиатурата е наистина малка, но за сметка на това идва и с Ubuntu директно и е с 150 евро по-евтин от Samsung-a. Само че нещо съм те разбрал погрешно – помислих, че Toshiba NB100 е с докосване. Кажи кой модел netbook го има това чудо.
не съм пробвал с убунту-то.
мисля, че този с тъч-скрийна се казва gigabyte, но не съм сигурен
ето го
@Петър – Гледах едни review-та на твоя и казват, че го продавали и с двете, което означава, че би трябвало да има ootb поддръжка за всичко. Това си е голям плюс дори за windows, при който обикновено трябва да се слага някакви странни драйвери.
Този netbook е прекрасен. Дават обаче, че екрана му е бил с кофти контраст и екрана е само 8.9“, което пък означава, че и клавиатурата е малка. Иначе поддържа докосване с пръсти. Много яка машинка. Нова е около 520 евро. За сравнение samsung nc10 е 415, а Eee от новите е около 360 евро. За 100 евро обаче да получа таблет си струва. Само клавиатурата да не беше такава. Трябва да се замисля обаче за какво ще използвам точно сензорния екран и дали се поддържа от ubuntu. (последното винаги стои на дневен ред)
@Марио Пешев – Чак сега ти видях коментара в спам папката. 🙂 Видях нов 8.9“ за 520 евро. Стар не искам. Не искам и нещо над 10“ и 1.5 кг., защото ми трябва да си го разнасям като папка. Също така искам да е нещо евтино и да търпи много на ток. Въобще netbookовете са ми идеални, но трябва да разпитам за този gigabyte.
Юруков, аз имам един въпрос, който не е много свързан с темата ти, така че извинявам се предварително, че ще ти я оспамя. Тъй като се занимаваш с тези неща (технологично иновативни и свързани с мрежата) какво ти е мнението по следния въпрос: неприкосновеност на личните данни, защита на личните данни и self hosting. Под лични данни нямам предвид ЕГН-то и размера (на каквото си избереш), а данните съдържащи се във файлове, които не искаме изрично да предоставим на света. Цялата тази любовна афера с многото устройства на пръв поглед е много добра, само че остава един много голям трън в петата – синхронизацията между няколкото (ми) устройства. Иначе казано пароли, файлове, кеф – за да е еднакво навсякъде, най-лесния начин е да изнесем данните в „облака“, но това е най-сигурния да им се случи нещо, което може би не искаме да се случва. От другата страна остава въпроса със синхронизацията. Някакви хора взеха да говорят за селф хостинг, демек да се използва сходна технология (да пазим данните си в Интернет) но реално сами да управляваме достъпа до тях и съответно софтуера който го осъществява.
Някакви размисли по този въпрос имаш ли (така и така ще ти се наложи сега малко или много да синхронизираш нещата между две и повече машини)?
Въпросът наистина е изконен. Синхронизацията е достатъчно трудна между компютър и телефон, пък какво остава между стационарен, мобилен компютър, телефон и pda. Истината е, че за да е възможно и да става out of the box, както го искаме всички, трябва да има цялостно решение. Проблемът обаче е, че телефонът ми е на LG, фотоапарата е на Canon, pda-то е с Windows, а компютрите са на linux (примерно). Тогава всички очакват различни формати и различни събития (не говоря за събития в календара, а в смисъла на (група) електронни съобщения).
Изведнъж проблемът става много подобен на този с интеграциата на данни в големите корпоративни мрежи. Ето решенията:
Както каза, слагаме някъде централна база данни – календар, контакти, срещи, кеш и т.н. Когато някое устройство се синхронизира, то си оставя данните, които се конвертират в общия формат и взима промените от другите. Сега, дали тази база данни ще е self-hosted или някъде на Google Calendar/Gmail няма значение. Ако е self-hostet може да си я криптираш подходящо, но губиш плюсовете на общуването с другите. Ако е относително публична, губиш сигурността на личната информация.
Другия вариант е всичко да е в затворен кръг – p2p ambient мрежа. Когато едно устройство влезе в контакт с няколко други, то обменя информация. Те пък я предават на други. Тази система е най-сигурна, но е и най-ненадежна, защото не се знае кое с кое е успяло да се „срещне“.
За да станат и двете като хората ни трябват добри семантични технологии и други скучни неща. Възможни са и хибридни решения, но най-важното в случая е да се види какви навици имат хората. Почти всички синхронизираме межу един и три компютъра. Не изполваме повече от 4-5 мобилни устройства. Така стават между две и 8 машини за синхроницация, но е важно да се отбележи, че мобилните устройства винаги се синх-ват с компютрите. Това опростява много модела.
Това, което аз ще направя е да превърна стационара вкъщи в сървър и да сложа най-различен синх-софтуер на него. Ще влизам през ssh като ми трябва CPU мощ или аудио/видео системаа и ще използвам директно харддиска му от малкия и слаб лаптоп. Телефоните и pda-тата са малко по-сложни за свързване, но пак става.
Като цяло обаче съм за това всичко да е отворено с определени нива на достъп ала Facebook. Не трябва да затваряме личната информация, само защото някой може да я използва за лошо – това е все едно да не излизаме от вкъщи, защото някой може да ни набие. Трябва да се развиват методите на защита и правилата в нета, а това става само с практика и не малко грешки.
А, и точно в тази връзка – Бого за МЕП.
Това решение явно е в необозримото бъдеще:)
Надявах се да има решение тук и сега, опитвах няколко неща, но никое не сработи на 100% за всичките use cases. А моите никак не са много (например не ми е хетерогенна средата, само Линукс машини има).
После се оказа, че няма смисъл да се изживявам като толков зависещ от данните ми, просто помня каквото ми трябва. Малко сме се разглезили последните години. Щом децата в буса почнаха да си говорят за това как компютрите ги отчуждавали… явно сме прекалили.
ооо, тук аз съм хеви юзър – освен тошиба НБ 100, имам и втори лаптоп – тошиба сателит 15-инчов (служебен) и ме блазни варианта за домашен десктоп, който да е сървър синхр. за другите устройства. Имам и PDA ASUS 236, който с помощта на евтин китайски GPS ползвам и за навигация, не ми харесват смартфоните главно заради високата им цена и бързо падащи батерии, купувам си евтините модели на нокия, държат по над седмица и не забиват заради работата на други приложения. никога не бих си купил айфон, но се чудя на моменти за HTC. Спира ме това, че цената му е над тази на нетбука ми.
@Петър (22) – Основния проблем не е различните системи на компютрите, а слабите телефони и pda-та и най-разнообразните им стандарти. Примерно моя LG не може да си говори с linux. Трябва да вкарам windows през виртуална и на нея да сложа софтуера. Ще го пробвам това в обозримо бъдеще.
Истината е, че много зависим от данните, но те ни стресират. Това с различните календари е яко за организираността, но ти свива мозъка в менгеме. Сегашния ми телефон има много лош календар и често забравя всякакви неща. Затова на самсуняка ще имам добре направен на работния плот, който ще се синхва със всичко.
@петър (23) – Сега съм с LG Viewty и като мултимедиен телефон е супер. Бизнес частта му никаква я няма, но самсуняга ще компенсира. Преди бях с едно pocketpc на HTC, който от O2 си бяха brandнали. Работеше с windows, но му прецаках звука от много удари. Iphone и аз не бих си взел, а до smartphone-овете – зависи. Примерно тези на android бих си ги взел дори само за кефа.
Реших проблемa си с използването на повече компютри