Независимо, че България в момента е в траур заради трагедията в Охрид, трябва да споменем днешния празник пък било то и символично. Макар, че на тази дата през 1885-та само две части от България се сливат, ни е отбелязваме и неосъщественото връщане на останалите земи, на които има българи.
Македония е специален случай и винаги ще си остане такъв. Отдавна въпроса не е дали ще се слеем, а дали ще сме заедно. Сега изглежда това ще стане чак когато (и ако) влязат в ЕС. Последните дни и месеци, на трагедии и лични впечатления ме навяват на мисли, че може да се случи и по-скоро. Изглежда само политиците ни не са се разбрали, а на чисто междуличностно ниво няма проблеми. Дори някой да не вярва, че голяма част от македонските граждани са (били) българи, пак трябва да признае, че отношенията ни са доста особенни за съседни държави. А на този етап от Димитров зависи както ще направим с българите от западните покрайнини и другите общности из света.
Впрочем ако използвате моята добавка за Firefox, днес цял ден логото на Google ще ви изглежда така.
Честит празник, българи.
Честит празник!
и защо пас с тази болна тема – Македония ?
@Калоян – „пас“ или „пак“?
Не си гледам в пръстите вече. „пак“ трябва да е … иначе по тая тема аз пасувам, че е някаква отворена рана на повечето и много се палят. А не е това начина
@Калоян – на мен ми изплува в съзнанието от време на време. Особенно покрай тази статия тук.
Това вече е прекалено, и при тях и при нас има хора готови на това.
Дадох по точен превод
Честит празник и от мен.
Аз съм от поколението, в чиито учебници по история датата 6 септември се отбелязваше като деня на стачката на трамвайните работници в София, предшестваща другата дата – 9 септември.
Но нещата бавно и полека идват на мястото си. 🙂
@Гергана –
Само исках да си имам снимка!