Благодаря за снимката на Skender
Представете си, че искате да оберете банка. Естествено знаете, че ще има аларми, камери и много мнителна охрана. Сега си представете, че тази банка е не другаде, а в Европейския Парламент. Самият той е строго охраняван и може да се влезе единствено със специална карта. Вътре има камери и охрана навсякъде, а размерите и местоположението на комплекса прави бягството почти невъзможно. Нещо като сейф във сейф.
Та как се обира такава банка? Много биха казали, че не може, но вчера (12. Феб.) един човек е успял. Извадил е оръжие и е обрал клонът на ING, който обслужва евродепутатите. После е успял да избяга незабелязано, въпреки, че на 20 метра е била охраната. И това всичко в труднодостъпна европейска институция. Всички са шашнати и никой не знае какво се случва.
Искате ли да знаете какво е станало? Аз ще ви кажа. Проблемът е двоен – липса плюс илюзия за сигурност.
Преди две седмици отидох с други блогъри в Европейския парламент. На влизане през журналистическия вход, 81 човека минахме един по един през метален детектор. Първите си сложиха куфарите на специалните ленти с ренгена, но когато осъзнахме, че никой не гледа нито детектора, нито ренгена, просто спряхме да го правим и си минавахме просто така. Детектора си пищеше на воля, а ние се шегувахме. След като минах „проверката“ ми дадоха карта за пълен журналистически достъп, която предварително ни бяха уредили, и никой повече не ни провери. Почти всички бяхме с чанти, защото след това посещение си тръгвахме от Брюксел. Това означава, че ако исках, съм могъл да внеса и гранатомет.
Втория аспект, с който един бъдещ обирджия на ЕП трябва да е наясно, е илюзията за сигурност. Идеята, че всички се проверяват и всичко се гледа създава обстановка за спокойствие и небрежност. Това разбира се е много важен фактор за работата на всяка институция, но комбинирана с първата точка е фатална. В случая самата охрана се чувства спокойна и не обръща много внимание на разпоредбите. На излизане например трябваше пак да ни проверят кои сме. Тъй като обаче охраната (и всъщност целия персонал като се замисля) говореха само френски, не успяхме да се разберем какво сме правили вътре и решиха просто да ни пуснат с едно перване на ръка.
И така, че ако сте решили да обирате банки, търсете подобни обекти, в които никой няма да му хрумне, че ще стане нещо такова. Като идея мога да ви дам нашия парламент – там джепчиите биха процъфтявали, защото никой няма да се усети в първия момент. Също така има толкова блъсканици с журналистите, че се чудя как някой от тях не се е сдобил я с депутатски портфейл, я пък е решил да сложи бръмбар в палтото на народните избраници. Както виждате, възможностите са неограничени.
На това му се казва security theater и за съжаление е много, много разпространено – типичният пример са процедурите, които се въвеждат в САЩ след 11 септември. За съжаление примерите не свършват с това.
лол, говорели само френски ^_^
някой живее в друг век
Много свеж коментар. Случката има и един друг аспект. Служителите от сигурността, вероятно хора от Западна Европа, не могат дори да предположат, че точно там някой ще посмее дори да помисли за нещо такова като обир. Оттам и небрежността. Огромните разлики между севера и юга като манталитет. Между другото и аз имам създадено подобно мнение за „южняшко мислене“ сред френскиговорещите на базата на няколкочасов престой в Страсбург. Дали в Германия би могло да се случи същото? Интересен въпрос.
@singu – Интересното е, че една от организаторките на блогърската среща като и го отбелязах ми каза, че по-рано всичко било нормално, но напоследък нещо нещата западнали с охраната. Не съм сигурен какво точно искаше да каже с това „напоследък“, но ефектът беше видим.
@komrade – В Белгия френският е един от основните езици. В европейските институции обаче работния език е английския. При това условие не мога да разбера защо целия персонал и на Парламента, и на Съвета, и на Комисията говорят единствено и само френски. По време на срещата на блогърите на едно момиче и призля и дойде вътрешната спешна помощ за Парламента и те са говорили само френски, че едвам са се разбрали с момичето. Парадоксалното е, че във всички кафенета и хотели говорят и английски. Нещо като конкурс само за франкфили ли са правили, не знам!
@ljubima – О, жестоко грешиш, колкото обири и пладнежки нападения стават в България, толкова стават и там. Разликата е, че ако хванат престъпниците, после ги вкарват в затвора. На нас разкриваемостта ни е висока, но ефективните присъди ни са почти нулеви.
Не може без престъпност, все пак са 80 милиона. Много си прав за присъдите. Бях в Манхайм, когато бащата на Щефи Граф беше в затвора за укриване на данъци. Това, което се коментираше, беше, че са разрешили на Шефи да му даде само 50 марки за Коледа. Аз, която бях на някаква специализация, имах 60 марки на ден. Така наказват престъпленията в Германия. И става дума за Щефи, която беше по това време най-голямата им реклама. Просто става дума за правила и спазването им. Българският съд въобще не функционира и всичко се пренася в Страсбург. Нищо, че вчера министър Тачева каза, че функционирал /Ирина ми посочи текста в dir.bg/ 🙂 Успех!
Намесвам се в дискусията, защото и аз наминах преди известно време през Белгия (Брюксел, Антверпен, Лиеж) и понатрупах доста впечатления.
В Белгия основните езици са два – фламандски (60% процента от населението) и френски (40% от населението). За жалост между двете общности (фламандците и валонците) съществува известна неприязън, поради която всеки си говори на майчиния език и бойкотира другите. Брюксел е франкофонска територия и затова там се говори най-вече френски. А в Антверпен е точно обратното – дори и менюто в ресторанта е само на фламандски, така че обикновено човек, който не говори фламандски, никога не знае какво точно си е поръчал :-))))
Другата ми забележка относно езиците е, че в европейските институции официален език е не само английсия, но и френският.
За сигурността не съм съгласен с Боян, защото проверките на входа на парламента са само прах в очите, а истинският контрол се извършва на съвсем друго ниво и не е видим за обикновения гражданин. Ако охраната разчита на проверките на входа, за да хване терорист, това би означавало, че навън заплахата се разраства на спокойствие и всеки може да си прави каквото си иска. Това разбира се не е така, защото периодически в западните държави се осъществяват арести на ислямистки, баски, ирландски, корсикански и прочие терористи.
И накрая завършвам с един въпрос – за каква банка в Европейския парламент точно става дума? Доколкото знам такова нещо там няма…
@ljubima – Това е наистина най-голямата разлика. От там нататък нещата си тръгват сами.
@Сандо – Знам за фламандския и наистина като питах местните блогъри да ми кажат нещо на този език не успяха, което ми беше много странно. Възможно е френския да е втори официален в ЕП, но повечето надписи в Парламента бяха на английски и всички, които срещнах, си говореха на английски помежду си. Всички освен персонала. Това дори някои асистенти на MEP-ве го отбелязаха – ако не знаеш френски си на произвола на съдбата – едно кафе не можеш да си поръчаш.
Този вид сигурност, за който ти говориш е разузнаването и специалните служби. Те предпазват срещу организираната престъпност и терористи като засичат модели на поведение сред т.н. „лица от особен интерес“. Когато имат съмнения за контакти или възможна връзка, те арестуват и разпитват. Това е превенция. За случаи като вечащния обаче не действа. Тук има един човек с пистолет, на който му е хрумнало нещо. Впрочем аз залагам, че е някой вътрешен от персонала.
Банката, за която става дума е клон на ING. Мисля, че втората снимка горе е от мястото на събитието и се вижда логото им. Доколкото си спомням банката беше точно до фризьорския салон. На приземния етаж има няколко такива магазина за стоки и услуги. Даже има вътрешна болница със спешно отделение, което е съвсем естествено като се има в предвид средата възраст на евродепутатите.
В нашият парламент да си крадец не става, прекалено голяма е конкуренцията.
Да бе и на мен това ми хрумна, но реших да не го пиша горе 😉
Бояне, разсъжденията ти в #7 ми напомниха за един фантастичен разказ (от времето, когато компютрите са били твърде големи). Идеята му е нещо подобно: сериозна банда и голяма банка. И от двете страни знаят, че другите знаят, че те знаят за плановете за обир. Времето минава в взаимно дебнене за грешка. Тогава две хлапета с пистолет правят класически обир и с мотоциклет изчезват в неизвестна посока. И двете структури (официална и подземна) нямат и грам информация за хлапетата.
След 11.09 се заговори, че филмови автори ще консултират разузнаването. А може би трябва и геймъри да включат 😉 .
@Ирина – Знаеш ли, Ирина, непредвидимостта е много добър ход. И аз го използвам отвреме-навреме, когато съм в консервативна среда. Просто човек няма избор. Такъв беше и с Гугъл-бомбата.
Нестандартното действие шокира свикналите на стандартно поведение вътрешнополитически анализатори на партиите, визирам най-вече БСП, защото тя има най-много обучени анализатори /манипулатори на общественото мнение/. Но те са свикнали да се справят с огромни тълпи, а самите политици имат заучено поведение – флирт с тълпата, ръкостискане, заиграване с децата, ако има наблизо, проява на внимание към електората и т.н.
Изведнъж срещу тях се изправи противник, който те дори не могат да видят, не знаят колко е голям в количествено отношение, Мрежата е необозрима, не знаят с какъв интелектуален потенциал разполага, защото видяха една умно замислена и прецизно извършена акция, но това все пак тя е само едно действие. Дали не е предупреждение за нещо много по-сериозно, което ще последва?
Нормално е стъписването и липсата на реакция в първия момент. Втората стъпка разбира се използва добре познатата стратегия на омаловажаване, изнамиране на блогъра Атила и т.н.
За мене е важен ефектът, такъв, какъвто не можа да предизвика дори Европейската комисия в стремежа й да обучи българските политици да уважават и прилагат европейските правила в механизма си за „сътрудничество и контрол“. Блогърите го постигнаха и политиците удовлетвориха частично исканията на протестиращите.
Това действие на блогърите и стъписването на политиците ме накара да ви забележа и да нахлуя във вашия свят и то в период, когато не съм толкова свободна. Продължавам с анализа.
Любима 🙂
@Ирина – горе долу за това говоря. Като спомена филмови автори – гледай Body of Lies. Там много добре илюстрират как тероризма не може да бъде прихванат със стандартните технологии, защото те просто използват методи на комуникация от 19-век. Всеки метод си има ограничения и тези на разузнаването не са въобще изключение.
@Бояне, благодаря, ще го потърся. Май няма превод на романа. Все още предпочитам да чета. Не ми пречи и на екран да чета. А филмът сигурно ще се хареса на другарчето ми и ще го изгледаме заедно.
@Любима, наистина мрежата, дори и под контрол, може да се окаже непредвидима за началниците (не управляващи, те управление не могат). Тук едновременно се изявява индивидуалността и (чрез разгласяване на личното мнение) се оформят неформални общества с различни цели и продължителност на съществуване. Всичко е много подвижно и с непредвидимо „място на зараждане“. Точно личности взимат отношение и те не могат да бъдат неутрализирани по известните на началниците начини за манипулиране на масите. Всъщност има чудесна комбинация от личност, информация и свободно разпространение. Само мислещи хора могат в това море от данни да извлекат същественото и да го откроят от информационния шум. Опасявам се, че дори и мейлите и чата да ни следят, началниците няма да знаят какво става. Нямат съответния капацитет. Но ще могат да тормозят поединично и дивашки всеки, който им се стори „опасен“ за тях. Казвам „дивашки“, защото просто привикват някого в районото и там го подлагат на…, да не коментирам след смъртните случаи там.
Комбинацията от личности, информираност и свобода за разгласяване е в основата на гражданското общество и поведение. Класическите медии не могат (поне у нас) да дадат подкрепа на това общество. Докато то не се задейства, няма да има промяна в поведението на началниците, от която и партия да са. Никъде по света редът не се е самозародил. Напротив, всичко минава през контрол, контрол, и пак контрол. От резултатите (протестите на майките, полицаите, СРОК_СОС – по хронология) се вижда, че дори и неработещата съдебна система не е пречка за контрол. Въпреки че са наложителни и съдебни присъди за много от началстващите. Да се надяваме, че и това ще стане скоро.
Твоята работа е необходима, най-вече за информиране на тази част от народо-населението (материала), които дори и да ползват мрежата, нямат самостоятелно изградено мислене и се хващат на старите милиционерски въдици. А случаят с Атила е направо гротеска.
@Ирина – Съгласна съм: личности, информираност и свобода на разгласяване. Остава и каналът за комуникация с гражданите.
Затова дадох този списък с рубрики на хора, мисля от Свежо. нет, за да се превърне „България е наша “ във виртуален вестник. Публикувала съм го и тук, мисля, че беше в гост-блогър.
Дори ако е необходимо, мога да спомена пред една-две фондации, които биха ни подкрепили, но трябва да съм сигурна, че ще стане.
Аз съм филолог, това не ми е работата. Мога само да насоча мисленето, да дам рубриките за е-изданието, което и направих, да дам след това най-необходимите европейски документи в официалния превод на български /публикувала съм ги в Свежо.нет/, които да се публикуват там, за да знаят хората правата си, мога да оформям петиции на граждани /не до Гиньо Ганев, а до Европейския омбудсман Диамандурус/ и т.н. Всичко, което съм научила в немската си магистратура от 2003 г. Съвсем не беше малко – три месеца „Изследване и овладяване на конфликти /военни и политически, разбира се, не битови – ЛЙ/“, Европейско право, интеркултурна комуникация и т.н.
Там може да се публикуват материалите, които ще подготвя като комуникационна кампания за Европейския парламент и да излезем пред обществото и им кажем, какво представлява ЕП, кои са парламентарните групи, как могат да подадат петиция там и т.н. Те сами ще отидат да гласуват, но всичко това трябва да се каже. Аз имам материали отпреди две години /30 на брой, по една страничка/, трябва само да се редактират и се напишат и допълнителни, ако е необходимо. Става дума за осъвременяване. Вероятно датата ще е 7 юни, ако нещо друго не бъде решено.
Трябва да започнем сега. Утре ще пиша за последно на Плугчиева /не мога да я прескоча, такъв е редът/, имам мейла й и ще й кажа, че ако тези 5 милиона по Комуникационната стратегия, които се отделят всяка година, не отидат за информиране на гражданите, аз няма да се спра да не напиша писмо на президента на ЕП и на президента на ЕК и да помоля да се направи проверка и на харченето на европейски пари от Информационното бюро на ЕП в България и Представителството на ЕК. Ще искам проверка и от ОЛАФ.
Така не може. Умишлено държат хората в невидение и всичко се върти в корупционните мрежи на функционерите. Дори не ме интересува, от коя партия са. Важното е, че хората не гласуват, защото не знаят нищо за Европейския парламент.
Днес не ми е най-добрият ден за писане. Изглежда вчера съм се изчерпила. Върви, но бавно.
ЗНАЧИ ТРЯБВА НИ ВИРТУАЛЕН ВЕСТНИК. Рубриките могат и да се модифицират. Това не е важно, но някой трябва да го структурира.
Приятна вечер.
Любима 🙂
Относно информирането на гражданите за европейските избори – точно това беше целта на онази кампания с блогърите в Брюксел. От Европейския Журналистически Център са наясно, че само с диалог и финансиране на правителствата за предоставяне на повече информация няма да станат нещата. Затова се опитват да започнат т.н. grass root движение от най-ниските нива – гражданите. Затова и се опитват да стимулират блогъри да пишем за тези теми и да даваме представа на читателите за какво става дума. Проблемът, с който аз се сблъсквам е, че не се чувствам достатъчно подготвен чисто фактологично за да мога да давам информация на хората. Ще се опитам да науча повече и да пусна нов блог в началото на Април. Надявам се да има ефект.
@Бояне, оказа се че другарчето го е гледал (гад мръсна, сам!), но ще го изгледа и с мен (е, не е чак пък такъв гад 🙂 ).
@Любима, извинявай, но е по-дълъг отговорът и затова по-последен. Това, което ти предложих лично, ще се проточи около месец и половина. Датите, които казваш, са по-нататък, значи ще сме в час. Ще ти пиша лично, когато със сигурност мога да определя време.
Общо взето нещата вървят в подобни посоки и няма съществени противоречия. Идеята е да не се намесват институционализирани спонсори (леле, затрудних се с думата). Другото е ОК. Борбата е за независимост. По стечение на обстоятелствата (и заради любопитството ми) проследих доста подробно последната избирателна кампания в САЩ. Имам разнообразни впечатления (това е нещо необяснимо, интуитивно), но там има блогове (колективни), които по всякакъв начин отказват дарения с цел запазване на индивидуалност. Не е българско изобретение. На мен ми харесва. И е напълно възможно.
Тук темата е по-лека и забавна. Между другото, оф лайн контактите ми показват, че не е безинтересна и се получи добър разговор в кафенето. Любопитството беше най-вече към личното впечатление на „този, с когото съм си говорила“. Къде могат да видят снимките, къде да прочетат и т.н. Едва ли ще продължи и утре, но има надежда…
@Бояне, почти приключих, когато видях последния ти коментар. Всяка информация от място (даже не от самото място, но по-наблизо) се харчи като топъл хляб. Просто има тотална липса. Каквото и да напишеш на човешки разбираем език, ще е добре дошло.
По принцип са ми казвали, че успявам някак да пиша разбираемо, но за да успея да предам нещо на хората, трябва първо да разбера фактите в дълбочина. Това е нещото, което ме притеснява – не обичам да говоря наизуст. Затова като начало ще пиша за това как аз виждам нещата през моите очи и ще включвам максимално фактите, които намирам. Освен това сега ми хрумна да отида и да разпитам в кметството тук как информират обществеността за европейските въпроси и въобще какви кампании и институции имат за това. Мисля, че ще е полезен поглед над един отдавна работещ модел. Само трябва да си уредя среща с някой от кметството. Дано да стане.
Бояне, разбирам ти притесненията отлично: неколцина приятели и колеги редовно ме дъвчат на тема „гаден перфекционист“ 😉 Но в случая според мен не е нужно да се подготвяш като за изнасяне на лекции, след които любознателни хлапета могат да те подпукат с въпроси и да те поставят в неудобно положение. Напротив, основната ценност на това, което разказваш е, че е „от първа ръка“: впечатленията просто на един от нас, който Е БИЛ ТАМ. Чета с интерес „репортажите“ ти по темата и откривам, че – общо взето – това, което на теб ти е направило впечатление, би направило впечатление и на мен. Като читател, не ми трябва да си някакъв експерт; ако ми затрябва пълна фактология или нещо подобно, ще се заровя из Нет-а, там има. Това обаче, което ти можеш да разкажеш от 1 л. ед. ч., в Нет-а няма да го намеря.
Capisci? 🙂
@Боян Юруков – Аз също ще правя комуникационна кампания за ЕП. Засега съм задължена да уведомя националните власти, особено ако искам по-нататък да се обърна към Европейските институции. Но кампания ще направя. Преди 2 години след разговор с ръководителя на Информационното бюро на ЕП в София Тоон Стрепъл подготвих 30 кратки /1 страничка/ информационни материала. Медиите искаха пари и следователно ги публикувах виртуално след изборите.
Кампанията трябва да се проведе по схема, която да включи като зелена вълна на непрекъсната информация и комуникация с гражданите, телевизии, радиа, вестници и виртуалното пространство. Текстовете трябва да бъдат създадени от лингвисти, които се занимават професионално с комуникацията в обществото. Медиите /журналистите/ са само посредници в този процес.
Днес се обръщам към г-жа Плугчиева и двете европейски институции в София и после ще действам според правилата.
Поздрави 🙂
Любима